ВИЗИТКА: Веселин Златев е председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Той е роден в гр. Нови пазар. Завършил е юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" и работи като съдия в гр. Шумен, а по-късно развива и адвокатска кариера. Бил е областен управител на Шумен, кмет на общината в продължение на два мандата (1999 - 2007 г.), зам.-председател на Националното сдружение на общините в България (2000-2007 г.).



- Господин Златев, и тази година започна с оплаквания от ЕРП-тата заради срока на отчитане и цените. Какви жалби постъпиха при Вас?

- В началото на годината имахме единични жалби, но явно по това време хората още не са били получили сметките си. Сега жалбите вече са няколко десетки, но работим само по част от тях. Останалите сме изпратили в енергийния регулатор, тъй като той може да прецени дали са основателни. Самите оплаквания са основно от "Енерго-Про", но има и от ЧЕЗ. Най-вече те са за отчитането, но има и такива, свързани със завишаване на фактурите. Хората се оплакват, че има драстично разминаване между похарчения ток и цената, която е трябвало да се плати. Дали е така обаче, ще трябва да прецени регулаторът, защото ние не контролираме формирането на цената.

- Как завърши миналата година за КЗП? Колко пари успяхте да съберете от глоби?

- През 2014 г. сме направили общо 35 000 инспекции в различни търговски и туристически обекти. От тях ревизиите по жалби са били 16 000. Съставени са около 3600 акта, а наказателните постановления са над 2700. В същото време ние сме работили със същия брой хора - 171 души в цялата страна. Наложените глоби са за над 2.5 милиона лева.

- Това означава, че на човек за една година се падат по около 200 проверки, т.е. почти всеки ден...

- Да, става дума за огромен труд, свързан и с посещения на място. Когато се налага проверка из страната, гледаме да пращаме хората за по един ден. Опитваме се да съгласуваме проверките с данъчните, когато те също трябва да присъстват. Идеята е да правим проверките в един и същи ден, за да не се налага търговецът единия ден да чака нас, а на другия да идват и данъчните.

- Каква част от постановленията ви падат в съда?

- Имаме много сериозна успеваемост - при около 85% от случаите имаме потвърждение на наложените глоби. В около 12% съдът намалява санкциите, а при единични случаи наказанието се отменя. Голяма част от делата приключват и с помирение, макар че ние се натъкваме на не особено добри търговски практики в това отношение. Фирмите понякога хитруват и "изчистват" подвеждащите клаузи от общите условия, но после отново ги връщат само че в самите договори. Проблемът е, че в този случай ние вече не можем да се намесим. Нещата стават много трудни, когато потребителят е подписал договор с "дребен шрифт", който не е прочел. Тогава единствената възможност пред него е да съди фирмата, но до там често не се стига. Обикновено хората се отказват да съдят търговеца, защото нямат пари, време и нерви да чакат делата.

В същото време ние, като граница на ЕС, сме подложени на сериозна атака от некачествени стоки. Работим добре с митниците, но и с големите компании, чиито марки стават обект на фалшификация. Продавайки ментета, нарушителите правят и дъмпинг на цените, което не е в интерес на производителите, които работят на светло и си плащат данъците. Основно говорим за имитация на дрехи, текстил, обувки, спортни стоки, играчки и др.

- Как ще се промени работата на помирителните комисии?

- В момента работата на тези комисии не е достатъчно ефективна. Помирителните производства през миналата година са 507, което е повече от малко. Близо 36% от тях са прекратени заради отсъствието на търговеца. Точно в това е проблемът - фирмите не са длъжни да участват в помирителни комисии и предпочитат да си спестят срещата с експертите. Това проваля опита за помирение и в тези случаи следващата стъпка е съдът. Но хората избягват да съдят фирмите.

За наша изненада голяма част от търговските вериги - не само хранителните, но и тези за детски играчки например, подписаха доброволно заявление за участие в тези комисии. Така интересът на потребителите ще бъде по-сериозно гарантиран. От друга страна, ще се разтовари и съдебната система.

Промените в работата на помирителните комисии и задължителното участие в тях са европейско изискване и те най-вероятно ще бъдат приети със закон до края на май. Те ще важат за всяка комисия - независимо дали работи в областта на телекомуникациите, транспорта, ЕРП-тата, ВиК, парно и др. В тези комисии ще участват и други експерти - от Комисията за регулиране на съобщенията, енергийния регулатор и т.н.

- Но отсега е ясно, че най-натоварени ще бъдат комисиите за ток, вода и парно, така ли е?

- Да, те ще бъдат изключително натоварени. Затова и ние сме се обърнали към икономическия министър, тъй като щатът ни не е достатъчен. Ние трябва да имаме представители във всяка от тези комисии, които ще бъдат няколко десетки. Поискали сме поне 22 -23 допълнителни бройки, и то единствено заради предстоящите промени в закона. Това е минимумът. Разбираме проблемите на държавата, но трябва да е ясно, че редуцирането на състава понякога може да не е за добро, особено когато се възлагат нови задължения.

- Излиза, че на фирмите им е по-изгодно да не се явяват на помирение - процедурата се прекратява, а малко от хората се обръщат към съда...

- Точно така. Разчита се първо на ниския икономически статус, който обикновено имат по-голямата част от потребителите - това са най-често възрастни хора, хора от социално уязвимите групи, безработни и др. В същото време нашите инспектори са много натоварени, а бюджетът ни в няколко поредни години намалява, макар щатът да остава същият. Ако през 2013 г. бюджетът е бил 3.5 млн. лв., то тази година той е 3.2 млн. лева. Опитваме се да пестим от всичко. Друг е въпросът, че средната заплата на служителите е около 600 лв., което определено не е мотивиращо.

- Как тогава хората ви ще имат стимул да налагат санкции, а не да вземат пари от фирмите?

- Имали сме и такива случаи преди две години. Сега е въведен много сериозен вътрешен ред и контрол. Дори аз не знам кога, къде и какъв екип ще отиде утре на проверка. Целта е всичко да се пази в тайна, така че да няма предупредени. Нещо повече - един и същи екип няма право да проверява даден обект в продължение на няколко месеца. Целта е хората да се сменят, а не да се опознават с търговците и да се допусне теч на информация или нещо друго. Когато засякохме точно такава практика преди две години, освободихме директора на софийската дирекция и няколко служители. Към момента нямаме данни за нови такива случаи.

- И все пак - има ли възможност за изтичане на информация?

- Винаги има такава възможност, но нашата работа е да опитаме да я предотвратим. Все пак самият факт, че инспекторите получават инструкциите за това къде отиват и какво ще проверяват в последния възможен момент, е някаква преграда. Мотивът инспекторите да си вършат добре работата е този, че половината от събраните глоби остават за КЗП. Но имаме огромни проблеми при връчването на наказателните постановления. Наши експерти отиват на място и се оказва, че няма кой да ги приеме. Търговците просто се крият.

- Явно това е проблем за повечето контролни институции. Наскоро и от ДКЕВР се оплакаха, че ЕРП-тата се крият от връчването на постановленията...

- Да, така е. Затова сега идеята ни е тези документи да се връчват от полицаи - това е доста резултатно. В предишни години ние сме работили по този начин с МВР и няма проблем тази практика да се възобнови. Идеята ни е не само собственикът на фирмата да може да приема постановлението, но ние да можем да го оставяме дори на продавачката на щанда, която е в трудови отношения с него.