Може би е време да благодарим на ГЕРБ за нещо, което вече изглежда отживелица в българския обществено-политически живот. Става дума за т.нар. бизнес партии, които имаха сериозен размах през изминалите 25 години и на моменти изглеждаше, че е от ключово значение не кой каква политика предлага, а кой на колко работници плаща заплатите. Това не се е променило докрай в надпреварата за местна власт, но на национално равнище такива субекти като "Лидер" или новата ромска партия в пловдивския квартал "Столипиново" стоят повече като архаичен опит за влияние. Такъв тип натиск често се осуетява от медиите и обикновено води до загуба на повече гласове, отколкото е броят на подписващите се в касата на аванс и заплата.



ГЕРБ се оказа унищожителят на бизнес партиите,



макар за това състояние преди това "поработиха" здраво и БСП, и ДПС, а напоследък в тази битка влязоха и АБВ, и реформаторите. Защо се стигна дотук? Просто всяка една от тези партии разви собствен бизнес модел на поведение и свързаност с отделни олигархични структури и интереси. Навремето, когато почетният председател на ДПС Ахмед Доган произнесе прословутата реплика за обръчите от фирми около всяка партия, всички по линията на най-малкото интелектуално съпротивление решиха, че това се отнася само за ДПС. Наивна мисъл, че Доган, разнежен, ще се отдаде на самопризнания... Но това не попречи репликата му да се превърне в пропагандно клише, а и никой нямаше сметка да се съгласи, че казаното е валидно за мнозина. Просто той се осмели пръв да каже това, което хората в страната и бездруго знаят и си говорят помежду си.

Управленската немощ и произвол дадоха картбланш на партиите от статуквото да се превърнат в корпорации, обслужващи по заявка. Вълната от уволнения и назначения говори именно за това, че тези партии, начело с управляващата, в дадения момент се превърнаха в бюро по трудоустрояване. Подразбира се, че най-малката благодарност е да гласуваш за благодетеля. Та дори за едното раздаване на стиропор по панелките министър Лиляна Павлова ни казва да внимаваме за кого ще гласуваме. Хитро, нали? С нашите пари ни агитират да сме им благодарни. Какво остава, ако решиш пък да развиваш бизнес.

Голяма роля за пренасянето на функциите на бизнес партиите в традиционните такива изигра и продължителната икономическа криза. В държава, в която най-сериозният работодател и източник на доходи е самата държава и общините, никой нищо не може да направи, ако не е добре с "онези там горе".



Тук цветът на "онези" губи значение



в разговора, а всички се хвърлят да си търсят контакти. Дали ще назначаваш безработен братовчед в администрацията, или искаш да получиш поръчка за 2-3 милиона, е все тая - зависиш от властта. Така публичният ресурс се превръща в частно-партиен. Няма да коментирам възможностите за корупция - те са пред очите ни.

Самият бизнес в България се оказа доста плашлив и обществено импотентен. За разлика от колегите им от страните, където ходят на почивка и пазаруват палта на жените си, родните бизнесмени не застанаха заедно, за да предявят претенциите си към модела на управление в страната. В онези държави финансово-икономическият елит конструктивно, прозрачно и твърдо застава зад разумни десни програми за управление, които обещават растеж. При нас за находчиви се броят онези бизнесмени, които са добре с всяка власт, независимо че икономиката потъва, а потенциалните й потребители обедняват. Ето така изпратихме бизнес партиите в миналото и завоалирахме добре бизнес интересите в настоящето.

Като усмивка от старите ленти изглежда днес Българският бизнес блок на Жорж Ганчев, който с китара в ръка се опитваше да прави политическа кампания. Дойдоха времена, в които е абсолютно очевидно, че не можеш да направиш партия и да прокарваш политика без пари и бизнес интереси зад гърба ти, нито можеш да правиш бизнес без партии и политици зад гърба ти. Някои наричат това "моделът "КОЙ", но е все по-ясно, че става въпрос за "модела "КОИ". За да стигнем до това състояние на нещата, невинни няма. Затова отговорът на въпроса "КОИ?" е: "НИЕ".