|
| Бойко Ламбовски |
изглежда все по-жалка
В идеологически план имам предвид.
Увитите в червено пленници примитивните ислямисти имат навик да обезглавяват след това пред камера. Зрелището в клетките очевидно също бе предназначено за камери - твърде карнавално изглеждаше. То искаше нещо да внуши - чувство за сила и победа на едни и на позор и унижение за други, това му беше пропагандната мисия. Естествено, на нормалния човек по света то няма как да внуши друго освен погнуса и неприязън към сценаристите. Но отде чувство за изтърканост на дежавюто, за бездарност на тавтологията, за доведен до автопародия шаблон?
Спомних си кого според легендата развеждали в клетка - османския султан Баязид. Тимур, или Тамерлан, тюркско-монголски отрок и велик пълководец, разбива армията на турчина Баязид през 1402 г. при Анкара, пленява самия Баязид и според някой предания го подлага на издевателства по-сетне. Тоест прави си сеир с него, като го разкарва насам-натам в желязна клетка, освен това ползва клетката, за да стъпва върху нея, докато се качва на коня си. Да не говорим, че ханъмата на Баязид трябвало да слугува по пировете на Тимур съвсем дибидюс. Не е чудно, че Баязид скоро се гътнал от инфаркт при този рязък обрат на историческото шоу. На самият Тимур пък му омръзнала Мала Азия, тръгнал да покорява Китай, но се разболял и също се гътнал.
И единият, и другият са мюсюлмани, не че е най-важното в случая. По-съществено е, че всеки се гътва, може би затова Китай е по-прав с пословици като онази за търпеливия на брега на реката и мъртвите душмани, които тя влачи надолу.
Всъщност ни през петнайсети век, ни преди това, ни после не било особено важно кой какъв е по народност и вяра. На Баязид помагали 20 000 сърби християни тежка конница. Защо са помагали може да е чудно само на днешните националисти, които мерят нещата според своя къс колкото ума им исторически аршин. Помагали уж още толкова хиляди татари, които обаче се врътнали по време на битката и отишли при Тимур поради финансови и отчасти роднински причини.
Всъщност когато през вековете велик вожд сбирал големи въоръжени пълчища, движещият мотив на техните съставки била възможността
да плячкосат някоя богата страна,
град или обоз, а не битката за име, пряпорец и вяра. Тоест пропагандата и агитацията оставали за историята. При това с относителна, според победителя, убедителност. Страх ме е, че нещата не са се променили кой знае колко.
Това, което не разбирам, е как така шест века след Тимур и седемдесет години след Хитлер светът изглежда пълен с по-посредствени шоумени от тях? (Според някой предания Тимур всъщност се държал добре с пленения Баязид, дори го турил в клетка едва след като онзи се издънил. А фашистите не горили цели библиотеки, само избрани идейни опоненти.)
Извинете, но я си представете как посред скърцане на волски каруци, в епоха на битки с недобре изковани железа, с които воините си кълцали телесата като за кайма, а са се лекували в залоени овчи кожи; епохи, в които е било прието победеният да бъде закован жив на кръста, е дошъл един, който рекъл: лесно е да обичаш другаря си, я вземи възлюби врага си!
И в епоха, в която по червен килим минава образ, възвеличаващ на кадро друг образ с немощно тяло и мощен ум, прозрял Вселената; в епоха, в която пет пожарни коли свалят котенце от върха на бор - е в такава епоха част от шоуто да е рязане на глави и горене на книжки. Това ми се струва не просто упадък. То е фиаско на идеологиите, доведени до телевизионен гърч, то е кич и пароксизъм, то е триумф на декаданса.
Онзи ден мои сънародници направиха митинг срещу "руската пропаганда", тя била врагът днес. Подайте ми пропаганда, която да ме облагороди, моля. Агитацията срещу руската пропаганда в Афганистан роди "Ал Кайда", демократичните аргументи срещу Садам, Кадафи и Асад
родиха "Ислямска държава"
През XIX век, когато прерийните индианци в Северна Америка вече били набутани по резервати, сред част от тях се появил странен танц. Танцът бил видян в пророчески сън от някой си Уовока, полушаман. Ако се играел този танц, то Земята щяла да се обнови, белите хора щели да бъдат пометени, бизоните щели да се върнат в прериите, накрая всички щели да живеят честито, бил прозрял Уовока. Трябвало само да се играе въпросният Танц на духовете, хем масово. Индианците се клатели дълго - според мен още се клатят, които са останали - от уиски ли, от глупост ли, от смях ли, не знам. И някак всички сме индианци.
