В края на миналата година ГЕРБ обяви намерението си да инициират програма за безплатно саниране на ЕПК блокове с повече от 36 апартамента. Днес, няколко месеца по-късно, въпреки очевадните проблеми и липсата на качествено планиране програмата е факт и е вече в началния си стадий. За голяма част от гражданите, най-вече тези, които имат намерение да се възползват от нея, тази програма изглежда като сравнително добра идея - все пак кой не би искал безплатно саниране? Ясно е, че всяко възможно подобрение на енергийната ефективност е хубаво нещо за тези, които ще го получат, защото води до сериозно облекчение на сметките за отопление. Но при един по-задълбочен анализ на конкретната програма, предложена от правителството, става пределно ясно, че имаме просто един недообмислен акт на безотговорен популизъм.



Няма безплатен обяд дори при санирането



Първото нещо, което веднага трябва да се отбележи, е, че това "безплатно" саниране ще бъде финансирано с държавен заем в размер от 1 млрд. лева, изтеглен от Българската банка за развитие. Безплатна санировка ще получат тези панелни блокове, чиито жители първи успеят да се организират и да подадат документи.

Пределно ясно е, че тези, които ще изплащат взетия заем, са данъкоплатците. Това не е частна благотворителност, а държавно преразпределение. От 2010 г. насам всяка година отбелязваме държавен дефицит, който вместо да бъде балансиран от "дясното" правителство на ГЕРБ, РБ и ПФ, явно ще бъде допълнително издут с все повече и повече заеми.

И нека да не забравяме старата поговорка "Няма безплатен обяд" особено когато говорим за държавни проекти. Държавна благотворителност няма. В действителност има само преразпределение на финанси от една част на населението към друга. Същото важи и за тази програма. Хората, които получават "безплатно" саниране, стават де факто консуматори на данъчни пари (т.е. "държавни") пари, взети от данъкоплатците, които няма да получат такова саниране. По този начин на практика гражданите биват поощрявани да разчитат винаги на държавата, вместо да се стремят да бъдат финансово независими. Ако си финансово независим и си успял да санираш своето жилище със собствени пари, сега ще трябва да плащаш и за тези, които не са. Това създава един изключително опасен прецедент. Този прецедент е от полза за държавата (и особено от полза за популистки политически групи), защото така субсидира и мотивира гражданската зависимост от нея и това впоследствие увеличава властта й. Общият резултат за обществото обаче е стимулиране на финансова безотговорност и липса на лична инициатива.

Един от аргументите в защита на тази програма е, че се очаква да създаде заетост за малките фирми, което само по себе си би трябвало да е хубаво нещо. Но дали наистина е така? Това, което ни става ясно, е, че няма да се приоритизират фирмите с най-добра репутация и опит, а фокусът ще е върху увеличаването на заетостта за някакви "малки" фирми, неясно какви. С оглед на множеството скандали около лица като Делян Пеевски в последните години е много съмнително какви и най-вече чии фирми ще бъдат наети. Държавните ни институции по принцип са известни с високите си нива на корупция и поради това въобще не е ясно дали фирмите, които ще бъдат наети, са такива, които предлагат качествени услуги, или просто имат добри контакти.



Какво губят гражданите



Тук стигаме и до сериозните недостатъци на тази програма от гледна точка на гражданите, които ще кандидатсват за нея - те няма да имат никакъв контрол върху това коя фирма ще извърши санирането на техните жилища. Това решение е оставено изцяло на общините. Така бива нарушен ключовият пазарен механизъм на суверенитета на потребителя. В този случай потребителят трябва да се довери изцяло на преценката на някой случаен държавен бюрократ.

На всичкото отгоре чрез тази грандиозна интервенция в пазара за санировки, топлоизолации и т.н. фирмите, които предоставят такива услуги, биват поощрявани не да следват сигналите на своите клиенти и да се стремят да подобрят качеството на услугите си възможно най-много, напротив - да лобират пред политици и да завързват връзки в правителството. Качеството на предлаганите услуги на дадена фирма не е от толкова голямо значение, когато тя винаги може да си осигури обществени поръчки. Ако държавни програми като тази станат рутина, това ще доведе до неглижиране на потребителите и повече лобиране от страна на частния сектор, като в същото време увеличава риска от корупция в държавния.

Освен това санираните жилищни сгради изискват поддръжка. Това "безплатно" саниране се прави с идеята да се помогне на тези граждани, които иначе не могат да си позволят санировката със собствени средства, но това е една доста криворазбрана "благотворителност" (с чужди пари). Колко ефективна и издръжлива ще бъде една санировка зависи от постоянната поддръжка на съответната жилищна сграда. Но щом хората, които кандидатстват за тази програма, не могат да съберат средствата сами да заплатят санировката, какви са шансовете, че ще могат да си позволят необходимата поддръжка след това? А дори и да предположим, че ще имат необходимият ресурс, спестен от по-ниските сметки за отопление, каква е гаранцията, че ще използват тези пари за поддръжка? Никаква. Напротив, тази програма дори мотивира бъдещите собственици на санирани апартаменти да бъдат безотговорни и да се надяват държавата пак да тегли някой друг заем, за да им поднови санировката.

Пределно ясно е каква е политическата мотивация зад една подобна програма. Наближават местни избори и ГЕРБ са твърдо решени да ги спечелят на всяка цена. Цената естествено няма да се плаща от ГЕРБ или от който и да е държавен бюрократ, а от данъкоплатците в следващите няколко години. В този акт на евтин популизъм сегашното "дясно" правителство не е по-различно от БСП, които, когато са на власт, преди всички избори вдигат или обещават да вдигнат социални помощи, пенсии и т.н.

От едно дясно правителство се очаква фискален консерватизъм и поощряване на финансовата независимост и отговорност у гражданите, а не безразборен популизъм чрез грандиозни държавни програми, финансирани със заеми, дълбаещи допълнително дупката в бюджета. Ако през останалата част от мандата си това правителство продължава в същия дух, с който започва своето управление, много бързо ще загуби правото да се нарича водещата дясна политическа сила в България.