Иван Начев е политолог, експерт по политическа интеграция на Европейския съюз. Има второ висше образование по културология. Специализира европейска интеграция в Центъра за европейски изследвания и Центъра за европейско управление на Университета в Нотингам, Великобритания. Преподавател е в Нов български университет, както и в Софийския университет "Св. Климент Охридски".





- Г-н Начев, какво постигна правителството за първите 100 дни от мандата си?

- Постигна много малко неща. Очакванията, с които беше натоварено, бяха прекалено големи. То беше формирано при една съвсем нова ситуация. ГЕРБ показа нова политическа култура на отвореност, на преговори, на желание да се чуят много повече хора, която беше различна спрямо предишния мандат на управление. От друга страна, голяма част от министрите в кабинета са от експертен тип, което също предполагаше добро начало. Фактът, че повечето от министрите на Реформаторския блок са експерти, които могат да извършват реформи, беше много положителен, но резултатите не са толкова положителни. Очевидно вътре в коалицията има неразрешими проблеми, тъй като, както виждаме при отделните дебати, има коренно противоположни позиции на коалиционните партньори. ГЕРБ се опитва и иска да прави реформи, а в същото време неговите коалиционни партньори се опитват да си правят пиар и не са склонни на това. Това личи в тези, да ги наречем "проблемни" министерства, като аграрното, на здравеопазването, на образованието, на правосъдието, както и Министерството на икономиката.

- Здравният министър Петър Москов е една от знаковите фигури в кабинета, той натрупа точки покрай желанието си да направи нещо в здравеопазването. Защо го слагате в проблемните министерства?

- Според мен много възможности за реформа няма и аз не очаквам и в следващите месеци на управлението да има сериозни реформи. Причините са две. Първата е, че няма яснота за това какво искаме да реформираме, и втората е, че всъщност коалиционните партньори имат коренно противоположни виждания за реформите, т.е. няма нищо, което да ги обединява. Това е големият проблем. Другият голям проблем е, че очевидно в рамките на една година, като видяхме програмата на правителството, не могат да се направят толкова много реформи, колкото си поставя за цел правителството. Могат да се направят максимум 3-4 или 5 неща, тъй като те изискват политическо съгласие, законодателни промени, изискват и да бъдат обществено популярни, а към момента това, което се прави, не предизвиква положителни реакции в обществото.

- Вицепремиерът Румяна Бъчварова заяви, че към момента няма забавени реформи заради компромиси, направени в рамките на управляващата коалиция.

- Няма политическо съгласие, такова няма дори в комисиите на парламента. Има едно публично говорене колко е добре коалицията, а в същото време има едно друго говорене вътре в коалицията, което следва частни политически интереси, имам предвид най-вече интересите на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт. Това не се забелязва при министрите на ГЕРБ и при единствения министър на АБВ. Ако трябва да кажем кои са успешните министри - това са Румяна Бъчварова, макар и тя да няма сериозен портфейл, се вижда, че премиерът залага изключително много на нея, и Даниел Митов. Другият успешен министър е Ивайло Калфин - малко или повече той балансира интересите. В кабинета можем да видим две лица. От една страна, Борисов разчита на малко хора от ГЕРБ от предишния му кабинет. Те също са знакови - Лиляна Павлова и Томислав Дончев. Има една приемственост, но, от друга страна, не виждаме поуки от предишното управление. Именно министър Дончев беше виновен за това, че не бяха предадени през 2013 г. оперативните програми, по които България ще получава средства в периода 2014-2020 г., което доведе до забавяне, и то се отразява и през 2015 г. Ние все още нямаме реално одобрени оперативни програми, при положение че това е единственият финансов ресурс, на който може да разчита България. Точно обратното виждаме при министрите на Реформаторския блок. Има желание за реформи, но те предизвикват противоречия в обществото. Например в момента тече процедура за избор на нов председател на НЗОК и там също има проблем. Ясно е, че пари няма, няма и да има, т.е. всеки, който се съгласи да оглави касата, е на практика самоубиец. Това, от което се нуждаем в сферата на здравеопазването, образованието и правосъдието, е структурна реформа.

- Ще успее ли вицепремиерът и министър на социалната политика да направи нещо съществено, или ще бъде принуден да отстъпи?

- Той ще се опита поне да започне пенсионната реформа. Успехът на пенсионната реформа не зависи само от министъра, този успех зависи от едно широко социално съгласие. Трябва обществото да бъде подготвено и да му бъде разяснено, а то да се съгласи и да се постигне една по-широка подкрепа. Проблемът на пенсионната реформа не е на каква възраст ще се пенсионираме. Проблемът е, че няма информираност за това, че няма пари. Реформата трябва да бъде дългосрочна. Има много пластове на проблема, които не зависят само от един министър, още повече че, когато става въпрос за пари, всичко засяга икономиката на страната. Аз не съм оптимист не само че министър Калфин няма да успее, а че изобщо тази реформа ще получи обществена подкрепа, независимо кой е министър.

- Финансовият министър Владислав Горанов твърди, че без заема от 8 млрд. евро страната ни я чака гръцки сценарий. Според вас какво се опитва да постигне кабинетът в областта на финансите и наистина ли с този нов заем ще постигнем тригодишна стабилност?

- От политическа гледна точка такъв заем е необходим, защото години наред ние сме харчили пари, които не сме имали, т.е. натрупани са задължения, които ние трябва да погасим. От друга страна, тези пари трябва да бъдат инвестирани в българската икономика, това е по-важното. За да можем да дадем положителна оценка, ние трябва не да гледаме колко пари ще вземем, въпросът е какъв ще бъде ефектът, в какви икономически сектори ще бъдат вкарани тези пари. Това ще доведе ли до откриване на нови работни места и до увеличаване на заплати. Ние много отдавна вървим по гръцкия сценарий, тъй като в България най-големият работодател е държавата, а тези хора на практика не генерират БВП и не допринасят за икономическото развитие, затова е важно да се стимулира икономическата активност на населението.

- Обречени ли сме на нови заеми, както твърди шефът на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова?

- Не непременно, но засега нямаме кой знае колко полезни ходове. Ние и да не искаме, трябва да вземем заем, защото се намираме в такава ситуация. Това беше ясно и миналата година, и по-миналата година и при предишното управление на ГЕРБ. Става въпрос за харчене на пари от няколко правителства подред, на пари, които ги няма. Правителството разчита, че тези пари ще му бъдат възстановени от ръст на икономиката, от инвестиции или от европейските фондове, но това не се случва. В момента има такъв проблем с големия проект за санирането на сградите. Правителството разчита, че тези санирания ще бъдат одобрени от Европейската комисия и след това ще бъдат рефинансирани.

- От какво зависи животът на кабинета?

- Може да кажем, че 100 дни са малко време, имаше празници, има множество коалиционни партньори и е трудно за това малко време да се намери съгласие. Все пак най-важни са икономическите реформи. Вече години наред няма ръст на доходите и на жизнения стандарт. Ние сме част от ЕС и българските граждани очакваха поне след третата година да има повишаване на жизнения стандарт. При нас световната криза съвпадна с втората-третата година, но ние се намираме в осмата година. Това е достатъчен период, в който би трябвало хората да се почувстват с повече възможности, а в същото време правителството се занимава с маловажни въпроси.

- Ще има ли смяна на министри?

- Такива смени винаги са възможни, но по-важното е какво ще се опита да направи правителството като цяло. Кои ще бъдат онези няколко неща, около които всички ще се обединят, които ще бъдат лансирани в публичното пространство и с които обществото ще се съгласи. Все пак обичайните заподозрени са неуспешните министри или тези, които предизвикват най-много скандали, и това са министрите на здравеопазването, на образованието и на правосъдието, както и министърът на икономиката. Това са министри на Реформаторския блок и това е проблем, защото ако премиерът се опита да се отърве от тях, това означава да постави под съмнение цялата коалиция. Затова този въпрос е сложен, когато става дума за такава тежка коалиция.