Парите имат либидо. Така каза една моя приятелка, която от десетилетия е в бизнеса и не е учила диалектически материализъм, а е имала шанса да получи образованието си в най-богатата европейска страна. Парите са тихи и плашливи. При тях доверието е на първо място и когато го няма, разводът е шумен, неприятен и излиза скъпо. Парите имат навика както да надушват сексапилните предложения, от които искат да спечелят, така и безпогрешно да различават импотентните оферти. Световната финансова практика е доказала това.

По темата с дълга от 16 милиарда лева е редно да се изказват финансисти, а аз не съм такъв. Но през изминалата седмица управляващите се опитаха да убедят обществото, че проблемът не бил финансов, не бил политически, а бил комуникационен... Просто финансовият министър Владислав Горанов бил пропуснал да обясни като хората за какво става дума. Та, затова си позволих тези няколко реда. Когато чух това обяснение, почти се разплаках от умиление. Налегнаха ме спомени. Навремето Иван Костов и компания обясняваха катастрофалната си загуба с лоша комуникация. След него Симеон Сакскобурггоски се засегна, че бил много и по балкански атакуван, и предложи да си сменим чипа... Тройната коалиция също обясняваше, че е паднала от власт, защото загубила комуникационната битка. Явно всяка политическа грешка се обяснява във времето по старата ученическа схема, гласяща: "то детето много добре си знае урока, ама малко се притеснява, като го изправят да говори, та затова има двойки".

Наистина, ако се огледа, човек вижда



букет от разнообразни и взаимно отричащи се обяснения



за нуждата от теглене на нов дълг. Милиардите били средство за стабилизиране на управлението. За първи път чувам някой да се чувства стабилен, защото е задлъжнял още повече. Следващият абсурд, който прогласиха глашатаите на кабинета, бе, че това ще ни помогне да постигнем по-висок растеж - не знам как по тази логика Гърция не е водещата икономика в Европа. По същото време адепти на властта обясняваха, че това всъщност не било дълг, а се погасява стар дълг - в ръцете си просто сме се сдобивали с инструмент за управление на дълга. Хубаво щеше да е за пред обществото поне да има една обща теза. Вместо това станахме свидетели на всички тези безумни обяснения, плюс декларация, че сега лихвите са ниски, сякаш по света са решили да ги замразят на тези нива за три години напред. Магьосниците от финансовия екип някак странно са отгатнали какви ще са лихвите през 2017 г., както са отгатнали и какъв ще е дефицитът на страната ни. Не стига това, ами на всеослушание се обясняваше, че вписаната лихва - до 10%, е посочена за заблуда на международните пазари. Горките безхаберници от международните финансови пазари! И понятие си нямат какви тарикати и финансови виртуози се раждат на Балканите. Ами да бяхме посочили 50% лихва, та съвсем да ги потресем и заблудим. Комично е 10 дни управляващите да обясняват как ще подведат международните кредитори, като дори у нас доскоро имаше санкции, ако предсрочно си върнеш дълга към банка за ипотекирано жилище.

Стигна се до абсурда хора от партията на г-жа Кунева да предлагат построяването на детски градини и спортни площадки, защото децата били затлъстели. Това да се правело със спестените пари от по-ниските лихви. Т.е. ни казват, че



никой няма намерение да намалява дълга,



а дори и при успех - пак ще ги похарчат, не за да постигнат растеж. Ден по-късно публиката бе потресена от умозаключението на икономическия министър Божидар Лукарски, който заяви, че ако изтеглим нов дълг, ще намалее междуфирмената задлъжнялост. Други се засилиха с чужди пари да купуват стиропор за панелни блокове. Накрая премиерът Борисов каза, че не знае как българският народ ще издържи само при 3% дефицит. А финансовият му министър в същото време каза, че ако зависело от него, би предложил балансиран бюджет - т.е. да харчим само толкова, колкото имаме. Да се чуди човек как обитават едно и също правителство.

Слушайки разнопосочните обяснения на властта, се остава с впечатлението, че пиар отделите не са се договорили да поддържат една единна и логична теза, пък била тя и подвеждаща. Как ще правиш реформи, след като си осигуряваш пари, за да ги наливаш в стари и продънени сектори? Това е политически, а не комуникационен проблем и се разминава с всички заявки и на ГЕРБ, и на реформаторите. Може би само АБВ са доволни от запазването на тази лява философия на управлението. Никой не обели и дума дали и как тези пари ще подпомогнат икономическия растеж на страната. И точно затова операцията прилича на изливане на вода в каца без дъно.

Властта няма да успее да "изненада" международните финансови пазари. Вече всички знаят за



импотентната ни оферта и компромисното управление



Показахме готовност да оставим неефективните системи непокътнати. Показахме, че либидото ни е ниско и нямаме намерение да правим нищо различно от разсрочване и увеличаване на дълга, както и да харчим чужди пари, взети под наем за безкрайно дълъг период.

Ако се престорим, че комуникационна неразбория не е имало, политическият проблем ще лъсне, а приказката, че г-н Горанов е надменен и е подценил дебата, е просто дребна залъгалка. Когато изпишеш десетки страници, наречени Програма за управление, и вътре сладострастно обещаваш реформи, това е обещание за политика и призив за доверие. Но когато гласуваш 16 милиарда дълг, доверието се изпарява и се вижда, че гарантираш дефицити за три години напред. Тогава става ясно, че нямаш намерение да правиш никакви реформи, а точно обратно - ще захранваш неефективни сектори, в чийто край си разположил свои фирми консуматори. Така общият ни дълг ще нарасне с още 4 милиарда, а срещу него "благодетелят на нацията", който избяга от пленарна зала, ще раздава коледни и великденски надбавки за пенсионерите, от които ще чака благодарни погледи наесен. Дано всички пенсионери помнят, че тези пари ги вземат от внуците им.

Накрая бе изречена една опашата лъжа - че ако не вземем тези пари сега и по този начин, държавата ни щяла да фалира. Всеки средно грамотен икономист знае, че това не се случва по този начин.



Държави трудно фалират - просто народите започват да живеят по-бедно



Точно това предстои, но не е удобно за произнасяне. Няма да ни го каже и "селянчето от Банкя", което се нагърби да ни изтегли каруцата. Защото сега каруцата му е пълна с милиардите, които ние дължим и затъваме в блатото.

Парите усещат либидото и вече са наясно, че властта у нас е импотентна за пореден път. Когато една власт усети немощ и тръгне по стълбите надолу, ДПС винаги е готово да й даде едно рамо по наклонения път и отново се случи това с гласовете им в подкрепа на новия борч. Обществото вече се раздели - от едната страна е коалицията на консуматорите на власт, а от другата - съдбата на милионите длъжници, които наивно гласуваха за реформи.