:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,232,278
Активни 108
Страници 20,925
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Нищо днес не е от вчера

Калин Донков


Попадна ми провинциален вестник от края на миналата година. Очерк за местен дълголетник, щастливо закръглил един век. Обичайните подробности, тайните на дългия живот, възхвала на трудолюбието, на въздържанието и позитивното мислене. Разпознах стареца на снимката - бащата на съученика ми Карамфил. Снимката не беше на столетник, очевидно човекът бе суетен, дал бе стара фотография. Може би така щеше да изглежда Карамфил като възрастен, но той не можа да остарее, почина в края на века. Беше динамичен, присмехулен, необикновено "отворен". Учителите не можеха да сдържат коментарите си за дръзкото му облекло. В прогимназията нямаше униформи и това му позволяваше да се отделя от всички. Живееше безгрижно, някак танцувално, ведро се отнасяше дори към зубрачите и доносниците.

В шести клас нещо го промени изведнъж и трябваше да минат седмици, докато причината стигне до нас.



Родителите му бяха продавачи в магазин за платове



Открили им някакъв надчет и ги прибрали, майка му излезе скоро, но баща му го осъдиха на смърт. В онова далечно време надчетите бяха епидемия в народното стопанство. Хиляди българи крадяха без задръжки и като че ли без инстинкт за самосъхранение. Магазинери, счетоводители, домакини (от домакин, не от домакиня) бяха обичайните заподозрени. Изглежда превръщането на частната собственост в държавна я бе извадило извън закона и извън божите заповеди. Замогваха се съмнително и опасно, купуваха си мотоциклети ("Ява" беше возилото на греха) и бръмчаха из прашните градчета към ханчета и водоеми, прегърнати от хубави фризьорки и палави акушерки. Държавата отвърна на удара като сложи летва в съдебната практика: за присвояване над 40 000 лева съдилищата автоматично отсъждаха смърт. Изглежда летвата бе ниска, защото смъртните присъди валяха от ясно небе. (Онези пари днес са едно нищо, но тогава с четиридесет хиляди можеше да се купи къща.) Така бе загазил и днешният столетник, бащата на Карамфил. Не беше толкова трагично, защото тези "дежурни" присъди не се изпълняваха, повечето от плевенските смъртници бяха пращани за прислуга в помпозната вила на МВР в Кайлъка и работеха по специалността - закупчици, домакини, бармани и пр. По тази причина вилата бе известна като "къщата на духовете", нещо като филиал на отвъдното, където според присъдите си трябваше вече да е нейният песонал. Много скоро тези хора някак отработваха своето наказание и се връщаха сред живите. Така се върна и нашият столетник, за да отбележи в наши дни своя рекорд, напук на смъртни присъди и на самата смърт...

Днес държавата се бори с крадливите и корумпираните без особена охота и с доста странно въображение. Подробно ни обясняваха как например ще се оборудват катаджийските коли, за да се прекъсне рушветчийството в пътния контрол. Колко камери на автомобил, колко микрофони, само и само да се сплашат корумпираните ченгета и да внимават да не сгазят лука. Единственият резултат е, че те наистина ще внимават като прибират двайсетачки и петдесетачки, а най-вероятно и ще си увеличат мизата заради повишения риск. Заедно с това се забрани "необорудваните" ченгета да спират и да проверяват шофьорите (пак за да не изнудват), което доведе до пълен разгул по пътищата. Грозните катастрофи от последните седмици само се съобщават с половин уста, без да се коментират. Готова е държавата да стопира цяла система, защото не може да я почисти и обнови. Не че ако въведе отново смъртни присъди само за корумпирани, това ще промени нещо. Но все има в модерното време някакви разумни и грамотни средства да се приближи обществото до закона.

Впрочем, като се спомена законът: съдиите пак искат увеличение на заплатите.



Държавата е щедра към професии,



които по предназначението си трябва да са неподкупни. Да платим, за да не се корумпират - така гражданинът бива обработван от години, когато трябва да се вдигат заплати на митничари и магистрати, на държавни чиновници, на депутати и министри. В началото го говореха открито, позоваваха се на Буров, сега основно го намекват - обществото е обучено и схватливо. Да платим, да ги задоволим, за да не посягат към меда. Но те пак бъркат, отдавна са целите сладки, медени и само за очи се цупят на държавната заплата. Част от обира е и самата тази държавна заплата - когато се взема бадева, срещу нищо свършено и народополезно, това си е чиста кражба. Или, с извинение, хайдутлук.

Покрай последния държавен заем разбираме, че парите за усвояване от крадци и корупционери са се привършили. Трябва да се вкарат пари в държавата, та да има за когото трябва. Да бъде подкрепен браншът материално. Нещо като творческа помощ. Това е отработено, почти автоматизирано от всяка власт. Ето как партии и движения, които заради този заем уж щяха да си издерат очите, гласуваха дружно и еднакво, асорти гласуваха, за да си осигурят достъп до тази мощна парична маса.

Ако не сте забравили, още Капитан Петко войвода развява черно знаме срещу т.нар. "австрийски заем", сключен от държавата на браздата между ХIХ и ХХ век. Но и да сте забравили, вече не сте, защото в последните дни този епизод се припомня, макар и срамежливо. "Погребаха България" пишело на Капитан-Петковото знаме и това, странно, вместо да ни обезсърчава, сякаш иде да ни даде кураж: погребали я, но тя излязла от гроба. Какво толкова. Имаме шанс да опитаме пак.
10
5776
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
26 Февруари 2015 19:48
26 Февруари 2015 19:54
Бащата е издържал, така да се каже, ама адашът Карамфил май е платил за чужд грях
26 Февруари 2015 20:08
Вилата я знам, като малки ходихме да играем в района. Никога не е имало "смъртници", бяха все далавераджии.
26 Февруари 2015 20:17
Част от обира е и самата тази държавна заплата - когато се взема бадева, срещу нищо свършено и народополезно, това си е чиста кражба. Или, с извинение, хайдутлук.

Във всяко време, при всяка власт, обирът не спира. И какво?! Ще му подпрем брадичката с моралните си претенции? Ще го доизлъскаме с идеализма си? Ами... само ще се докараме, ако все още има пред кого. Аз мисля че няма. А дълбоко се съмнявам че някога е имало.
26 Февруари 2015 20:51
Покрай последния държавен заем разбираме, че парите за усвояване от крадци и корупционери са се привършили. Трябва да се вкарат пари в държавата, та да има за когото трябва.
Дори и това не е. По-лошо е. Това, което ще се вкара, е нещо по-трудно усвояемо от "когото трябва". Това са 35-годишни бракми от Португалия. С български пари чичо Сам се отблагодарява на престъпника Барозу за вярната му американска служба.
26 Февруари 2015 20:53
"Погребаха България" пишело на Капитан-Петковото знаме и това, странно, вместо да ни обезсърчава, сякаш иде да ни даде кураж: погребали я, но тя излязла от гроба. Какво толкова. Имаме шанс да опитаме пак.
Като излезе, все се намира кой да я погребе пак.
26 Февруари 2015 21:57
В онова далечно време надчетите бяха епидемия в народното стопанство. Хиляди българи крадяха без задръжки и като че ли без инстинкт за самосъхранение. Магазинери, счетоводители, домакини (от домакин, не от домакиня) бяха обичайните заподозрени. Изглежда превръщането на частната собственост в държавна я бе извадило извън закона и извън божите заповеди.


27 Февруари 2015 08:46
Покрай последния държавен заем разбираме, че парите за усвояване от крадци и корупционери са се привършили. Трябва да се вкарат пари в държавата, та да има за когото трябва. Да бъде подкрепен браншът материално. Нещо като творческа помощ. Това е отработено, почти автоматизирано от всяка власт. Ето как партии и движения, които заради този заем уж щяха да си издерат очите, гласуваха дружно и еднакво, асорти гласуваха, за да си осигурят достъп до тази мощна парична маса.
27 Февруари 2015 13:39
Как се съмнява Калин Донков (скромно се присъединявам и аз), че арогантното човече Горанов иска в повече два ли три ли милиарда, ей така, за кураж, я не че ще ги пипа.
05 Март 2015 13:55
Наистина, нищо днес не е от вчера!
Предлагам ви една интересна статия, която прочетох и си дадох сметка, че всико е една голяма игра!
Голямата игра на БКП, или истината за „преврата“ на 10 ноември 1989 г.
Възможно е по българската земя все още да има хора, които блеят по „щастливото комунистическо бъдеще“ и като кукумявките не виждат на светло, които и в предстоящите избори за общински комитети може би ще гласуват за БКП (БСП).
Това са хора (извън комунистите), които четат в. „Дума“ (народът вече му казва „Чума“ и вярват на всяка лъжа на Висшия партиен съвeт, чиято тръба е този вестник. Нещо повече, някои от тях са толкова заслепени, че за днешното състояние на българската икономика обвиняват СДС. „При Тодор Живков бяхме по-добре!“
Зная, че една част от тези хора са изцапани с много кръв и престъпления срещу народа и за тях няма друго спасение освен надеждата, че с кръв ще задържат позициите си. Но сред тях има и хорица, които не четат „Демокрация“, „Ден“, „Свободен народ“, „Народно земеделско знаме“ и редица други и поради това все още не могат да разгадаят голямата игра на БКП, безсрамно пребоядисала се на БСП.
Натисни тук
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД