|
| Хиляди турци излязоха по улиците в много от големите градове на безпрецедентни демонстрации след убийството на студентката Йозгеджан Аслан. |
Какво се случи с Йозгеджан Аслан?
Студентката по психология в университета Чаг в южния турски окръг Мерсин бе убита на 11 февруари. Обгореното й тяло бе открито в коритото на река два дни след като семейството й съобщи, че е изчезнала. Шофьорът на микробуса, на който се качила, за да се прибере вкъщи, призна, че е убил момичето. Ахмет Суфи Алтиндокан (26 г.) бе арестуван на 16 февруари заедно с двама съучастници.
Какво говорят хората?
Хиляди хора излязоха по улиците на безпрецедентни демонстрации в знак на траур и гняв след погребението на Йозгеджан на 14 февруари. Въпреки че имамът помоли дамите да стоят назад по време на погребалната церемония, присъстващите стотици жени не му обърнаха внимание, дори носеха ковчега на Аслан преди и след молитвата. На други места в Турция няколко жени се обявиха срещу доминираната от мъже система, задълбочаваща проблемите, свързани с убийствата на жени и домашното насилие. В същото време консерватори обвиниха "западния начин на живот", че насърчава изнасилванията, което разгневи много хора. "Аз съм потенциално мъртва", написа журналистката от в. "Хюриет" Мелис Алпхан.
Какво казват политиците?
Двете дъщери на турския президент Реджеп Тайип Ердоган посетиха семейството на жертвата, за да изразят съболезнованията си. Малко след това премиерът на Турция Ахмет Давутоглу обяви, че започва широкомащабна кампания срещу насилието над жени. Лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Кълъчдароглу написа в "Туитър": "Жените не трябва да бъдат измъчвани, изнасилвани и да се упражнява насилие над тях! Всички заедно ще кажем "не" на този начин на мислене!". Министърът на семейството и социалната политика Айшенур Ислам и министърът на икономиката Нихат Зейбекчи заговориха за връщане на смъртното наказание, а кметицата на Газиантеп Фатма Шахин предложи сексуалните престъпления да се наказват с кастрация.
Какво казва статистиката?
Независимо от това как ще бъдат наказани убийците на Аслан, Турция е изправена пред жестока действителност, свързана с мерките и санкциите срещу онези, които нападат и тормозят жени. Броят на жените, убити за една година в Турция, се е увеличил с 1400% в периода между 2002 и 2009 г. - от 66 до 953, сочат официалните данни. След като за кратко този брой намаля, в първата половина на 2014 г. бяха убити 129 жени, а за същия период през 2013 г. броят им е бил 88, съобщи депутатката от Народнорепубликанската партия Айлин Назлъака. 133 жени са убити при случаи на домашно насилие през 2014 г., което е увеличение с 33% спрямо предишната година, става ясно от данни, предоставени на парламента от полицията, жандармерията и Министерството на правосъдието. Шумно рекламираните паник бутони, чието въвеждане целеше да бъдат защитени жените от насилие, претърпя неуспех, призна правителството през октомври 2014 г.
Има ли надежда?
Много турци, които споделят мнението си чрез социалните мрежи или в интервюта за телевизии или вестници, казват, че политическият отговор на жестокото убийство е твърде незначителен и прекалено закъснял. Според други в същността си това е повече от социален проблем, който правителството не може да реши самостоятелно.
Реакциите на убийството бяха лавинообразни. Стотици жени, сред които и известни личности, разказаха ужасяващи истории за сексуално посегателство и тормоз чрез хаштага #sendeanlat (#разкажи своята история). Хаштагът #Ozgecanicinsiyahgiy (#Облечете се в черно за Йозгеджан) бе споделен от хиляди потребители на социалните мрежи в дните след погребението й. Хората, облечени в черно, качваха свои снимки, за да насочат вниманието към увеличаващия се брой на убийствата на жени. Мащабът на кампаниите както на улицата, така и в социалните мрежи, може да се приеме като знак, показващ, че общественият натиск върху политиците да защитят живота и свободите на жените, вероятно ще се увеличи с наближаването на изборите, насрочени за 7 юни.
Протест
Обличайте роклите и идвайте на "Таксим"!
Мъже с бради в миниполи, надянали руси перуки и с червило на устните. Не, това не беше закъсняло карнавално шествие по улиците на Истанбул, а демонстрация срещу насилието и сексуалния тормоз над жените, провокирана от убийството на студентката Йозгеджан Аслан. "Трябва да се сложи край на сексуалния тормоз и изнасилванията. "Обличайте си роклите и идвайте на площад "Таксим" - гласеше призивът за необичайна протестна демонстрация.
Убийството на младата Йозгеджан събуди Турция от дългия й сън. И не само в Истанбул той намери множество привърженици - демонстрации се проведоха също и в Анкара, Диарбекир, Измир и Бурса. В град Мерсин, където бе извършено убийството, демонстрираха 15 хиляди души. "В Турция една жена може да бъде убита от ревност или от любов, а понякога и защото не е сложила достатъчно сол на сготвеното от нея", разказва една от участничките в демонстрацията. "Всеки ден в тази страна жени умират като врабчета. Но повече няма да си мълчим", допълва тя.
"Не е грях да преживееш насилие, грях е да говориш за него", казва Илке Гьокдемир от организацията Mor Cati, която от 15 години поддържа първия частен приют за жени, преживели насилие в Турция. Активистките смятат, че вина за смъртта на Йозгеджан носят обществените нагласи, според които насилието над жени е незначително прегрешение. Извършителят винаги може да разчита на намаляване на наказанието си - ако например заяви, че жертвата е носела къса рокля или тайно се е подсмихвала. "Има случаи, когато полицията просто отпраща жените, които искат да подадат жалба. Или пък полицаите просто заявяват на жените: "Такива неща се случват, моето момиче. Мъжът ти те обича и затова те бие". Или пък властите се опитват да помирят съпрузите на всяка цена, защото в Турция единството на семейството е издигнато в култ. То е много по-важно от мъките на една жена, която е пребивана систематично", казва Илке Гьокдемир.
Представители на женски сдружения са на мнение, че консервативни политици носят вина за тежкото положение на жените в турското общество. Сред тези държавници е и президентът Ердоган. "Докато той официално твърди, че мъжете и жените не са равноправни, защото това противоречало на природата, и докато правителството насърчава двойките да се женят колкото се може по-рано и да се гледа на жената единствено като на домакиня и майка, насилието няма да спре", казва една от най-известните защитнички на женските права в Турция - Чанан Арън.
В последните няколко години обаче правата на турските жени постоянно се разширяват. От Наказателно-процесуалния кодекс например беше изваден аргументът със "смекчаващите обстоятелства" за т.нар. "убийства на честта". Най-сетне турските власти оценяват и сексуалния тормоз като престъпление срещу личността, а не като "посегателство срещу семейството, обществото и традициите". От НПК беше премахнато и правилото, което декриминализираше изнасилването, ако насилникът впоследствие се ожени за жертвата.
Убийството на младата Йозгеджан събуди Турция от дългия й сън. И не само в Истанбул той намери множество привърженици - демонстрации се проведоха също и в Анкара, Диарбекир, Измир и Бурса. В град Мерсин, където бе извършено убийството, демонстрираха 15 хиляди души. "В Турция една жена може да бъде убита от ревност или от любов, а понякога и защото не е сложила достатъчно сол на сготвеното от нея", разказва една от участничките в демонстрацията. "Всеки ден в тази страна жени умират като врабчета. Но повече няма да си мълчим", допълва тя.
"Не е грях да преживееш насилие, грях е да говориш за него", казва Илке Гьокдемир от организацията Mor Cati, която от 15 години поддържа първия частен приют за жени, преживели насилие в Турция. Активистките смятат, че вина за смъртта на Йозгеджан носят обществените нагласи, според които насилието над жени е незначително прегрешение. Извършителят винаги може да разчита на намаляване на наказанието си - ако например заяви, че жертвата е носела къса рокля или тайно се е подсмихвала. "Има случаи, когато полицията просто отпраща жените, които искат да подадат жалба. Или пък полицаите просто заявяват на жените: "Такива неща се случват, моето момиче. Мъжът ти те обича и затова те бие". Или пък властите се опитват да помирят съпрузите на всяка цена, защото в Турция единството на семейството е издигнато в култ. То е много по-важно от мъките на една жена, която е пребивана систематично", казва Илке Гьокдемир.
Представители на женски сдружения са на мнение, че консервативни политици носят вина за тежкото положение на жените в турското общество. Сред тези държавници е и президентът Ердоган. "Докато той официално твърди, че мъжете и жените не са равноправни, защото това противоречало на природата, и докато правителството насърчава двойките да се женят колкото се може по-рано и да се гледа на жената единствено като на домакиня и майка, насилието няма да спре", казва една от най-известните защитнички на женските права в Турция - Чанан Арън.
В последните няколко години обаче правата на турските жени постоянно се разширяват. От Наказателно-процесуалния кодекс например беше изваден аргументът със "смекчаващите обстоятелства" за т.нар. "убийства на честта". Най-сетне турските власти оценяват и сексуалния тормоз като престъпление срещу личността, а не като "посегателство срещу семейството, обществото и традициите". От НПК беше премахнато и правилото, което декриминализираше изнасилването, ако насилникът впоследствие се ожени за жертвата.
|
| Турци протестираха срещу убийството на младото момиче, облечени с поли. |
