Опитите за намиране на демократично и консенсусно решение по проблема с адреса на Националната гимназия за древни езици и култура се изродиха в безумна двугодишна сага и направиха десетки деца и учебния процес заложници на ината на група родители и на безсилието на министерството на културата. Двете страни в спора - родители и ученици, които искат гимназията да е в центъра, и културното министерство, което е принципал на гимназията, обърнаха ролите си. Вместо ведомството да издаде заповед, с която всички да се съобразят, то реши да влезе в ролята на арбитър в несъществуващ спор.

Част от родителите на учениците от гимназията искат училището да е в центъра, въпреки че от 1993 г. тя се помещава в кв. "Модерно предградие". При създаването си през 1977 г. училището е било в центъра на София на ул. "Иван Асен", но не в собствена сграда, а е ползвало помещенията с друго училище. Привържениците на идеята за връщане в центъра сега се аргументират с това, че училището е създадено като лицей към Софийския университет. В първите 10-15 години основната част от преподавателите в гимназията са били университетски хора. Следва преместването в "Модерно предградие", с течение на времето има отлив на преподаватели от гимназията.

И започна ремонтът на сградата на ул. "Баба" и НГДЕК беше временно настанена в сградата на бившето 13-о ОУ "Св. св. Кирил и Методий" до Женския пазар. И макар че това трябваше да продължи два-три месеца, точи се вече близо две години, в които родителите успяват да изземат функциите на принципала и буквално диктуват неговото поведение. След като двама министри - Петър Стоянович от кабинета "Орешарски" и служебният Мартин Иванов, не успяха да се справят с проблема и се огънаха под натиска на родители, сегашният министър Вежди Рашидов също удължи агонията с няколко месеца. В края на януари той намери уж приемливо решение - гимназията да ползва двете сгради, като основна да е тази в "Модерно предградие", а тази в центъра да е филиал, където да се провеждат извънкласни занимания. Но вместо учебният процес да се възстанови, родителите решиха да продължат с натиска и за пореден път обявиха, че в ремонтираната сграда има азбест. В духа на поведението си на арбитър, ведомството направи нови две проби, които се оказаха отрицателни. И това не доведе до резултат. Въпреки че сградата беше препотвърдена като безопасна, родители решиха да протестират и да не пускат децата си на училище в реновираната сграда. Повече от две седмици след заповедта много от децата не ходят на училище, като по данни на МК посещаемостта е далеч от 100%. И въпреки че останалата част от родители, учители и ученици искат да са в ремонтираната сграда, защото тази до Женския пазар е в окаяно състояние. И че вместо в Класическата да се преподават уроци, всички се занимават с протести.

Вместо да напомни, че има заповед, която трябва да се спазва, поведението на МК навлезе в политико-чиновническа фаза - оттам заплашиха, че



от Брюксел няма да осребрят парите за ремонта,



ако училището не се върне в сградата, тъй като той се прави по европейски проект. Срокът за отчитане изтича на 5 април и ако учебните занятия не бъдат възстановени в този срок в реновираната сграда, министерството на културата няма да може да си възстанови средствата за ремонта. Подобен аргумент, очаквано, не е в състояние да помръдне от позициите им родителите и учителите, които настояват гимназията да е в центъра. Те продължават да упорстват, че в "Модерно предградие" има азбест и мястото на Класическата гимназия не е там. И контрираха културното министерство, че така или иначе ремонтът няма да бъде платен, защото е некачествен.

На фона на всички безумия около сагата, тя придоби и политически оттенък. Първо се намеси Реформаторският блок, след като родители заявиха, че РБ ги подкрепя гимназията да е в центъра. Намесата на реформаторите доведе до абсурда културното министерство да им обяснява в открито писмо защо гимназията не може да е в центъра. В писмото от МК изтъкнаха за пореден път, че сградата в "Модерно предградие" принадлежи на училището, Брюксел няма да плати ремонта, а служителите на МК ще носят наказателна отговорност за тази безстопанственост. Ведомството на Рашидов стигна дотам да пита реформаторите дали са съгласни държавата да заплати 2.2 млн. лева от собствения си бюджет и да загуби средствата от Европейския съюз,



за да останат децата в централната сграда на Женския пазар



"И ако това е така, известно ли Ви е, че тази сума представлява неколкомесечното възнаграждение на всички български театрални дейци, повече от една четвърт от средствата за българско кино в годината, или цялата сума за издръжка на музеите и музейното дело в страната за една година? Не бихме искали спекулативно да преизчислим тази сума и в пенсии, социални помощи и т.н.", написаха до реформаторите от министерството. И това обаче се оказа недостатъчно и училищното настоятелство на НГДЕК написа писмо до премиера Бойко Борисов. Видима намеса в публичното пространство не се усети от негова страна, но веднага след това културното министерство реши да прехвърли отговорността на ръководството на гимназията.

Поредната официална позиция на ведомството точно и ясно даде да се разбере, че директорът на гимназията носи отговорност, ако децата не са в класните стаи. "Провеждането на нормален учебен процес е в задълженията на директора на училището и на учителите от гимназията. С действията си министерството на културата не нарушава нормалното протичане на учебните занятия, дори напротив", пише в нея. Оттам посочват, че не може да се вменява отговорност на МК за това, че ученици не посещават учебните занятия, защото санкциите за това са в компетентността на училищното ръководство. Но дори ръководството да носи отговорност, принципалът е този, който трябва да покаже, че не родителите определят съдбата на една гимназия. От друга страна, това е вероятно най-правилният подход - вместо да легитимира протеста с постоянни обяснения и компромиси, МК от самото начало трябваше просто да обясни, че този, който не влиза в час, получава отсъствия, а ако те са много - повтаря годината. И това, че е отсъствал заради протест не може да послужи като извинителна бележка.

В крайна сметка истериите около мястото на Класическата гимназия силно зацапаха реномето й на "елитна". И това не е защото тя се намира в "Модерно предградие", защото не адресът прави името на едно училище, а неговите ученици и преподаватели и духът, който те пораждат. Това, което в крайна сметка прозря и МК. "Академия на Платон, както и създадената от великия Аристотел философска школа - Ликей, също не са били разположени в топ центъра на древна Атина, а са се намирали извън чертите на града и това съвсем не им е попречило да останат в историята на човечеството, въпреки че до тези школи по обясними причини не е имало разкрита метростанция, до тях не са пътували и маршрутки. Духът на едно училище се прави от неговите ученици", написаха оттам. А защо МК не беше така категорично от самото началото - защото "сме най-културното министерство и искаме да решим проблема толерантно", твърдят оттам.

В крайна сметка се стигна до реалността - "Няма искам, не искам, държавата има една материална база. Ако не им харесва (на родителите - бел.ред.), свободна държава сме, има много училища в София", обяви министър Рашидов. А това трябваше да се направи още в самото начало, преди историята да се изроди в махленски абсурд. Защото в момента възможност за нормален учебен процес няма, някои родители не пускат децата си на училище, учители напускат гимназията, а споровете на инат не са в полза на никого.



ЧЕРНО-БЯЛО

Сградата до Женския пазар е в окаяно състояние, въпреки че и в нея започна ремонт. Но преди това учениците изкараха цялата учебна 2013/14 г. там. Столичната община, която е собственик на сградата, я даде още миналата година на Министерство на културата за 10 г. , отпусна средства и там вече дограмата е подменена, покривът също е нов. Но състоянието й все още е далеч от представите за академична сграда. От другата страна е сградата на ул. "Баба" - ремонтирана за 2.1 млн. лв. - с нови тоалетни, с паркова част и с далеч по-представителен вид. Откакто има метро, до "Модерно предградие" се стига бързо. Когато училището се озовава през 1993 г. там, районът е бил с много лоша инфраструктура. Толкова по-странно, че сега, когато и сградата, и транспортът, и районът са в много по-добро състояние, директорката, настоятелството, част от родителите и учениците искат да са на Женския пазар - да, в центъра е, но е едно от най-мръсните и доста опасни места в София.