Времето, което кабинетът си даде, за да постигне консенсус за дългосрочна визия за пенсионната реформа, изтича. Но вече е ясно, че въпреки провежданите всеки вторник срещи при вицепремиера Ивайло Калфин мерки за стабилизиране на системата до края на март няма да бъдат изготвени. Два месеца минаха в разговори между бизнес, синдикати, политици, експерти, вицепремиер и финансов министър, но никакъв конкретен резултат не може да бъде откроен.

Засега на масата за преговори се хвърлят разнопосочни предложения. Някои от тях са откровено екзотични и отстрани изглежда, че целта им е да заобиколят истинските проблеми на осигурителната система. Не да ги посочат, а още по-малко да ги решат. Участниците, изглежда, не знаят къде искат да стигнат, защото зад желанието на кабинета за "усъвършенстване на пенсионния модел" в дългосрочен план не стои нито една цел - кога да се постигне стабилност, с какви стъпки и защо точно с тях, а не с други (например защо възрастта да расте с 2 месеца, а не с 3 или 5). Макар на всички да е ясно (освен може би на финансовия министър), че тази система не може да се променя без сериозни разчети и финансова обоснова, "реформите" се правят точно така. Например Калфин предложи съвсем плавно увеличение на възрастта за пенсия и на социалните осигуровки с надеждата, че след като е "незначително" (по думите на социалния министър), то ще се преглътне по-леко от работници и работодатели. Само че нито е ясен ефектът от тези стъпки, нито кога и дали изобщо ще стабилизират системата на фона на задълбочаващата се демографска криза.

Впрочем дори и по тези "маргинални" предложения няма съгласие. А времето си върви и дори социалният министър вече признава, че то няма да е достатъчно, за да бъде изработена дългосрочната концепция за пенсионната система. А точно такава бе неговата амбиция. Пак с мотива за трайно дългосрочно решение в края на миналата година правителството



остави системата в режим изчакване за втора поредна година



Същата стратегия по-рано предприе и БСП - замрази всичко в пенсионната система за 2014 г., уж за една година, за да намери приемливите дългосрочни решения.

Това, че няма да се постигне съгласие до края на март, обаче не е най-сериозният недостатък на дискусиите. По-големият проблем е, че все още никой не смее да се захване с истинските проблеми - инвалидните пенсии или ранното пенсиониране, които съсипват осигурителната система.

Вместо това досега се обсъждаше дали да се актуализира автоматично пенсията на работещите пенсионери, или да остане сегашният режим, според който те подават всяка година заявление за това в НОИ. Или пък спорната идея на бизнеса работещите пенсионери да плащат 10% данък върху пенсията си. За около 135 хил. българи, които получават пенсия и заплата, тези два въпроса са може би най-важните от дискусиите, защото тях не ги интересуват нито възрастта, нито стажа за пенсия. Но те няма да решат нито един от сериозните проблеми на системата. Ефектът от мярката, която предлага бизнесът, е повече от символичен. Разбира се, както повечето предложения, и това за облагането с подоходен данък на пенсиите не е придружено с финансови разчети. Груби сметки показват, че ако тези 135 хил. души вземат средната пенсия от 319 лв. за миналата година, то в хазната от техния 10-процентен данък ще влизат месечно по 4.3 млн. лв., или 51.6 млн. лв. за една година. Сумата е нищожна на фона на дефицита от над 5 млрд. лв. в НОИ.

Разговорите трябваше да започнат с



мерки за затягане на контрола



и спиране на източването на осигурителната система чрез злоупотребите с инвалидните пенсии, за ограничаване на ранното пенсиониране. Едва след това Калфин щеше да има основание да поиска ръст на осигуровките - след като се види колко ще се спести от злоупотребите и се сметне колко пари не стигат, за да е финансово устойчив НОИ. Ивайло Калфин тръгна в обратния ред - поиска "символичното увеличение" на осигурителната тежест с 4.5% за 12 години. След това се опита да го изтъргува срещу неувеличаването на осигуровките с 2% от 2017 г., когато вноската за втора пенсия на хората, родени след 1959 г., трябва да се вдигне от 5% на 7%. Като оставим настрана въпроса, че в закона има празнота, защото не се казва откъде ще дойдат 2-та процента ръст - дали от увеличаване на общата осигуровка, или от намаляване на процента, който отива в НОИ, сделката на Калфин няма как да е привлекателна за бизнеса. Работодателите, а и синдикатите, не би трябвало да са съгласни да се наливат пари в нереформираната система, от която през инвалидните пенсии и други вратички ще продължат да изтичат средства.

По оценки на бизнеса НОИ плаща неправомерно около 300 млн. лв. от общо 1.3 млрд. лв. за инвалидни пенсии на година. С други думи, от 450 хил. българи, които получават пенсия заради инвалидност поради общо заболяване, около 1/4 мамят системата. Защото тя им го позволява. Освен това всяка нова пенсия миналата година е била инвалидна. И ако според изчисленията на Калфин при постепенното вдигане на осигуровките за пенсия и безработица с общо 4.5% за 12 години ще се съберат общо допълнителни приходи за целия период от близо 1.8 млрд. лв., ако се спре кранчето на злоупотребите с инвалидните пенсии, ще се съберат двойно повече приходи.



Защо тогава тази тема остава табу за дискусиите?



И кой се очаква да я повдигне, ако не социалният министър? Ранното пенсиониране на военни, полицаи, магистрати и служители на специалните ведомства е другият горещ картоф, до който Калфин засега избягва да се докосва. Че има проблем и той трябва да се реши е повече от ясно. За това настояват периодично и от Брюксел, но страната ни си е заровила главата в пясъка, следвайки принципа: ще отлагаме, докогато може. Тази тема не се обсъжда при вицепремиера, защото е "изнесена" в работна група към МВР, МО и МП. А би трябвало да е основна за участниците при социалния министър. Защото, докато възрастта за трета категория расте и "обикновените" работници изнасят на гърба си тежестта на всички мерки в пенсионната система досега, общата ефективна възраст за пенсия у нас остава много ниска. Това е резултат именно на привилегиите на служителите и чиновниците от специалните ведомства. Според данни на НОИ средната възраст за излизане в пенсия през 2013 г. на работещите в специалните ведомства е била 50 г. и 5 месеца. За пореден път никой не смее да посегне на техните привилегии. Вместо това отново се предлага нарастване на годините и на стажа за масовата трета категория работещи. Тази мярка е неизбежна и се признава вече дори от синдикатите. Но остава усещането, че в пенсионната система упорито се пазят "свещените крави". А това не помага нито за "солидарността" на модела, нито за справедливостта му.

Тези проблеми са ясни и всички очакват решения по тях. В същото време Ивайло Калфин и финансовият министър Владислав Горанов занимават дискусиите с тема, която е всичко друго, но не и част от пенсионната реформа. Прехвърлянето на осигуровките и натрупаните средства от частните фондове към солидарната система продължава да се нищи и да предизвиква противоречия. Това прехвърляне бе прибързано наложено под натиска на финансовия министър в края на миналата година, но така и не влезе в сила. Вероятно промените са били важни за Горанов, но непрекъснатото им отлагане подсказва доколко са били необмислени. Финансовият министър видимо искаше да си върже бюджета и да намали парите, които хазната превежда от данъците за пенсиите. Но дали зад това не стоят и други подбуди - не става ясно. Ясно е само, че тези промени създават повече проблеми в системата, вместо да решават съществуващите.

Липсата на адекватни предложения, на финансови разчети за мерките, които се предлагат, на крайна цел, до която иска да стигне реформата, обричат дискусиите на неуспех. И до март другата година да заседават участниците в разговорите при Ивайло Калфин, реформа няма да има, щом се заобикалят ясните и важни проблеми. А осигурителната система ще продължи да губи най-важните си активи - доверието и предвидимостта.