"Аз разсъждавам така. Главният прокурор има 7 години мандат, съдиите са несменяеми, следователите са недосегаеми, прокурорите са непипаеми, депутатите имат имунитет... Дори медиите имат групов имунитет - а пипна една, всичките скачат. Защо само МВР е оставено да можеш да смениш всеки началник на РДВР, на служба, всеки главен секретар? Как тези хора ще се борят с престъпността, на базата на каква сигурност, като не знаят коя групировка с коя партия е вързана и може утре да го сменят? Сигурност е един началник да знае, че като захване една групировка, 5 г. може да я гони, но накрая ще я разбие. А не ако тази групировка плати на някой отгоре, утре да го уволнят, да излезе от МВР и да му кажат: абе ти с кой се бори, бе? Аз не искам мандат за мен. Аз или ще съм на върха, или ще ме смажат. Но защо началниците на трите големи служби - полиция, НСС, НСБОП, да нямат 4-годишен мандат. Шефът на ЦРУ има 10-годишен, на ФБР - 8." Това са думи на Бойко Борисов от интервю пред "Сега", докато беше главен секретар на МВР. Именно тогава се приемаха промени в закона за МВР и се настояваше за мандат и за самия главен секретар, и за шефовете на служби с аргумента, че това



ще означава невъзможност за политическо вмешателство в работата им



Дори Борисов беше изчислил, че те трябвало да имат по 5 години мандат, за да не зависят задължително от Народното събрание, което е само с 4-годишен мандат. Тогавашният вътрешен министър Георги Петканов каза, че е съгласен по принцип, но промените ще бъда внесени някой друг път. Години по-късно главният секретар на МВР все пак се сдоби с мандат, и то точно 5-годишен. Това стана по време на правителството на Пламен Орешарски и имаше за цел да бетонира на поста Светлозар Лазаров.

И по ирония на съдбата точно човекът, който се бореше за мандат на главния секретар на МВР, всъщност му го прекрати с искането да си даде оставка. И добре, че Лазаров даде оставка, защото ако не го беше направил, щеше да се заформи такава юридическа каша, че той можеше да остане на поста дори и след като падне това правителство. Няма спор, че и правителството на Орешарски действа коварно, като в последния момент прокара мандат за Лазаров. Както и че самият той се оказа с твърде спорна квалификация за този пост. Но в случая по-важното е, че пореден път стана ясно, че



мандатите, записани в законите, са проформа



И че не е никакъв проблем всеки новодошъл на власт да ги прекъсне. На сметката на това правителство, въпреки краткия му живот, са прекратяване на мандатите на шефа на ДАНС Владимир Писанчев, както и на всички шефове на Сметната палата. Като за целта се приемат скоростно промени в законите. По същия начин различни управляващи през годините прекратяваха мандати на Висшия съдебен съвет, на шефове на агенции, на комисии, на служби.

Има, разбира се, малки изключения - например мандатът на Иван Искров като шеф на БНБ. Въпреки че и премиерът, и шефът на парламентарната бюджетна комисия искат всеки ден оставката му, той, за разлика от Писанчев и Лазаров, не дава. И се държи за мандата. А управляващите засега не продумват за промяна на закона, с която този проблем да бъде решен. Аргументът е, че ако го направят, ще се намесят в независимостта на централната банка. Това е така, но същият аргумент трябва да се приложи и към Сметната палата, и към останалите органи, в които мандатите са въведени именно за да не могат политиците да се месят и да им се осигури независимост. Защо е този двоен аршин?

Всичко това показва, че в България мандатите, записани в законите, са не за да се спазват, а за да се прекратяват. Те са безсмислени и са проява на лъжедемокрация. Представяте ли си какво би станало в САЩ, ако се прекрати мандатът на шефа на ФБР, който дори е направен за цели два президентски мандата. Или ако бъде прекратен мандатът на кадровия орган на френските магистрати.

Друг е въпросът, че в България няма никаква приемственост. Има в партизанските партийни боричкания, назначения и уволнения. Затова ще е най-честно да се запише, че у нас мандатът е "докато дойдат следващите на власт".