От няколко дни всички повтарят думите на нашия министър-председател за това, че КТБ продължавала да се разграбва.Той дори отправи молба към политическите сили всички да се заемат с решаването на проблема. И те се заеха, като единодушно приеха за вярно, че КТБ се източва и в момента и затова трябва да се променят законите. А народното представителство направи специална комисия, която да разгледа случая КТБ. Комисията ще се ръководи от бившия министър на здравеопазването Десислава Атанасова.



Последните събития озадачиха всички ни и повдигат много въпроси



Кой и защо внуши на премиера Бойко Борисов, че продължава разграбване на активите на КТБ? Това е невярно - и не само защото беше опровергано от квесторите на тази банка. Ще припомня, че от 20 юни 2014 г. квесторите заместиха тогавашното ръководство на банката. Квесторите са и правната фигура, която според закона в подобни случаи представлява обществото. Те се определят от БНБ, а тя е орган, който изразява единствено обществения интерес. Това намира израз в начина, по който се избира нейното ръководство и се осъществява цялата й дейност. А когато ние заставаме зад твърденията на министър-председателя, че КТБ и сега се разграбва, това означава, че приемаме квесторите не като обществени защитници, а като шайка крадци или хитреци, която трябва да бъде обуздана с бързи законови промени. Странно е защо този критичен патос го нямаше в периода след поставянето на КТБ под специален надзор, когато по закон банката трябваше да се оздравява.

Още по-смущаващо е, че тезата за продължаващото разграбване на КГБ се поддържа от всички парламентаристи - и управляващи, и опозиция. Това означава, че всички политически ангажирани у нас хора в момента



не вярват на институциите, избрани от Народното събрание



Не вярват на най-независимата институция по закон, каквато е БНБ. Смятат, че квесторите, назначени от БНБ, позволяват да се разграбва имущество на банката, която управляват, докато се очаква съдът да се произнесе. Съмняват се и в съдебните органи - след като отказват да изчакат съдебното решение и бързат да променят закона така, че "властта" в банката да бъде поета от някакъв нов междинен орган - временни синдици. Политиците очевидно не вярват и в смисъла на законодателните промени, извършени от самите тях в края на 2014 г. Тогава отново имаше голяма паника и бързане и затова бяха гласувани промени, според които, ако някой длъжник се е сдобил и с права на вложител, той ще може да намалява (прихваща) своите дългове към банката едва след като се появят синдици и при условие, че те приемат това. И квесторите заявиха, че спазват закона и не извършват нищо, което би намалило възможността за преценка на бъдещите синдици, които ще се командват от Фонда за гарантиране на влоговете. Тогава защо са всички тези приказки, че нещо се краде?!

Още по-нелепо е ожалването, че активите на КТБ били вече не 6 милиарда лева, а само около 2 милиарда. Та нали това стопяване с 4 милиарда лева беше оповестено още миналата година като обезценка и точно то бе основание БНБ да отнеме лиценза на банката. Защо едва сега управляващите се разтревожиха, че нямало да си върнем "дадените от държавата 3 милиарда лева"? Държавата е дала 1.6 милиарда, а не 3 милиарда лева, като сумата е заем. Получател на заема е Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВГ). Това означава, че търговските банки, които поддържат този фонд, трябва да поискат промени в закона, които ще осигурят връщането на заема.

Фондът е платил 3.4 милиарда лева гарантирани депозити, а вероятността да си върне тези средства, като приключи процедурата по несъстоятелност на КТБ, е твърде малка - след като се приема, че има обезценка на активите с 4 милиарда лева.

Също толкова "реалистични" са и предложенията да се наеме чуждестранно дружество, което да установи "къде са парите". Единственият резултат от подобно действие ще бъде



безплодно изхарчване на десетки милиони левове



за сметка на хората, надяващи се да си възстановят поне част от парите в КТБ.

Всички сигнали, които идват от политиците, звучат объркано и объркващо. Колкото и да е добронамерен човек, няма как да не стигне до извода, че има нещо друго зад целия шум. Другият възможен извод е още по-тъжен - липса на здрав разум и професионално отношение. Явно точно такъв дефицит е имало и през лятото на 2014 г., когато нашите народни представители, вместо единодушно и незабавно, още в края на юни, да одържавят банката, затънаха в спорове и празни лозунги и доведоха дотам, че наистина се загубиха милиарди левове. Ако тогава бяха осигурили само една трета от парите, които така или иначе бяха извадени за гарантираните депозити няколко месеца по-късно, за да направят работеща банка, сега картината щеше да е съвсем различна.

Трудно е за здравомислещия човек да приеме, че "сагата КТБ" продължава. Истинска беда е, че двамата квестори биват обвинявани публично и навярно несправедливо. Но най-голямата беда е, че народът ни е заливан с неистини и губи посока. Защото най-важният проблем, за който трябваше да се правят спешни срещи и работни групи на депутати и експерти в Министерството на финансите, не е дали да се пращат временни синдици в банки или не. България е фатално закъсняла с прилагането на Директива 59 /2014 на европейския парламент, която изисква създаването на законова рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Срокът за това бе краят на 2014 г. Срокът не само че не е спазен, но и няма данни някой да се е разбързал или да се е притеснил, че България не прилага директивата. А нейният смисъл е точно да не се налага данъкоплатците да "спасяват" или да носят последствията от фалит на банка.