Фабриката на Величко Тодоров е построена през 1928 г. по проект на арх. Георги Фингов. Непокътнатата й фасада обаче не убеди нито вещите лица, нито градския съд в автентичността й. |
Въпреки че Тодорови са изгубили делото в съда, те завели жалба в Софийската районна прокуратура, тъй като според тях инвентарната книга е фалшива. Всъщност делото за реституирания им имот коренно променя хода си именно след появата й през 2012 г. Според потърпевшите дотогава тя не е била налична, а архивите на данъчните и общинските служби показват, че спорният имот никога не е бил записван в инвентарните книги на бившия хладилен завод. Затова появата на документа предизвиква съмнения у собствениците. Те оспорват доказателството, тъй като в него няма нито дати на заприходяването на постройките на дядо им, нито подписи, няма брой на страниците, липсват адреси. Документът обаче е цитиран от вещите лица и съдът го приема за достоверен.
Книгата обаче изчезва точно когато районната прокуратура трябва да разследва. Затова в края на януари тя отказва да образува наказателно производство с мотива, че "не е установен и приобщен към материалите по делото оригиналът на документа (инвентарната книга), за който се твърди, че е инкриминиран".
"Това е Параграф 22 - изработва се фалшивото доказателство, съдът го приема безусловно, без да ни даде право да го оспорим, и после въпросният документ изчезва", казаха за "Сега" жалбоподателите. Те са оспорили постановлението на прокурора с аргумент, че се е произнесъл при непълнота на събраните данни и неизяснена фактическа обстановка. Според тях прокурорът е приел, че липсата на документа в оригинал е пречка за постановяване на осъдителен съдебен акт, а Върховният касационен съд има практика в обратна посока - ако същият документ е бил обект на експертно изследване, е възможно доказването на извършено престъпление. Освен това потърпевшите настояват за снемане на обяснения от вещите лица, извършили тройната техническа експертиза по делото, и търсене на изчезналата книга. Очаква се произнасяне на градската прокуратура.
ПРЕДИСТОРИЯТА
През 1993 г. наследниците на Величко Тодоров започват процедура по връщане на фабриката му, построена през 1928 г. в индустриалния квартал на София. Те пазят целия му архив, разполагат с протоколи, планове, скици и разрешения от най-различни институции, в които имотът е описан подробно. Столичната община връща сградите на правоприемниците им, а теренът, който е общински, им бива продаден. По-късно се появява приватизаторът "Мраз" АД, който предявява претенции към имота. Софийският районен съд оставя имота на наследниците на Тодоров. 20 години след като са си върнали собствеността, Софийският градски съд им отнема и земята, и постройките върху нея с аргумента, че те никога не са били общински, а са на съседния бивш хладилен завод, който отдавна е приватизиран. Върховният съд отказва да гледа жалбата на наследниците.