Живея с разведен мъж, който има 2 деца (едното пълнолетно, другото не) повече от 6 години. Искаме да закупим жилище, което да се води на името на двамата (по 1/2 за всеки), но искаме това жилище да не се води като наследство на неговите деца или бивша съпруга. Искаме евентуално жилището да остане наследено от наше дете (каквото все още няма, но в бъдеще имаме такива планове). Възможно ли е той да лиши от наследство децата от предния брак (конкретно за този имот) и ако е възможно, как точно трябва да стане това.

Н.З., по мейла



В наследственото право има няколко основни принципа. Един от тях е, че децата наследяват по равни части. Че за деца се смятат всички деца - дори осиновените от съответния наследодател. И няма значение дали става дума за разведени родители, или за такива в брак. Децата наследяват всеки един от тях.

Друг основен принцип в наследственото право безспорно е, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Това е записано в чл. 28 от закона за наследството (ЗН). Пак там пише, че "частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя".

Запазена част имат определена категории наследници - това са родителите (възходящи от първа степен), децата, внуците, както и съпругът. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Това е искът по чл. 30, ал.1 от ЗН.

Размерът на запазената част на горепосочените лица е посочен в чл. 29 ЗН. Определянето става по два начина - в някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други е посочен размерът на разполагаемата част. Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазената част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители. В конкретния случай обаче това няма значение, защото става дума за бивши съпрузи, а при тях с развода отпада и правото да се наследяват.

На практика от правото на иск за запазена част от наследството най-често се възползват именно децата и съпругът. Правото се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба. Тук единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка. Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение. Трябва да се докаже, че всъщност детето не е платило, а пък съответният наследодател не е получил записаната в договора за покупко-продажба сума. Нещо, което определено става много трудно. Така или иначе обаче в тази хипотеза не може да се търси запазена част. Но това е във варианта, в който има дете, на което се иска да се остави съответния имот.

Иначе в конкретния случай вариантът е имотът да се придобие само от жената, на нейно име. От въпроса се подразбира, че става дума за фактическо съжителство, така че няма опасност да се претендира за съпружеска имуществена общност. И ако се придобие само от жената, то няма да могат другите деца да претендират. Но за целта трябва и мъжът да е съгласен, защото тук възниква въпросът, че той не наследява жената. А в един момент могат дори да се появят нейни законни наследници и тя да не може да завещае или дари имота на мъжа.