Пролетта дойде, а с нея и новият цикъл имитации на реформи за пред Брюксел. През април България трябва да представи пред ЕК актуализирана национална програма за реформи и поне на хартия да се опита да убеди еврочиновниците, че си е взела поука от същото упражнение, проведено през миналата година и е отчела отправените към нея препоръки.

Министерствата вече започнаха с изпълнението на тази волна програма, за която финансовото министерство постави краен срок - края на март, а сред отличниците реформатори побърза да се подреди просветното министерство. Така в нарочна пресконференция онзи ден просветният министър Тодор Танев отчете, че в последните два месеца работата по нови проектозакони в МОН била нараснала и това позволявало по-обхватен дебат за реформите, които предстоят.

Щеше да е хубаво



министърът да си бе останал само с общите приказки, но не



Отчетът не мина без поредно "откритие" в областта на образованието - този път по адрес на колежанското образование. Министърът реши, че този вид образование трябва да се отдели в отделна степен - нещо като междинна спирка между средно и висше образование, защото в момента степените не били достатъчно и имало много прекъснати връзки и с бизнеса, и с науката. Колежите щели да са изцяло нов вид учебни заведения, но не част от системата на висшето, а от професионалното образование. Те щели да дават два вида дипломи - майстор (след 2-годишно обучение) и "специалист" (след 3 години). Във вузовете също ще се въвежда нова степен - центрове за върхови постижения.

Всичко това звучи като някакво грандиозно разместване, нова реформа, която се лансира изневиделица на фона на прясно одобрена от МС стратегия за висше образование и очакващ второ четене нов проектозакон за предучилищното и училищното образование. Един вид - реформа на реформите. Лансираната от министъра нова "структура" обаче е нещо много по-просто - говорене на едро по тема, която има дълга предистория,



с цел истинските отговори всъщност да не се дадат



Тъжно смешна работа. Кадрите, които министърът обещава, че колежите от нов вид ще произвеждат, всъщност и в момента съществуват. Системата на професионалното образование е изключително широка и гъвкава, като центровете за професионално обучение и професионалните колежи предлагат широк избор от програми. След завършено средно образование се предлагат едногодишни и двугодишни програми за придобиване на професионална квалификация, като подобни професионални курсове имат право да организират и университетите. Създаването на нови образователни степени в областта на професионалното образование "майстор" и "специалист по" пък направо звучи като майтап на фона на премахването през 2007 г. на степента "специалист" във висшето образование с аргумента, че е "неразпознаваема" за пазара на труда. Тогава степента "специалист" бе заменена от също толкова неразпознаваемата "професионален бакалавър". Отдавна е ясно, че степента професионален бакалавър ще се премахва и точно по тази причина една купчина колежи започнаха процедури в националната агенция по оценяване и акредитация за преобразуване в специализирани висши училища.

Точно тук е заровено кучето. В момента в парламента чакат за одобрение четири решения за преобразуване на съществуващи колежи в специализирани висши училища. Това ще им позволи да избягат от нарочената за премахване степен "професионален бакалавър" и вместо това да обучават бакалаври и магистри. По волята на законодателя, който през годините направи всичко възможно да разширява до безкрай системата, специализираните висши училища имат право да обучават и доктори. Тоест бившите четири колежа ще станат напълно равноправни играчи в системата на висшето образование. Така България окончателно



ще счупи всички рекорди по брой университети на глава от населението,



докато се кълне във всякакви стратегии, че ще оптимизира системата.

Лансираната от министъра идея колежите да са част от професионалното, а не от висшето образование, цели да избегне именно това. Много е съмнително дали тази акция ще успее, защото България твърди, че е правова държава, а смяната на правилата насред открити процедури не е пример за това. Нищо чудно министерството просто да си създава алиби и на практика да въвежда регламенти в бъдеще време, които няма да променят нищо, защото дотогава всички колежи ще са станали висши училища. Но каквото и да цели просветното министерство, е крайно време да започне да аргументира идеите си с факти от реалността. Запазена марка на това ведомство е да бяга като дявол от тамян от подробните аргументации, стъпващи върху анализ на системата. Това важи и за новопредставената концепция за нови "степени" в структурата на образованието, и за течащия на второ четене проект за изцяло нов закон за предучилищното и училищното образование. Мотивите към проекта направо втрещяват с нежеланието си да звучат конкретно. Подробности. За тях ще питаме, като започнат да гърмят. Но пък още тази година ще можем да отчетем проекта като внесен в НС в доклада пред Брюксел.