|
| Сингапурци отдават почит на създателя на страната, който почина в понеделник на 91 години. |
Въпреки многобройните си постижения на 16 февруари 2010 г. Ли бе разгневен от статия за политическите династии в Южна Азия, публикувана във в. "Интернешънъл хералд трибюн". А в нея просто беше описан един факт: "Ли Сиен Лун в Сингапур е син на Ли Куан Ю".
Други диктатори обикновено пренебрегват подобни неща. Властимащите от Изтока, обвинявани в нарушения на човешките права - Мао Цзедун, Пол Пот, Ким Чен Ир - не се интересуват от съдебни дела. Авторът на спорния материал Филип Боуринг намекваше, че синът на Ли е станал министър-председател заради роднинските си връзки, и казваше самата истина. Може ли да се смята за клевета фактът, че един човек е син на друг?
Ли бе на това мнение - и получи обезщетение. Въпросът беше уреден от компанията издател на в. "Ню Йорк таймс" - собственик на "Интернешънъл хералд трибюн", преди да се стигне до дело. А един блогър написа: "Платени са 114 000 долара за девет думи". Това, че в. "Ню Йорк таймс" се извини за публикацията, беше слугинаж, особено след като похвали "Гугъл", че се е противопоставил на цензурата в Китай. "Боуринг... включи тези двама мъже в списъка на азиатските политически династии, което може да бъде разбрано от читателите така, все едно Ли-младши не е заел поста си заради заслугите си. Искаме ясно да заявим, че целта не беше такава. Извиняваме се", написа в. "Интернешънъл хералд трибюн".
Ли приемаше враждебно всеки, който постави под въпрос семейството. "Всеки знае, че ако постави под съмнение нашата почтеност, то ние трябва да изчистим името си. Може ли да постъпим по друг начин?", казва Ли пред в. "Вашингтон пост" през 2002 г., запитан за делото.
За Ли беше съвсем
нормално да погне журналист
и уважавана новинарска агенция по света за девет думи. В продължение на десетилетия този човек постави семейството в центъра на сингапурското общество. "Сингапур зависи от силата и влиянието на семейството, за да запази реда в обществото и да се поддържа култура на пестеливост, усърден труд, синовна преданост, уважение към по-възрастните, към обучението и образованието. Тези ценности допринасят хората да бъдат по-продуктивни и помагат за икономическия растеж", пише Ли в книгата си "От третия свят - към първия". Така смята и Конфуций - китайски философ, чиито идеи за обществен ред имат голямо значение на Изток повече от две хилядолетия след смъртта му. "Конфуцианските общества вярват, че човек съществува в контекста на семейството, приятелите и на цялото общество, а правителството не може и не трябва да поема ролята на семейство", пише Ли. "Много хора на Запад смятат, че правителството може да изпълни задълженията на семейството, когато то не успее, какъвто е случаят със самотните майки. Източните азиатци обаче се плашат от подобен подход".
Получил обучението си в Англия, този образован човек - бившият британски премиер Тони Блеър го нарече "най-умния лидер, с когото съм се срещал" - беше съвсем наясно, че на един океан разстояние най-успешната държава в историята на света се управлява по много различен начин. В Америка се роди Голямото общество - а според някои то умря, докато Ли бе начело на Сингапур. Това не направи голямо впечатление. Ли не харесваше това, което виждаше в САЩ - "оръжия, наркотици, и жестоки престъпления", заяви той през 1994 г. пред Фарид Закария, докато страната експериментираше с голямо правителство и различен начин на живот. Според него решения като образователната реформа, които се правят от долу нагоре - "една магическа формула, един голям план" - бяха обречени на провал.
В Сингапур нямаше нищо такова. "Появи се голяма загриженост, когато се отклонихме от изпробваните вече правила, и въведохме нормата на семейството", заяви той. "Това е
градивната единица на обществото"
Философията на Ли - или може би философията на Конфуций - превърна Сингапур в добре развит и богат. Не само употребата на наркотици беше сурово наказвана на острова. Хомосексуалността бе незаконна. Цензура бе наложена на медиите. А дъвченето на дъвка бе извън закона.
"Предоставянето на повече права на хората, за да се държат добре или зле, стана за сметка на дисциплинираното общество", заяви Ли. "На Изток основната цел е добре дисциплинирано общество, така че всеки да може максимално да се наслаждава на свободите си. Такава свобода може да съществува само в една подредена държава, а не в страна, която тъне в раздори и анархия".
Свободата, по начина, по който я разбират западняците, няма значение за Ли - световния лидер, от когото Хенри Кисинджър казва, че е научил най-много, а според Маргарет Тачър е пробил "пропагандната мъгла... като е обяснил изключително ясно проблемите на нашето време и начина за решаването им".
Премиерът на Сингапур Ли Сиен Лун (първият вдясно) и членове на семейството са се събрали пред ковчега на Ли Куан Ю. Погребението му ще бъде на 29 март.
|
| Премиерът на Сингапур Ли Сиен Лун (първият вдясно) и членове на семейството са се събрали пред ковчега на Ли Куан Ю. Погребението му ще бъде на 29 март. |
|
| Сингапурският лидер Ли Куан Ю се срещна през 2006 г. в Белия дом с тогавашния президент на САЩ Джордж У. Буш. Въпреки авторитарния си стил на управление, Ли беше уважаван по целия свят, след като успя да превърне Сингапур от бедно пристанищно градче в глобален икономически мегаполис. |
Нека аз да ви кажа очевидното - а то е, че Ли Куан Ю е успелият Живков. И то не заради някакво превъзходство в характера, а просто защото се оказа на печелившата страна на барикадата. Естествено Ли беше много по-брутален от Живков и мизерията, експлоатацията и поругаването на човешките права, както се случиха в Сингапур бяха немислими за условията на НРБ. В книгата си за скока в Първия свят Ли говори за необходимостта от дисциплина и сурови мерки, за да може едно изостанало общество да навакса изоставането си - и в Сингапур докато той беше министър-председател все още се изпълняваше телесно наказание (бой с бамбукови пръчки), за привидно дребни провинения. Във външен план Ли се нагаждаше на господарите си в САЩ и също като Живков вадеше облаги - затова му се обръщаше толкова внимание на поругаването на човешките права, колкото се обръща на Саудитска Арабия днес (където публично се екзекутират хора за обвинения от прелюбодейство до магьосничество). Но за разлика от Живков, Ли беше параноичен за властта си и нямаше достатъчно увереност да подсигури равни права за собствения си народ спрямо чужденците и винаги считаше местните граждани като второ качество хора в сравнение с американците - затова дори до днес е толкова голям разломът между обслужването, което ще получи един чужденец в Сингапур и това което ще получи местен гражданин. Важно е и да се има предвид, че ако човек разрови малко фасадата на Сингапурското "чудо", ще намери много неприятни неща - един постоянно налагащ се мит е високата степен на жилищна собственост - нещо което уви е напълно невярно. Поредната разлика с Живков е, че докато в България хората получиха собствени жилища до нива невиждани на запад, в Сингапур те получиха 99-годишни наеми. 
