Когато един съдия или прокурор е временно повишен, без конкурс, а по волята на шефа на звеното, в общия случай целта му ще е да запази това благоприятно положение възможно най-дълго. Затова командированите магистрати са по-податливи на натиск от ръководителите си и тяхната безпристрастност и обективност може много лесно да бъде атакувана. Вярно е, че в системата има много кадрови "дупки", които трябва да бъдат затворени бързо и особено в най-натоварените съдилища и прокуратури не винаги може да се чака конкурс. Проблемът е, че командироването се ползва за заобикаляне на конкурсите и за фаворизиране на магистрати. С голяма доза сигурност може да се предположи, че ако магистратът Х бъде командирован в желан от него по-висш съд или прокуратура, той има огромно предимство, когато за това звено на съдебната власт се обяви конкурс за постоянно заемане на щат.

И макар че темата за командироването да се отваря от време на време, работещо решение все още няма, тъй като процентът на командированите от години се запазва един и същ. Затова и



проблемът изглежда все така горещ



През септември 2013 г. например данните в регистъра показваха, че в цялата страна има 151 съдии и 93 прокурори на временна позиция. Последната информация от сайта на ВСС е, че към 28 февруари т.г. командированите съдии са 132, а прокурорите - 107. Някои от тях се радват на повишение години наред, без реално да са се състезавали за него. И тъй като в държавата работят общо около 4800 съдии и прокурори, излиза, че близо 5% от тях са командировани. При това въпреки конкурсите някои прекарват в командировка години наред. Защо ли?

Това, което този Висш съдебен съвет (ВСС) направи в началото на мандата си преди близо 3 години, беше да създаде публичен регистър на командированите, като бяха приети процедурни правила, които допълниха закона по темата. Според правилата "командироването представлява временно и по изключение изпълнение на служебните задължения от съдия, прокурор или следовател в орган на съдебната власт, различен от този, в който е назначен". През това време се взема заплата за по-високата длъжност. При избора на това кой да бъде преместен шефовете би трябвало да се съобразяват с продължителността на професионалния стаж в съответната материя, за която се командирова, висок професионализъм при изпълнение на служебните задължения и лични мотиви.

Любопитен факт е, че когато неотдавна ескалира напрежение срещу ръководството на Софийския градски съд и част от магистратите в него искаха оставки и проверки, част от обявилите се в подкрепа на ръководството и срещу разбунтувалите се съдии бяха именно командировани техни колеги. Това се случи по време на изслушванията на съдии в рамките на проверката на ВСС в градския съд, разказаха магистрати пред "Сега".

Преди месец съдии обявиха публично в ефира на Би Ти Ви как за да запазят позициите си, командированите



трябва да са лоялни към ръководството,



да решават "както трябва" определени дела, иначе ги разкомандироват.

Миналия ноември съдия Калинка Илиева от Софийския градски съд, на която се падна да гледа делото за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка, си направи отвод. Това се случи заради публикации, че тя е командирована от районния съд (към момента това продължава вече 20 месеца, б. а.). От градския съд обясниха повода за оттеглянето й с това, че съобщаването на нейното име "бе съпроводено с подчертаване на факта в някои медии, че тя е командирована от Софийския районен съд, поради което би могло да се накърни безпристрастното разглеждане на делото". Илиева си направила отвод, за да няма такива съмнения. Сега командирован от Окръжния съд в Благоевград магистрат - Росен Василев, се оказа докладчик по делото за отнетия лиценз на КТБ във Върховния административен съд. Василев е във върховната инстанция от 9 месеца. А 5-членният състав по делото се председателства лично от шефа на ВАС Георги Колев.

Времето на командироване може да се окаже и толкова дълго, че положението да се доближи до постоянно. Рекорда при съдиите държи Надежда Дзивкова-Рашкова. От 77 месеца, или повече от 6 години, тя работи не в Районния съд-Пловдив, а в Окръжния съд в града. Мотивът - незаети щатове. До това постижение се доближават Даниела Стоичкова и Валентина Ангелова. И двете са от Софийския районен съд, но от 73 и 72 месеца работят в градския. В регистъра са посочени еднакви мотиви - "17 незаети щатни бройки, командироването на съдии от Софийския градски съд във Върховния касационен съд и в Софийския апелативен съд, продължителен отпуск на съдии по майчинство и необходимостта от попълване на съставите в СГС". В списъка с командированите в съдилищата могат да се видят още периоди от 41, 36, 52 месеца. Има и единици, които са преместени временно в по-ниско звено заради високата му натовареност. Такъв е случаят с Лилия Терзиева-Владимирова, която от половин година работи в Районния съд в Пещера вместо в Окръжния съд в Пазарджик заради "незаета щатна бройка за длъжност съдия, пенсиониране на административния ръководител и висока натовареност в Районния съд". По същия начин Галя Алексиева от Окръжния съд във Варна работи в Районния съд там от 8 месеца. В същото време обаче друг съдия - Мирослава Райчева, която държи титулярно място в РС-Варна е прехвърлена в РС-Добрич от 52 месеца "до назначаване на съдия титуляр на вакантното място чрез конкурс". Двама районни съдии пък са прехвърлени от Берковица в Монтана от 8 и 5 месеца не само заради натовареността в Монтана, а и защото имат "лични причини". Има и съдии номади. Като например Ивайло Родопски от Районния съд в Костинброд. Според регистъра той е командирован от 14 месеца - първо в Районния съд в Сливница, за да бъде оптимизирана дейността на това звено от съдебната система. А от април м. г. и в Софийския градски съд, за да бъдат попълнени съставите му. Родопски е търговски съдия в Градския съд. В началото на февруари правосъдният министър Христо Иванов поиска срещу Родопски да бъде образувано дисциплинарно дело, тъй като магистратът е нарушил етичния кодекс и е уронил престижа на съдебната власт с действия по делото за несъстоятелност на телевизия BBT.

Миграцията в прокуратурата е още по-голяма.



От 107 месеца, т.е. от близо 9 години,



Милко Момчев е командирован от Софийската районната в Софийската градската прокуратура с мотив "служебна необходимост". За тези 9 години все са минали конкурси за повишаване, но явно служебната необходимост от Момчев е с предимство. Ако още 10 месеца остане в Окръжната прокуратура в Благоевград колегата му от Районната прокуратура в Благоевград Георги Качорев ще има същото постижение. И при него мотивът е "служебна необходимост".

Неотдавна съдебният съвет обърна практиката си при назначенията при конкурсите, за да може да пренареди класирането за назначения в окръжните прокуратури и Радослав Стоев, син на члена на ВСС Незабравка Стоева, и Емил Петров, брат на тогавашния шеф на столичното следствие Петьо Петров, да получат титулярни места в Софийската градска прокуратура. (Срещу това има дело във Върховния административен съд, по което в близките дни се чака решение на първа инстанция, б. а.) Преди пренареждането на класирането Стоев беше обвинител на районно ниво в София, а Петров - във Враца. От три години Петров е командирован в СГП заради "служебна необходимост". Стоев също е минал през командироване в градската прокуратура през лятото на м.г. - ден след като излиза първото класиране от конкурса, и се оказа, че малко не му стига, за да се издигне до титуляр. Според регистъра на ВСС двамата още се водят командировани.

Най-сигурният начин да се избегне масовото командироване е конкурсите в съдебната система да вървят бързо и ритмично. Така свободните места ще бъдат заемани от титуляри, което би трябвало да носи по-голяма сигурност за "клиентите" на правосъдието. Но очевидно статуквото с командироването е удобно и няма изгледи скоро да бъде разбито.