Когато политическите партии по света се оплакват от "неефективната" работа на държавите си спрямо имиграцията, те често се обръщат към Канада. "Точковата система" за подбор за постоянни имигранти спрямо човешкия капитал - изчислен според възрастта, образованието, заниманието, познанията по език и възможни предложения за работа, обещава, че имиграционната система ще направи това, което евгениката не можа да постигне. Ще контролира входа към политическата общност на най-добрите и най-умните. А фактът, че консервативно правителство успява да задоволи антимигрантските си гласоподаватели, докато култивира и сериозна подкрепа сред имигрантите, възбужда любопитството и завистта на европейски политици от всички цветове.

Точковата система е един от двата главни входа към Канада от шестдесетте години насам (другата е роднинската връзка). Въпреки това ролята й често е надценявана. За последните 50 години 60-70% от постоянните имигранти, които Канада приема годишно (общо до 250 000) са получили позволение да пребивават в страната чрез семейна връзка с човек, приет по точковата система, или с постоянен жител или гражданин на страната. С други думи, по-голямата част от



имиграцията е по семейна линия



Това приемане на семейната миграция е диктувано от собствения интерес. Изграждането на нация изисква хора. Канада не би могла да привлече и да задържи предпочитаните икономически актьори, без да им позволи да доведат и семейството си; във всеки случай едно цяло семейство е по-продуктивно, социално интегрирано и се очаква да харчи повече и да инвестира в страната, вместо да изпраща пари на останалите в чужбина негови членове. Точковата система и семейната миграция бяха инструментите за контролиране на масовата миграция, не за ограничаването й.

Освен това самият начин на оценка също имаше ограничения: един от тях бе безконтролното натрупване на молби в системата, която нямаше квоти. През 2011 г. недовършените молби стигнаха над 400 000. Правителството реши проблема, като спря приема и хвърли всички пратени молби в коша за боклук.

Другият голям недостатък бе



загубата на мозъци



Стереотипите за лекаря, който кара такси и инженера, който доставя пица, са преувеличени, но основателни. Заемането на много ниски работни позиции от новодошлите е симптом на несъответствията между критериите за прием на властите и рестриктивните практики на лицензиращите институции. Още по-голяма пречка е навикът на работодателите да настояват за образование и опит, придобити в Канада. На хартия точковата система може да не взема предвид раса, религия и етнос, но на практика канадският трудов пазар го прави. Проучване от 2011 г. показа, че при еднакви други данни в автобиографиите хората със звучащи чужди имена имат 30% по-малък шанс да бъдат извикани за интервю.

Точковата система обаче успя в подбора на родители от средната класа - образовани, трудолюбиви и амбициозни, които отгледаха следващото поколение от високообразовани и продуктивни канадски граждани. Това бе нейният истински успех. В тандем с базираната на семейството миграция и до много по-малка степен приема на бежанци Канада създаде имигрантско население, което е хетерогенно по отношение на класа, раса, религия и национален произход. Това имаше позитивни, макар и трудни за изчисление, последици за интеграцията и стабилността на мултукултурната етика.

За това обаче трябва да се говори в минало време, защото настоящото консервативно правителство нетърпеливо



разглобява устоите на имиграционната система



Откакто взе властта през 2006 г., то постепенно елиминира приема на икономически мигранти като постоянни жители. Наложи, движен от работодателите, дерегулиран режим за работници, в който малка част от тях с добри умения могат да получат постоянно жителство. Останалите, които са достатъчно добри, за да работят, но не достатъчно добри, за да останат, трябва да напуснат Канада след 4 години и нямат право да се върнат още 4.

Съвсем очаквано някои безскрупулни работодатели систематично се възползваха от новата система, като експлоатираха временните работници и заменяха канадските и постоянните жители с по-евтини временни мигранти. Пред неизбежния скандал правителството обеща да вземе строги мерки, но след почти година още не е извършило никакви проверки.

Правилото "четири години тук, четири години навън" ще накара значителен брой работници да останат нелегални и така да бъдат още по-уязвими. Иронично, това глупаво правило бе въведено на 1 април 2011 г. Правителството започва да произвежда "нелегални имигранти" на 1 април 2015 г.

През януари 2015 г. властите предложиха модела "експресен вход", който замени точковата система. Шумен, но безполезен, той сякаш е създаден, за да постигне две цели: да инвентаризира и приватизира подбора. Макар че на хартия той е версия на точковата система, изглежда сякаш офертата за работа от Канада е необходима, за да постигнеш успех. По редица причини, свързани с природата на пазара на труда в Канада, този модел едва ли ще увеличи броя на високообразованите имигранти, от които страната се нуждае и които старата система можеше да доведе.

Най-ироничното е, че докато европейските държави се вглеждат в старите канадски практики за вдъхновение, консервативното правителство



приема европейските и американските практики



за забавяне или предотвратяване на събирането на семействата, за отблъскване на търсещите убежище и усложняване на получаването на гражданство.

Що се отнася до репутацията на страната като рай за бежанците: след като през 2014 г. пое ангажимента да пренастани 1300 сирийски бежанци, правителството се оказа неспособно да намери място за десетки от 3 млн. сирийци, които избягаха от войната, преди обществото мнение да го принуди да действа. Политиката на здравеопазването за търсещи убежище отказва обществено осигуреното животоспасяващо лечение на мексиканско или унгарско дете, блъснато от кола или имащо астматичен пристъп. Канадски съд заяви, че това е неконституционно; правителството в момента обжалва.