|
| Петър Славов |
- Г-н Славов, докъде стигна сагата с поправките в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които предвиждат разширяване на правомощията на държавните институции по отношение на намесата им в частни търговски сделки?
- Мисля, че до голяма степен това, което казахме от Реформаторския блок от парламентарната трибуна, беше чуто. Доста обществени организации и представители на бизнеса възприеха нашата теза, че е недопустимо подобно вмешателство на прокуратурата в гражданския оборот, както беше първоначалното предложение. Единственото, което можехме да направим в краткия срок между първо и второ четене, за да не се приемат промените в този им вид, беше да предложим тези правомощия да се пренасочат към министъра на финансите, и то под стриктен съдебен контрол. Той и в момента има подобни права по ГПК, така че можем да говорим само за разширяване, а не за извънредни правомощия на един или друг орган. Прокуратурата също се обяви против такива правомощия, след това и финансовият министър изрази резерви, така че за момента вносителите като че ли са спрели устрема си по бързото приемане на тези поправки. И това донякъде ни успокоява.
- Как тълкувате това разминаване, което се получи между вас и партньорите ви от ГЕРБ?
- Не знам дали може да се говори за разминаване, тъй като това въобще не беше консултирано с нас. Ако бяха говорили с нас преди да внесат поправките, щяхме да кажем, че не ги приемаме и предлагането им в този вид е най-малкото неразумно. Ако забелязахте, именно след нашето активно противопоставяне ГЕРБ изтеглиха промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които засягаха спирането на сделки за 48 часа без съдебен контрол. Постепенно и по поправките в ГПК започнаха да възприемат нашата теза. Но най-доброто, което могат да направят, е да изтеглят и тях.
- Доколко РБ държи на поправките си, след като и финансовият министър показа, че не желае допълнителни правомощия?
- Не държим на тях. Това бяха буквално аварийни предложения. Търсехме решение как да смекчим ефекта от вече приетите промени на първо четене. Това, че Владислав Горанов се дистанцира, както и реакцията на прокуратурата, потвърждава тезата, че най-доброто е първоначалните предложения да бъдат изтеглени, с което автоматично ще отпаднат и нашите.
- Това не е първият случай на законодателни промени "на парче", които се въртят около аферата с КТБ. Вие, като юрист, как се отнасяте към извънредното законодателство?
- Мисля, че е недопустимо. Към специални мерки по конкретен казус, който да послужи като повод за разрешаване на сериозен обществен проблем, се отнасям по-скоро положително. РБ вече доказа това с активността ни по промените в Закона за банковата несъстоятелност, въвеждането на временния синдик, въвеждането на разследващата компания, която да издири активите на КТБ. Но внасянето на законодателни поправки без консултиране и с неясни мотиви очевидно е лоша практика и трябваше да бъде спряно.
- Как може да се изправи законодателната практика в това отношение, защото очевидно подобен подход създава нестабилност в системата на правото?
- Правила за това как се създава закон има и те са разписани ясно. Въпросът е да се спазват. Не такъв беше случаят със споменатите извънредни законодателни предложения. Оттам до голяма степен дойде и целият проблем. Когато се опитваш от днес за утре да приемеш някакви законодателни промени, без да се консултираш с максимално широк кръг обществени организации и институции, рискуваш да направиш грешки.
- Какво въобще тогава наложи целия този авариен ремонт и бързането?
- Признавам си, че това не можах да го разбера. Вносителите се позоваваха на казуса "КТБ", но аз не получих отговор как това, което правят, помага за разрешаването му. Всичко вече или беше направено, или имаше възможност да бъде направено в рамките на действащото законодателство. Имаме временен синдик, на когото дадохме широки правомощия да завежда дела, вкл. отменителни искове по отношение на имуществото, да иска съдът да налага запори и възбрани върху това имущество. Той може да осъществи всички тези мерки в рамките на съществуващите си законови правомощия. А предлаганото от ГЕРБ не само че не става ясно как ще се използва по казуса "КТБ" и с какво ще помогне, но и поражда важния въпрос за какво друго може да се използва. Всички обществени организации и бизнеса изразиха опасения, че може да има проблеми с гражданския оборот, стабилността на сделките и т.н.
- Има ли проблем в комуникацията между парламентарните групи от управляващото мнозинство, както и между тях и публичните институции и гражданското общество?
- Надявам се това по-скоро да остане изолиран случай, който да послужи като урок на всички, вкл. на колегите от ГЕРБ. Има процедура по коалиционното споразумение подобни сериозни законодателни промени да се коментират в Съвета за развитие и да се консултират между подкрепящите управлението политически формации. Това е вторият път, когато този ред не беше спазен след скандалните промени преди Нова година по пенсионните вноски. И в двата случая стигнахме до лоши резултати и проблеми.
- Къде стои РБ по съдебната реформа? Склонни ли сте да подкрепите най-смелите предложения на правосъдния министър, като създаването на независима антикорупционна прокуратура, която да не е подчинена на главния прокурор, разделянето на ВСС на две и пряк избор на членовете му от общото събрание на съдиите?
- Екипът на правосъдния министър и въобще всички, които работят по този голям законодателен проект, вече са на финала. Няма нищо лошо в това, че колегите от ГЕРБ и АБВ се включиха със собствени предложения. Когато Министерският съвет внесе своите, ще може да се коментира как да се вземе най-доброто от всички законодателни инициативи. По отношение на антикорупционната прокуратура бих искал първо да видя как точно е разписана тази идея и доколко е съобразена с разпоредбите на конституцията.
- Вие сте сред вносителите на новия Закон за адвокатурата, който предизвика силно негативни реакции от други гилдии - нотариуси, счетоводители, юрисконсулти. Как гледате на техните възражения, че този законопроект на практика налага монопол на адвокатите върху осъществявани от други съсловия дейности?
- Основната цел на този законопроект е да подобри работата на адвокатурата и да защити хората, които ползват услугите на адвокати. Около него се завъртяха доста спекулации - например, говори се, че едва ли не се ограничават възможностите на физическите и юридическите лица сами да си пишат договорите, сами да се представляват пред агенцията по вписванията и НАП, което изобщо не е вярно. По-важното е, когато въпросното лице иска да възложи на някого да го представлява, някой, който да получава възнаграждение за това, и да носи отговорност за свършената работа. Тази дейност до голяма степен по смисъла и на сегашния закон е дейност, която се извършва от адвокат. Той носи дисциплинарна отговорност пред адвокатските колегии, вкл. имуществена, има задължителна гражданска отговорност и ако не си е свършил добре работата, клиентът му може да му потърси отговорност или най-малкото да получи обезщетение. Ако разчитаме на всеки, който ни каже, че ще ни напише много хубав договор или ще ни представлява пред Агенцията по вписванията, и накрая нещата се объркат, ще се изправим пред сериозен проблем, защото няма да има механизъм, по който да си защитим интереса. Мисля, че всички спекулации около законопроекта ще бъдат разсеяни в хода на предстоящите обсъждания. Що се отнася до основното възражение на нотариалната камара за заверките, по този текст съм подписал с особено мнение. Там стабилитетът на сделките, особено тези с недвижимо имущество, наистина трябва да е водещ и кръгът от хора, които могат да направят заверки за подобни правни сделки, вкл. и за пълномощни, трябва да е много силно стеснен.
- А текстът в проекта, който предвижда хванатите, че упражняват адвокатска дейност, без да са такива, да плащат глоба, която ще отива в касата на адвокатските колегии?
- Имайте предвид, че развиването на административнонаказателно производство ще ангажира органите на адвокатурата, т.е. ще трябва да се включат хора и ресурси за проверки, съставяне на актове и т.н. Очевидно, част от налаганите санкции ще трябва да бъде ползвана в рамките на този процес.