Имат ли основание набиращите сила политически движения, обвиняващи "чужденците" за кризата, безработицата и недофинансираните социални системи? Как свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз се отразява на публичните финанси?

В търсене на отговори ECAS-Brussels (European Citizens Action Service) проведе мащабно изследване за въздействието на мигрантите върху държавните бюджети на 4 държави от ЕС - Австрия, Германия, Холандия и Великобритания. Резултатите развенчават мита за пълчищата чужденци, които напират от бедни страни членки към богатите, за да се възползват от щедрите им системи за социално подпомагане. Нещо повече, оказва се, че като цяло имигрантите търсят не подаяния, а по-добра професионална реализация, и че внасят в бюджетите много повече, отколкото получават.



Темата за "пришълците" стана особено невралгична



в последните години, защото икономическите последици от разширяването на ЕС започнаха да се усещат точно в средата на разразилата се глобална финансова криза. Влошаването на икономическата картина в страни с щедри социални системи означава проблеми за държавните финанси. Към момента социалните системи изяждат над половината от общите публични разходи в почти всички страни от съюза и почти една трета от произведеното от икономиката.

В същото време свободното придвижване на хора става все по-интензивно. В Германия за последните осем години са се заселили 810 хиляди граждани от други страни от ЕС, в Холандия - 150 хил., в Австрия - над 200 хиляди, а Великобритания вече е дом за над 2.4 милиона. Броят на пришълците, предпочели да живеят в друга страна от ЕС, достигна 13.7 милиона през 2013 г.

Ефектът върху държавния бюджет зависи до голяма степен от модела, който всяка страна си е избрала за финансиране на социалните системи. Най-често социалните осигуровки не стигат и се налага социалните програми да се дофинансират с пари, събрани от данъци. Осигуровките и подоходният данък, които заетите плащат, дават средно за ЕС приходи в бюджета от около 22% от БВП, докато социалните разходи надхвърлят 29%. Разликата се допълва от данъци върху бизнеса, акцизи, ДДС.

Имигрантите са участници на пазара на труда. Въпросът е какво внасят като данъкоплатци и какво взимат от бюджета като получатели на социални помощи и обезщетения. Доколкото пълната оценка на практика е невъзможна, опитахме се да обхванем разходите за основните социални програми - пенсии, безработица, здравеопазване, деца, както и приноса на чужденците в бюджетите. Защото "гурбетчиите" внасят социални осигуровки и подоходен данък, а освен това като потребители те плащат и косвени данъци - ДДС и акцизи, които също влизат в националните бюджети.



Какви са фактите?



В Австрия мигрантите от ЕС увеличават приноса си в бюджета със 70% след 2007 г. Получаваните плащания от различни социални програми също нарастват - при това повече от двойно. Въпреки това те получават средно по-малко от държавата от типичното местно домакинство - като група те вече представляват почти 5% от населението, но общо към тях са насочени само 2.6% от всички разходи. Мигрантите са в много по-малка степен ползватели на помощи за инвалидност, на здравни разходи и на пенсии, а получават повече от средния австриец за безработица, жилищно подпомагане и отглеждане на деца. Като цяло те са "нетни платци" - хазната получава от тях 2.6 млрд. евро годишно повече, отколкото им дава.

В Германия за последните 6 години данъците, които мигрантите внасят, и бюджетните пари, които получават, растат - съответно с 31% и с 51%. Все още гражданите от други държави от ЕС "тежат" далеч по-малко от типичния германец - те представляват 3.7% от населението, но към тях са насочени едва 1.9% от социалните разходи. Чужденците ползват основно помощи при безработица и в много малка степен плащания, свързани със заболявания и инвалидност. На макрониво приносът им в бюджета е огромен - над 40 млрд. евро, при едва 15 млрд. евро получени помощи и обезщетения.

В Холандия картината е подобна. Социалните разходи за пришълците от ЕС растат по-бързо от приноса им в бюджета, но в сравнение с местното население те получават средно 2 пъти по-малко бюджетни трансфери. Чужденците са по-вероятни бенефициенти на програми, свързани с безработицата, докато ползваните от тях здравни услуги и получаваните пенсии са значително по-малко от средното за страната. И Холандия е на плюс от мигрантите - нетният им принос е около 1.5 млрд. на година.

Във Великобритания забелязваме нещо още по-впечатляващо - за последните 4 години приносът на мигрантите от ЕС в бюджета от данъци и осигуровки расте по-бързо от това, което Лондон им дава по различните социални програми. Затова е парадоксално, че точно в тази страна се водят едни от най-ожесточените дебати за ограничаване на свободното движение на хора с мотива, че пришълците застрашават публичните финанси. Фактите са, че мигрантите от ЕС са 3.8% от населението, а получават едва 1.9% от социалните плащания. Те се възползват в много по-малка степен от здравни услуги, ползват по-малко помощи за деца, към тях отиват едва 1% от пенсиите. Единствено при обезщетенията за безработица те са по-чести бенефициенти от местното население. Ако направим обща сметка обаче, нетният им принос в британския бюджет е около 7.7 млрд. евро годишно.



ПРОФИЛ

От демографска гледна точка миграцията обхваща предимно хора в активна възраст. Около и над половината от мигрантите в разглежданите четири страни са на възраст между 20 и 44 години. В същото време местното население в тази възрастова група е доста по-малко. Например в Холандия в тази категория попадат 58% от чужденците и едва 33% от местните. Същевременно децата на мигрантите не са толкова много и сумата за семейни и детски помощи е малка. Например едва 10% от мигрантите в Германия и 13% от тези в Холандия са до 18 години, докато сред общото население децата достигат съответно 17% и 22%.

Освен че е по-млада, "армията" на пришълците е и по-добре образована. В Австрия например делът на висшистите е 17% от населението, а при мигрантите от ЕС той е 30%. Изследването показва, че средно за четирите държави делът на високообразованите за местното население е 24%, а за пристигналите от други страни от ЕС е към 29%.

И още един показателен факт - заетостта при мигрантите е значително по-висока - 68%, при 64% средно за страните в ЕС.

Това са резултатите. Очевидно е, че европейските граждани все повече се възползват от правото си на свободно движение в ЕС, за да си търсят хубава и доходна работа, а не са орди от просяци, шмекери и паразити, както се опитват да внушават политици популисти. Митовете за "социален туризъм" си остават просто митове.



* Авторката е от екипа на "Индъстри Уоч", който участва в изследването на ECAS-Brussels.