Има ли нова Студена война, вижда ли се краят на икономическите санкции, какви са България и Русия - приятели, врагове, партньори? Нека оставим настрани историята, геополитиката и емоциите и да припомним малко факти за Русия. Тя е най-голямата по територия държава в света - обхваща 9 часови зони, заема 1/7 от сушата на планетата и граничи с повече страни от всяка друга държава. Съседи са й Азербайджан, Беларус, Китай, Естония, Финландия, Грузия, Казахстан, Северна Корея, Латвия, Литва, Монголия, Норвегия, Полша и Украйна. На руска територия се плискат 12 морета. Москва е най-големият град в Европа и там живеят повече милиардери, отколкото в Ню Йорк. Всеки ден московското метро вози около 9 милиона души - доста повече от населението на цяла България. Руските запаси от природен газ са достатъчни, за да напълнят 13.3 милиарда олимпийски плувни басейна. В руското езеро Байкал са 1/5 от световните запаси от питейна вода. Тръбопроводите в Русия са с дължина 259 913 км, което означава, че могат да опашат над 6 пъти Земята.

С такава държава - огромен пазар и суровинна съкровищница, може и да не си непременно в дружески отношения, но е задължително да търсиш изгодно икономическо партньорство. Това е аксиома за всеки бизнесмен. За жалост политиците често объркват плановете на предприемачите и променят релсите на икономиката.

След поредната порция санкции на САЩ и ЕС срещу Русия и обратно и за слепите вече е ясно, че всички губят и щетите са огромни. Германската канцлерка Ангела Меркел нарече мерките "неизбежни", а американският президент Барак Обама обясни, че те ще засегнат силно "енергийния, финансовия и отбранителния сектор на Москва", ще предизвикат "изтичането на близо 100 милиарда долара" от страната и ще доведат до "почти нулев икономически растеж" в нея. С други думи, наказателната политика на Запада срещу Русия заради украинската криза работи. Но е факт, че икономиките на 28-те държави от ЕС също страдат от санкциите - срещу и от страна на Русия, която е най-сериозният енергиен доставчик и



най-големият търговски партньор на Евросъюза



На практика търговските забрани "забавиха" руската икономика, което се отрази зле на доходите, а рублата драматично се обезцени и така се получи вторичен удар върху европейските икономики - на руснаците просто им стана скъпо да купуват стоки, услуги и почивки от чужбина, включително и от България.

Въпреки всички препятствия и неизползвани възможности Русия си остава стратегически бизнес партньор на България. "Русия е в челната десятка на чуждестранните инвеститори у нас - около половин милион руснаци са си купили имоти в нашата страна, 22 000 са с българско гражданство", сочи председателят на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП) Желю Добрев.

Русия е огромен пазар - с над 45 милиона пътувания в чужбина. Така че руснаците са важна ниша за българския туризъм. Данните от различни източници силно варират, но със сигурност братушките са в челната четворка на чужденците, избрали България за ваканция или екскурзия. По данни на БРТПП по брой туристи - 682 000 годишно, Русия е на четвърто място след Гърция, Румъния и Германия. Според Колежа по туризъм във Варна през летния сезон - май-октомври 2014 г., туризмът ни е разчитал на два "кита" - гостите от Русия и от Германия с равни дялове от по 18%.

За жалост 2014 г. бе помрачена от икономически войни и санкции, а и 2015-а се очертава трудна година. Политиката на наказателни търговски ограничения и ответни "удари" между ЕС и САЩ, от една страна, и Русия - от друга, тормози бизнеса. За България допълнителни проблеми идват от странните маневри на ред правителства на терена на енергетиката. На него се изисква висш управленски пилотаж, а вместо това виждаме страх, нерешителност, противоречия и умопомрачителни лупинги в позициите и действията. В резултат днес всички големи енергийни проекти са под общия знаменател "провал". Нефтопроводът "Бургас - Александруполис" бе зачеркнат. Газовата магистрала "Южен поток" заобиколи България и стана "Турски поток", а вместо да градят АЕЦ "Белене", довчерашните бизнес партньори НЕК и "Атомстройекспорт" водят съдебни спорове.

Провалът на България в голямата енергетика се дължи на много фактори, но една от основните причини е тактиката "ветропоказател" на българските политици, неумението им да водят преговори и да отстояват интересите на България в сложния световен енергиен шахмат.



Какво иска бизнесът?



Навсякъде по света предприемачите говорят един език - на диалога, на преговорите. Ако искат икономиката да върви, политиците трябва да използват същия език. Затова като начало трябва да се върне към живот Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество като формат, на който се обсъждат всички важни теми и се разрешават спорните въпроси, смята Българо-руската търговско-промишлена палата. Комисията вече четвърта година е замразена - последното й събиране бе през 2011 г. Бизнесът настоява незабавно да започне подготовка, така че ново заседание да се проведе още тази година. На София й е ред да бъде домакин, така че до голяма степен свикването на 15-ата сесия зависи от активността на България. От БРТПП припомнят как в средата на 90-те години на миналия век комисията пак бе във фризера. И как през 1999 г. стокооборотът между Русия и България падна до 1.28 млрд. долара, а нашият експорт за огромния руски пазар се срина до 189 млн. долара. През 2000 г. бе сложен край на ледената епоха, комисията възобнови работата си, започна затопляне на бизнес климата. Така през 2012 г. двустранната търговия достигна рекорд от 7.53 млрд. долара, а българските износители записаха обеми от близо 722 млн. долара.

България е коректен член на ЕС, но това не означава, че трябва да приема безропотно и на сляпо всяко решение, взето в Брюксел. Бизнесът смята, че страната ни трябва да работи активно за отмяна на икономическите санкции. Още повече че други членки на Евросъюза като Франция, Унгария и Гърция вече действат в тази посока.Това, че като член на ЕС София е принудена да се придържа към санкционния курс, не означава, че трябва да замразява деловите контакти с Москва. В условията на затихващ стокообмен бизнесът предлага правителствата на Русия и България да седнат на кръглата маса и да изковат рамка за съвместна програма за разширяване на търговските връзки и развитие на туризма. Такъв подход през 2007 г. даде добри плодове и двустранната търговия от 4 млрд. долара почти се удвои през 2012 г., припомня БРТПП.

Палатата препоръчва на българското правителство да сложи точка на досегашната държавна политика на лутане и залитане по отношение на съвместните енергийни проекти с Русия, да потърси формула за рестартиране на проекта АЕЦ "Белене" и да намери начин "Южен поток" да тече през България.

Можем да намерим много статистики и всякакви прогнози за провалени сделки, скъсани и неподписани договори, загуби и пропуснати ползи. Но най-лошото следствие от новата Студена война е влошаването на бизнес климата и издигането на стени от недоверие и враждебност, които са убийствени за бизнеса.

Не случайно на фона на опитите да бъдат измерени ползите и вредите от налагането на търговски забрани и други бариери водещи западни политици и икономисти лансират идеята за създаване на зона за свободна търговия с Русия. Наскоро обединението на Германските търговско-промишлени палати обяви, че общото търговско пространство между ЕС и Евразийския икономически съюз би могло да стане мост по пътя към излизане от украинската криза.



ТЕНДЕНЦИИ

Сравнението на данните за 2014 г. спрямо 2013 г. очертава лоша картина:

- Стокообменът е намалял с 15.3%;

- Износът от България е спаднал с 8,8%;

- Вносът от Русия се е свил с 16.1%.

- За последните 8 години най-голям е износът на медикаменти, части за автомобили и кари, арматурни артикули, гроздови вина, нефтени масла и др. Над 90% от вноса се формира от минерални продукти и горива, а останалата част се състои от суровини, материали и изделия на машиностроенето.

Средно за периода 2000 - 2011 г. от България за Русия изнасят 640 фирми, като 41 от тях осъществяват 75% от износа;

в България от Русия внасят 844 фирми, като на 2 компании се падат 75% от вноса (енергоресурсите).