Какво още трябва да се случи, за да промени ЕС миграционната и бежанската си политика? Колко още жертви са нужни, за да се задействат европейските политици? Колко още погубен живот трябва бъде оплакан с ужас и официални съболезнования, та Брюксел най-после да реагира?

Тъкмо силно задлъжнялата Италия показа как Европа би трябвало да реагира на подобни трагедии: след катастрофата край Лампедуза през октомври 2013-а страната стартира спасителната мисия "Маре нострум", издирвайки и спасявайки корабокрушенци, закъсали на път от Северна Африка към обетованата земя Европа. Чрез тази мисия Италия вероятно е спасила от удавяне стотици хиляди бежанци, само че другите европейски държави не пожелаха да поемат поне част от разноските, възлизащи на 108 милиона евро годишно. На мястото на "Маре нострум" се появи операция "Тритон" на Европейската агенция за граничен контрол "Фронтекс". Само че основната задача на "Тритон" е да охранява морските граници на Европа, а не да спасява бежанците. Периметърът й на действие също е по-ограничен от този на "Маре нострум". А това означава, че смъртта на стотици бежанци се приема като нещо неизбежно!

Стига официални лицемерия!

След новата ужасна трагедия в Средиземно море не желаем да слушаме повече постоянните съболезнователни излияния на европейски политици! Който не иска да участва в мисии като "Маре нострум", защото те му се виждат твърде скъпи, би трябвало да е поне малко честен и да признае, че животът на бежанците от Еритрея, Етиопия и Сирия не струва нищо за него.

Колко цинична беше дискусията за "Маре нострум", показва един поглед към официалните статистики. С 50 милиарда евро годишно ЕС субсидира своите фермери - което означава, че дневно дотира аграрното си стопанство с много повече пари, отколкото би й струвало за цяла една година поддържането на мисията "Маре нострум".

Възможните искания към една нова мигрантска политика на ЕС всъщност отдавна са ясни:

Първо - в краткосрочна перспектива - спасителните акции трябва да обхващат цялото Средиземноморие и да се финансират от всички държави членки на ЕС. Италия не бива, както в случая с "Маре нострум", да бъде принуждавана да се справя със собствени сили.

Второ - в средносрочна перспектива - европейската миграционна политика трябва да бъде реформирана. Наред с правото на политическо убежище заради преследване и в защита на бежанци от региони на военни конфликти като Сирия трябва да се признава и правото на убежище по бедност. Европа от години е де факто континент на пришълци. В много страни населението застарява и тези страни и в бъдеще ще се нуждаят от приток на мигранти поради недостиг на работна сила. Определянето на квоти и въвеждането на точкова система би улеснило и направило прозрачна миграцията, а с това би ограничило нелегалния бизнес на трафикантите на хора в Средиземно море.

И трето - в дългосрочна перспектива - ЕС трябва да отдели по-голямо внимание на причините за миграцията. Ако с евентуална военна намеса си готов, да речем, да разбиеш държавните структури в Либия заради преследването на християни в Близкия изток, не можеш след това просто да се оттеглиш и отстрани да наблюдаваш как страната потъва в хаос. ЕС трябва да отстоява по-енергично и по-последователно и спазването на човешките права. Това се отнася например и за Еритрея, чийто диктаторски режим ЕС и членовете му, включително Германия, първоначално дори подкрепяха с помощи за развитие.

Време е за действие. Стига вече приказки и лицемерен плач!