Точно пред Великден Бойко Борисов слезе от премиерския си кон и се метна на магаре, но не за да подражава на Спасителя, а да се върне в ролята на Санчо Панса, която изпълняваше като полицейски шеф пред портите на ЕС преди повече от едно десетилетие. Годините отлитат, но думите остават. Четете и съдете:

20 август 2004 г.: "Крайно време е да престанем да се самобичуваме", каза тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов в отговор на забележки на европейски наблюдатели, че в страната ни борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище куца, престъпниците са на свобода, а в МВР цари шуробаджанащина. По онова време България все още бе кандидат за ЕС и тъкмо бе затворила неубедително глава 24 за правосъдие и вътрешен ред, та се наложи Еврокомисията да прави допълнителни проверки, за да реши дали да отложи приемането й с една година.

7 април 2015 г.: "Една тема, която не искам да пропусна, е самобичуването по темата корупция. (...) В чужбина, когато говорим за Еврокомисията, тази тема за България не се повдига", заяви премиерът Бойко Борисов във форума "Да! На българската икономика". Сега България е непълноценен член на ЕС, защото продължава да е под специално наблюдение заради организирана престъпност и корупцията на високо равнище.



Каква е разликата?



Няма разлика, защото човек си мени постовете, но мисленето (чипа) не може да смени, както забеляза бившият премиер Симеон Сакскобургготски в качеството си на някогашен началник на Борисов. Приликата със Санчо Панса идва заради неохотата на Борисов да се самобичува. (Героят на Сервантес получил от началника си Дон Кихот задачата да се самобичува за изкупление на свои и чужди грехове, но все отлагал. Накрая се примирил, че няма мърдане, и си ударил два шамара, но не му харесало и решил отново да отложи.) Същото се наблюдава и в България под натиска на Брюксел. Борисов, който периодично се оказва на разни високи постове, поема и тежката задача да убеждава Европа, че изкупува свои и чужди грехове в държавата, сочена като развъдник на корупция и друга престъпност.

Решението на проблема търси не в разобличаването на корумпираната върхушка, а в отбиване на критиките. През 2004 г. той ги омаловажи, като по повод огласения доклад на поканения от ЕК независим британски наблюдател Байрън Дейвис отсече: "Констатациите, които бяха направени от независимия експерт Байрън Дейвис, не са нещо, което Министерство на вътрешните работи да не е установило." С други думи: Този говори известни неща. А през 2015 г. просто махна с ръка: "Тази тема за България не се повдига" (от ЕК). Очевидно дебелокожието е необратим процес, който преминава във фази на все по-голяма нечувствителност.



За късмет на Борисов



и преди десетилетие, и сега има край себе си еврочувствителната Меглена Кунева, която разбира по-добре какво трябва да се говори пред Брюксел, за да се намали натискът и да се получи нова отсрочка за тъй нежеланото самобичуване. Четири дни след високомерното изявление на Борисов срещу европейския пратеник през 2004 г. Кунева в качеството си на министър по европейските въпроси в правителството на Сакскобургготски заяви, че затварянето на преговорната глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" е въпрос на доверие от страна на ЕК и че българският политически елит ще се справи с престъпността (ще се самобичува). Тя допълни, че ако нямаме силна правосъдна система, се поставя под съмнение силата на държавната власт и препоръча депутатите да ускорят работата си по законите, свързани с промените в съдебната система.

Днес Борисов си бае все същото, което си знае, а Кунева изкара на показ пред Европа цяла "Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015-2020 г." И без четене може да се отгатне какво съдържа: позната еквилибристика пред ЕС чрез законодателни промени и структурни реформи. Целта също е известна: да се разсрочи тъй неприятното самобичуване, за което Брюксел пак ни запита през януари и дори ни намигна, че може да ни отдели от Румъния след някой и друг месец, като я допусне в Шенгенската зона, а нас ни остави да се вразумяване отвън. Макар и да се поставят някакви междинни срокове в стратегията, все пак тя е с хоризонт до 2020 г., когато мандатът на това правителство ще е изтекъл. Дотогава освен че ще се приемат още по-съвършени закони (сякаш в момента е позволено да се краде), а и ще се окрупняват контролиращите институции, които при досегашните структурни реформи се размножаваха. А на въпроса на Брюксел кога най-после ще осъдим висш политик или магистрат за корупция отговорът е логичен: После.

За да не стане недоразумение, Борисов призова да не се "подвеждаме" по Румъния, а Кунева доразви мисълта му, че "не се придържаме към опита на Румъния и не правим copy/paste (копиране бел. пр.), следваме нашия опит, (защото) това е различна държава с различен опит". Дори правосъдният министър Христо Иванов, който бе очарован от примера на румънците, се поправи, защото трябвало да си изработим собствен модел за борба с корупцията, а не да следваме румънския. Всъщност какъвто и да е моделът, трябва да води към



един резултат: корумпирани големци зад решетките



Но тъй като точно това няма как да стане в определени срокове, можем да имитираме раздвижване чрез други похвати. Стратегията бе приета на 8 април, а изпълнението й започна още предния ден, когато заработи предвиденото в нея ново Специализирано звено за разследване на корупцията, създадено със споразумение между прокуратурата, МВР и ДАНС. На самия 8 април пък Министерският съвет определи Меглена Кунева за национален координатор на изпълнението на стратегията. Някой би възкликнал: Почва се! Но да се очаква такъв възторг в Брюксел, е съмнително. Там отдавна прашасват тефтери с графа "Резултати", в които досега не е записано нищо.

Все пак ще трябва да се направи нещо. Санчо Панса си е ударил два шамара, а Борисов и с толкова не може да се отчете. Затова в стратегията е предвидена и лека форма на самобичуване. За да звучи страшно, "водещ приоритет е противодействието на корупцията по високите етажи на властта". Но веднага след това се добавя: "Стратегията не извежда изрично като приоритет противодействието на корупцията в местната власт, тъй като кметовете, заместник-кметовете и председателите на общински съвети попадат в кръга на лицата, заемащи висши държавни длъжности." Ако се чудите откъде ще започне лютата битка с корупцията, вече имате посочена възможност. Под корупция на високо равнище в ЕК имат предвид друго, защото корупцията на местно равнище се разглежда отделно, но нали знаете, че стават грешки в комуникацията с Брюксел.



Подмяната на философията е един от фокусите



Другият е инструментариумът. Освен набързо сформираното Специализирано звено за разследване на корупцията ще има и "нов единен независим антикорупционен орган", чието създаване "ще наложи закриване и преобразуване на съществуващи органи и звена (Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, структурно звено в Сметната палата) и пренасочване на техния административен и финансов ресурс". Новият блюстител на интегритета (честността) ще има една голяма задача: "Анализ и проверка на подадените декларации за имотно състояние и конфликт на интереси на лица, заемащи висши държавни длъжности". Представяте ли си колко трудно е било това досега при липсата на подобен всеобхватен орган? Не си представяме, защото ден след приемането на стратегията Софийската градска прокуратура внесе обвинителен акт срещу бившия заместник-председател на Народното събрание и на ДПС Христо Бисеров, чийто грях е, че декларациите за имотното му състояние са затаили (голяма) част от истината пред контролните органи. Но те все пак са засекли разликата. Което означава, че работа може да се върши и с наличните инструменти, ако се използват по предназначение. Сега обаче ще се прави инструмент за сладка болка, който да щади подложените на бичуване висши управленци.

Има риск афишът за предстоящата премиера на филм на ужасите да се окаже подвеждащ. По-вероятно е да видим нов сезон на позната мелодрама, в която някои от второстепенните герои преживяват катарзис, но главните действащи лица си остават същите, за да може сюжетът да продължи и следващия сезон.