За всеки Висш съдебен съвет (ВСС) винаги е имало неприкосновени магистрати. Било защото са любимци на политически силните на деня, било по други неясни причини. Затова и две спорни решения на сегашните кадровици, преди да се разпуснат за Великден, звучат напълно в реда на практиката им и само наклоняват още повече везните към това, че са се изчерпали и трябва да бъдат сменени предсрочно. Те отказаха да образуват дисциплинарни производства срещу бившия вече председател на Софийския градски съд Владимира Янева и срещу ексшефа на столичното следствие Петьо Петров. Доскоро и двамата бяха сред силните фигури в магистратските среди, ползващи се с доверие на най-високо ниво. Тази подкрепа очевидно продължава и задкулисно в момента, защото макар и на двамата да им се наложи да се оттеглят от ръководните си постове, те получават имунитет срещу дисциплинарно преследване. А съветът, както обикновено се случва при важни и знакови за правосъдието теми, просто си изми ръцете и се превърна в страничен наблюдател.

Магистрати отдавна твърдят, че и за Янева, и за Петров има сценарий - съдията да бъде наказана леко, а не уволнена, а следователят да си тръгне чист от системата по своя воля. Това - срещу мълчанието им. Сега



сценарият започна да се случва



За това говорят, меко казано, абсурдните аргументи, с които ВСС отказа да уважи предложенията на правосъдния министър Христо Иванов за дисциплинарките срещу двамата. За Янева Иванов искаше уволнение заради нарушения при разрешаването на специални разузнавателни средства. Веднъж членовете на ВСС му отказаха, оправдавайки се с това, че нямат допуск до класифицирана информация, пък данните за Янева били секретни. Това не беше вярно, тъй като докладът на Националното бюро за контрол на СРС-тата по случая "Червей" има и декласифициран вариант. Той дори изтече в медиите, от които понякога ВСС избирателно се сезира. Вторият път съветът бламира Иванов, макар и той да му занесе явни материали, както и нови данни за нарушения на Янева при разрешаване на СРС-тата, защото министърът не бил обжалвал първия отказ.

Посланието от това поведение на съвета - всеки магистрат, овластен да разрешава СРС-та, може да го прави безнаказано, както сметне за добре, дори да нарушава закона и да обслужва съмнителните интереси на службите. Преди дни от бюрото за контрол на СРС-тата обявиха, че има много нарушения. За наказани обаче и дума не сме чули.

Сходна е ситуацията и с подалия оставка шеф на столичното следствие Петьо Петров. Във влязлата в сила през февруари оправдателна присъда по корупционното дело "Цонев-Сантиров-Попов" в прав текст се казваше, че Петров е участвал в провокация към подкуп. ВСС прие, че давността за привличането му към дисциплинарна отговорност е изтекла, тъй като първите публикации за съмнителното му поведение като свидетел по делото датират от 2010 г. Явно



за съвета не важат основни принципи



в правото като изчакването на последната дума на съда. Прокуратурата също отказа да образува дело за провокацията, а главният прокурор Сотир Цацаров горещо настояваше съветът скоростно да приеме оставката на Петров.

Така Петров ще си тръгне от системата по своя воля, получавайки полагащите му се до 20 заплати обезщетение и тъй като е дисциплинарно чист, без проблем ще се впише и заработи като адвокат. Няма как да не се запитаме дали цената за това не е мълчанието му за акцията по провокацията към подкуп за действията на всички останали по веригата. Мълчанието на Янева също ще й осигури спокойствие. Да, сега срещу нея се води разследване за "Червей", но обвинение няма. Когато и този балон се спука, тя ще излезе чиста - може да не е шеф на съда, но ще остане в системата и ще решава дела.

Обтегнатите отношения на министър Иванов с Цацаров (твърде силна фигура във ВСС) покрай промените в Закона за съдебната власт и предпочетения от правителството модел на Цацаров за звено срещу корупцията, също окрилиха Висшият съдебен съвет да откаже дисциплинарните дела. Мнозинството от кадровиците и бездруго не питаят особено топли чувства към министъра. А отказаните дисциплинарни производства им дадоха още един сгоден случай да покажат, че за тях той не е фактор.

Тъй като и Янева, и Петров са герои в обществено значими събития от последните години, беше важно да получат открит и честен дисциплинарен процес, който можеше и да не приключи с наказания. Но щеше поне да демонстрира желание за промяна и за това, че недосегаеми в системата няма.

Членовете на съвета обаче стават особено активни и претендират за принципност само когато защитават увеличаването на заплатите си и запазването на статуквото си срещу предсрочно разпускане. Вярно е, че възнагражденията в изпълнителната и законодателната власт се актуализират и законът не се спазва само за съвета, с който финансовият министър буквално се подигра неотдавна. Но съветът няма какво да сложи на масата срещу исканията си за увеличение и запазване. Реформата обаче няма как да се случи, ако това е единствената цел на кадровия орган. Ключово за нея е изчистването на системата. Нещо, за което съветът няма нито намерения, нито воля.