Делото срещу 69 членове на "Златна зора", сред които и лидерите й, ще започне на 7 май. Групата е известна с ултранационалистическата си и расистка идеология. Обвиненията са за произволни нападения срещу мигранти, леви и хомосексуалисти. А един от членовете й - Йоргос Рупакиас, си призна, че е убил Павлос Фисас - антифашистки активист, в Атина през септември 2013 г.
Възходът на крайнодясната група до голяма степен се дължи на гръцката финансова криза. На парламентарните избори през октомври 2009 г. тя получи само 0.3%. Но три години по-късно "Златна зора" влезе в парламента с впечатляващите 6.9%. После получи 9% подкрепа на гласуването за Европейски парламент през 2014 г. и спечели 3 места в Брюксел.
Въпреки ареста на ръководството и много от депутатите "Златна зора" остана третата най-голяма партия в гръцкия парламент след изборите през януари 2015 г., които дадоха властта на лявата СИРИЗА.
Цифрите обаче не разкриват много за идеологията и целите на групата. "Златна зора" приема
расистката омраза, антисемитизма и ислямофобията.
И защитава създаването на националсоциалистическа държава, която почти се основава на нацистка Германия.
Всъщност по-правдиво е да опишем "Златна зора" като "палеонацистка" вместо като "неонацистка" партия, при положение че повечето от крайнодесните партии в Европа се дистанцират от образа на Германия през 30-те години. Всъщност те по-скоро са произраелски настроени, тъй като ислямът се смята за по-опасен враг.
С други думи, "Златна зора" е изключението - партия от непримирими пронацисти в държава, която е пострадала най-много от нацистката окупация по време на Втората световна война. Веднъж попитах изявен депутат от "Нова демокрация" - главната консервативна партия, защо "Златна зора" не се откаже от екстремистката си доктрина, за да приеме по-умерена стратегия след изборните си успехи.
"Защо да си правят труда?", отговори той. - "Златна зора" излезе от здрача с чувство за идеологическо превъзходство. Ако половин милион гърци гласуват за тях сега, много други може да ги последват в бъдеще."
Въпреки сериозната опозиция на медиите партията действително не загуби много от гласоподавателите си по време на последните избори. Това значи, че голяма част от привържениците им са съвсем наясно какви са идеологията и тактиката й.
В рожденото място на демокрацията
антипарламентаризмът има дълбоки корени.
По време на първата половина от двадесети век както монархистите, така и комунистите са отричали парламентарната демокрация.
Макар че "Златна зора" е най-екстремната политическа партия в парламента, антидемократичните й възгледи се споделят и от други. Едва преди няколко дни полицията измъкна анархистите, окупирали административната сграда на Атинския университет, за да протестират срещу правителството на СИРИЗА.
Изненадващо, някои от депутатите на самата СИРИЗА изразиха разбиране към тях. В управляващата партия действително има хора, които вярват в диктатурата на пролетариата и говорят за създаването на армия от работници. Възхищават се на Уго Чавес и Фидел Кастро за социалистическите им постижения. Ето защо "Златна зора" не е единствената, която не одобрява парламентарната демокрация. Нещо повече - членовете на крайнодясната партия не са единствените, които питаят антисемитски чувства. Като почти всяко европейско общество, Гърция не е имунизирана срещу антисемитски чувства.
Според проучване, публикувано от Антиклеветническата лига, голяма част от гърците имат враждебно отношение към евреите. Има няколко причини за това: невежество, религиозен фанатизъм и проарабските симпатии, култивирани от социалистическата партия ПАСОК през осемдесетте.
Какво ще е бъдещето на "Златна зора"? Процесът вероятно ще продължи месеци. Някои от обвинените сигурно ще бъдат осъдени. В такъв случай
партията няма да остане непокътната.
Във всяка гръцка партия има несъгласия и вътрешни борби и има признаци, че "Златна зора" скоро ще тръгне по същия път. Възможно е да се разцепи на две части: умерените, които ще се откажат от екстремизма и ще започнат да използват реториката на "Националния фронт", и твърдите, които ще настояват за расова чистота и националсоциализъм.
Няма значение каква е финалната присъда - процесът срещу "Златна зора" показва края на пасивността спрямо екстремизма. Вярно е, че либералната демокрация може да толерира враговете си, но не завинаги.
-----------
*Емануел Караянис е преподавател в Кингс колидж, Лондон.
|
|