Преди 15 години, когато правителството на Иван Костов започна т.нар. здравна реформа, едно име беше сатанизирано - Николай Александрович Семашко, първият здравен министър в света, назначен за такъв в СССР след Октомврийската революция през 1917 г. На негово име е и цяла система за управление на здравеопазването, която се смяташе, че функционира и у нас до 2000 г. По учебник основният й принцип е свръхприсъствие на държавата в здравната сфера - държавно финансиране и държавно контролиране на притежавана от държавата лечебна мрежа. Системата се финансира през данъци и поне на теория осигурява безплатна и достъпна за всички граждани медицинска помощ, с приоритет върху профилактиката и превенцията на болестите. През 20-те и 30-те години на миналия век подобни революционни за времето си идеи са дали блестящи резултати в поствоенна и посткрепостническа Русия.

Понастоящем Семашко в чистия си вид, естествено, е невъзможна система, дори в родината си. У нас обаче тя беше заклеймена и нарочена за най-голямото зло. Пак по учебник, прекалената държавна намеса и монополизъм и централизирането на всяко едно решение водят до ниски заплати и ниска мотивация на работещите в здравната система, рекет и корупция. И кабинетът "Костов" обяви за свещени нови понятия - "пазар" и "Бисмарк" - здравноосигурителният модел, при който системата се финансира със здравни осигуровки, които се разпределят от осигурителен фонд, уж независим от държавата, а право на лечение имат само осигурените. Лечебните заведения не разполагат с исторически бюджет и издръжка, а сами си заработват финансирането, конкурирайки се с качество и привличайки пациенти, които пък носят след себе си финансиране от фонда. Предвиждаше се и последваща приватизация на държавни болници, вероятно в някакъв момент и демонополизация на здравната каса.



Държавата трябваше да остане на заден план



и да осигурява само базов минимум - бърза и психиатрична помощ.

Реален пазар така или иначе не се случи и няма как да знаем щеше ли той да доведе до по-добро. Контролираният пазар, който действа в момента, не е здравна система, а чисто и просто схема за кражби, която ежегодно се захранва с минимум 3 млрд. лв. обществени пари. А думата, която присъства във всяко изречение на министър Петър Москов, зам.-шеф на основаната от Иван Костов "Демократи за силна България", е "държава". "Държавата трябва да наложи контрол над здравната каса", "държавата трябва да създаде лечебни структури там, където няма", "държавната политика беше заместена от свободната инициатива, сега държавата трябва да провежда политика", "държавата трябва да поеме отговорност" и прочее. Думите са подкрепени и от обещания за действие - одържавяване на надзора на здравната каса със законово гарантиране на кворум на представителите на държавата; сливане на държавни болници; преструктуриране на болниците, които вместо търговски дружества да станат отново държавни лечебни заведения; създаване на здравна карта като инструмент държавата да контролира пазара на медицински дейности, платени от НЗОК. От години болниците работят с лимити, което е евфемизъм за исторически бюджет, а тази година Москов има амбиции лимитите дори да бъдат спазени и да не се разплащат повсеместно пари за отчетени случаи над отпуснатите пари. За капак министърът предвижда и промяна в пакета на здравната каса, при която за лечението на определени болести ще се отпускат по-малко пари и ще се формират листи на чакащи.

Изкушаващо е да се каже, че



наследник на Костов връща системата "Семашко",



но това не е точно така въпреки приликите със съветския модел. Първо - защото засега става дума само за обещания, проекти, размисли и думи. Освен това приказките на Москов се приближават донякъде и до третата система в Европа - "Бевъридж", която се финансира от данъци, в родината си Англия се управлява от независима от държавата структура, но позволява наличие на осигуряване, а лечебните заведения се финансират за дейност. "Бевъридж", за разлика от "Семашко", позволява частно здравеопазване, но не е задължително то да се финансира с обществени пари. Ако идеята на Москов за здравна карта се реализира, част от частните болници би трябвало да изпаднат от хранилката на здравната каса. Освен това листите на чакащи са класически недостатък на системата "Бевъридж". Съветската и английската система имат доста общо - например и двете гарантират лечение на всички граждани.

В случай че идеите на Москов се материализират, ще имаме здравна каса, управлявана от държавата, осигурени и неосигурени граждани, контролиран частен сектор, държавни болници, управлявани от МЗ, стимулирано да се развива частно застраховане, листи на чакащи - нещо като нищо и в общи линии модел, взел предимно лошите страни на различните системи. Ако идеите на Москов не се материализират, пак ще имаме някакъв тюрлюгювеч, от който само бизнесмени и близките до тях партии са доволни, а пациенти и лекари се чудят как да избягат в чужбина.

Няма държава в Европа, която да следва някой от трите модела безусловно, навсякъде се приемат добри или лоши страни от другите системи. Няма също така държава в света, в която здравната система да се одобрява безусловно от населението или медицинските специалисти. Но няма и "бели" държави, където здравеопазването да е толкова извратено, разградено и опорочено. Лошото е, че опитахме с генерална смяна от един модел на друг, последваха и безкрайни неудачни кръпки и "реформи" на реформата. Резултатът е все надолу. Защото, независимо кой какъв модел е създал или следва, се е ръководил и от почтени намерения. Без тях и промяната, и липсата на промяна водят още по-надолу.