|
| Боян Захариев |
- "Перфектният" профил е трудно да се определи, защото за различни професии е различно, а не може да сравняваме хората с висше и с основно образование. Или хората, които са били дълго време безработни, и заетите. Това са различни групи. В бъдеще обаче ще стават все повече професиите, които ще изискват социални умения. И все по-високо образование, тоест специфични за професията технически умения. Това е парадоксът - дългосрочно е добре хората да учат повече, да инвестират в себе си през целия живот. Но натискът, когато има безработица и икономическа криза, е по-бързо човек да бъде устроен на работа - както в индивидуален план, така и за държавните политики. Това означава за един нискоквалифициран работник да се върне на работно място, което съответства на тази негова ниска квалификация, и то бързо. А тези работни места са обикновено нетрайни, сезонни. Човек може да се настрои бързо да намери работа съобразно сегашния си профил или може да каже - аз искам да инвестирам в развитието си, допълнително образование, и самият ми профил да се промени, тогава и работните места ще са съвсем различни и по-добри.
- Но ще се намират по-трудно?
- Сега и нагласите на хората, и политиките на държавата не са насочени към по-дългосрочен хоризонт на инвестиране в човешкия ресурс. И това трябва да се промени. Въпросът не е сега да напаснем някакви профили. Това може да го правят бюрата по труда. Целта е да мислим няколко крачки напред - за себе си лично и като общество. И да инвестираме в профили и умения, които още ги няма сега.
- Дайте пример.
- Непрекъснато се появяват нови професии. У нас, макар и бавно, отмират нискоквалифицираните професии. След икономическата криза това се е ускорило. Икономическият растеж понякога изкуствено поддържа нискоквалифицирани професии - строителството, но също и някои сегменти на туризма. И оттам се инвестира в профили, знания и умения, които дългосрочно няма да бъдат устойчиви и печеливши, но хората няма как да го знаят в този момент. От БСК изчисляват, че една квалификация, без човек да я развива, издържа най-много 10 г. Така че профилите са динамична среда и непрекъснато се променят, ако човек се цели в съществуващи профили и нищо не прави, за да се развива, в новата икономика ще има все повече проблеми, като да е принудително безработен.
- Изследването показва, че социалните умения са все по-важни. Може ли да ги дефинираме?
- Това е пакет от умения - да си съзнателен, организиран, отговорен, да работиш усилено, като поемеш ангажименти, да ги спазваш. Работил съм с младежи в риск, за които това, че сте се разбрали да се срещнете в 9 ч. и те не дойдат, не е нередно. Никой работодател няма да ги наеме, защото те на втория ден няма да дойдат. Друго - да си отворен - да четеш, да искаш да пътуваш. Много хора нямат ресурс, познавам младежи, които никога не са излизали от селото си и с течение на времето са изгубили нуждата от това. Да следваш дългосрочни цели, а не да търсиш бърз ефект, да искаш да се развиваш, да гониш резултати и др. Не всички от тези умения се развиват в училище - нашата образователна система набляга на когнитивните умения. Разчита прекомерно на паметта - пълнят се главите на децата с неща, които трябва да се помнят. По-фините социални умения образованието ни ги е занемарило.
- Изненадващо ли е, че по-възрастните хора залагат на социални умения, а младите - на технически?
- Те залагат, защото това имат. С възрастта нещата се променят - човек не може да мисли и запомня толкова бързо, паметта намалява, по-трудно учи езици. Социалните умения обичайно се развиват допълнително с опита - уменията да решаваш конфликти, да общуваш. Други с времето закърняват - нагласата към развитие, че можеш да се променяш, или консервативната нагласа, че ти си това, което си, и трябва да използваш този ресурс. Това трябва в нашата икономика да го имаме предвид, защото тя става икономика на възрастните. Може би най-бързо в света. Добре е да се интересуваме от опита на други страни - как могат нещата така да се променят при организацията на бизнеса, услугите, дори на държавата, че максимално да се използва ресурсът на по-възрастните поколения. Очевидно няма да могат да се ползват физическа сила, бързина, бързо учене, ще трябва да се заложи на общуването, на тънки социални умения. Във фолклора го наричат мъдрост - цял пакет от социално-емоционални умения.
- Това означава ли, че ще трябва да се променят работните места и професиите изобщо?
- Да. Не означава непременно, че трябва да се затвори един вид производство за сметка на друг. Но такъв опит има вече в Европа - в райони, където има доста възрастно население, дори индустриални фирми - чувал съм за атомобилни производители, които масирано започват да мислят за това и правят различни експерименти, за да преобразуват производствени процеси, екипи - по начин, който позволява работата на възрастни хора. Може да се промени средата, осветлението, да се скъсят смените. Може и никога да не стане, но тогава просто икономиката и обществото ни ще губят - няма да има растеж, да е конкурентна, а хората ще живеят по-зле.
- Според прогнозите населението ни ще намалее с 30%, а ще се увеличат възрастните хора.
- За момента не реагираме адекватно - предпочитаме да отлагаме. А не е достатъчно само за възрастните да се мисли. В такава икономика всеки млад човек ще е критично важен. Трябва да има политика за бързо интегриране на пазара на труда на младите паралелно с мисленето как икономиката да се адаптира към застаряването на населението.
- Изненадващо ли е, че работодателите търсят при жените дипломи, а при мъжете - умения?
- Известно е, че в по-неразвитите икономики се залага много на тапията. Понеже работодателят няма ресурс сам да провери истинските качества на работника, преди да го наеме, се доверява на документа. При нас мислех дори, че това е по-масово и касае и жените, и мъжете, но изследването показва, че не е така. Обяснението може да е, че мъжете по-често попадат в професии, където са по-важни техническите умения, а нашите работодатели могат да ги разпознаят. От изследването се вижда, че бакалавърската степен надгражда не над техническите умения, а именно над социално-емоционалните умения. Вероятно в много от "женските" професии тези умения са важни и нашите работодатели е възможно да не могат да ги преценят и да разчитат на дипломите. Бакалавърската степен от гледна точка на памет, смятане и т.н. не добавя почти нищо над средното, но магистърската вече добавя. Там човек рязко добива нови технически умения. Огромна добавена стойност има средното образование над основното, тоест ние трябва да направим всичко възможно да няма отпадащи от училище деца преди завършване на 12-и клас.
- Основната критика на работодателите обаче е, че на пазара на труда излизат хора без практически умения.
- Да, заради тази специфика, че образованието ни занемарява социални и технически умения. Да може да ползваш това, което си запомнил - това не се развива. Това, в което не са прави работодателите, е да мислят, че някой излиза от университет и веднага е готов за работа - това никъде не става. Работодателите навсякъде трябва да инвестират, за да доразвият този човек. В днешно време е остаряла теорията, която иначе е икономически обоснована, че работодателят трябва да инвестира само в специфични за неговия бизнес умения, които не може другаде да ги научиш или които ако човек отиде в друг сектор - няма да му трябват. Така си гарантираш, че няма да платиш на някого за занаят, а после друг да ти го вземе. Днес, за да се развива една икономика, работодателите трябва да гледат по-широко и да разберат, че трябва да инвестират в умения и знания, които могат да се пренесат в други бизнеси и ще бъдат полезни и другаде. Не може да закрепостиш хората. Такова е примитивното нагаждане на средните училища към бизнеса - някъде има дадена фирма и в училище трябва да се учи за нея, но в днешно време така не става. Хората си тръгват. Работодателите са прави в много неща, но нямат право да твърдят, че това ги освобождава от техните неизпълнени ангажименти към пазара на труда.
- Могат ли прогнозите на държавата за пазара на труда да се използват като ориентир?
- Ще цитирам образователния зам.-министър на Полша. Той казва, че когато прави образователна реформа, я прави за един бъдещ пазар на труда, който още го няма. Защото ученето дори във висшето образование трае няколко години, а средното - десетина години. Тоест без ти да имаш най-малкото някаква интуиция, а още по-добре подплатена с експертни разчети и данни, ти не можеш да планираш образованието си. Това не е като доставка за стока за магазин - днес се дава поръчката и утре я доставяш. Това е много наивна представа - работодателите си мислят, че дават някаква поръчка, някой я изпълнява и хората под строй отиват да работят при тях. Не е така. Прогнози са необходими - те са винаги неточни, но помагат. А и на държавата прогнозите са самосбъдващи се - тя ги използва, за да насочи политиките си към тях.
Дипломата има ли значение?! 
