Eдин приятел - композиторът Иван Драголов, ми прати на 1 май весело съобщение - "На 1 май трудещите се отиват на мол да се молят: Едно дълго кафе, моля! И една сметана, моля!..." Той има този приятен навик - да ме весели от време на време с находчиви и привидно наивни смешки. Казвам "привидно наивни", защото лековатата им сентенциозност подвежда. И лесно може да те прати от сферата на хумора в сферата на социалното униние и философското резоньорство. Ето друга негова сентенция: "При социализма хората били толкова бедни, че децата нямали таблети и ходели да играят на улицата."

Както и да е, бедни ли са нашите трудещи се днес? Четвърт век след краха на тоталитарната система и установяването на свободен пазар и многопартийна демокрация?



Ако са бедни, защо са бедни?



Преди сигурно петнайсетина години бях поканен за някакво радиопредаване в едно радио и докато си чаках реда, без да искам, слушах как водещият Мартин Карбовски разпитва пловдивска ромка по телефона за някакво безобразие, станало в града под тепетата от сиромашия и простотия. Тогава той беше по-млад и категоричен и съвсем първият му въпрос, след като включиха жената, беше директното:

- Я кажи, ти защо си бедна?

Въпросът отпърво леко сащиса жената. Не съм сигурен, че тя го разбра така, както очакваше водещият. Циганката се запъна за миг, но само за миг. Сетне се оказа не по-малко разтропана от своя събеседник, макар на друго комуникационно и интелектуално равнище. И от Пловдив се изля словесно цунами с горе-долу следното съдържание: "Какво питаш ти мене бе, кой е беден бе, дицата ти ли ша ми гледаш бе, защо не дават раб'та, къде'й държавата да дава ляб, да дава раб'та, луда ли ма прайш ти мене, а?..." Водещият се усети и мина към недискусионно продължение от студиото.

Карбовски вероятно желаеше с ударния въпрос да изведе нещата в аналитична последователност до извода, че в крайна сметка всеки на този свят сам носи вина за бедността си. Дали защото е необразован, дали защото недостатъчно трудолюбив, но никой не му е крив. Тази либерално-демократична (и отчасти справедлива, но отчасти) теза не можа да бъде развита по причина взривната емоционалност на събеседничката, както вече казах.

Та така. Припомних си го във връзка със статия за работещите бедни в България, която четох преди ден-два в голям световен сайт. Авторката Диана Симеонова беше направила репортаж за тричленно семейство в Бухово. Мъжът, на 60, е художник, сега работи като нощен пазач, жената - на 49, е инженер-химик, синът - на 24, е безработен музикант, завършил Консерваторията. Общият им доход е към 950 лева месечно. Като си платят всички сметки и вноските по взет по-рано кредит заради скъп музикален инструмент за сина, им остават 200-220 лева за изхранване. Да отидат на море им е почти мираж - през последните 26 "преходни" години само два пъти имали "ваканция". Кино, театър, ресторант - тези неща също им се виждат далеко от реализма. Понякога семейството прибягва и до стотинките, които синът изкарва с улично свирене. Всеки непредвиден разход е катастрофа.

Според статистиките на ЕС 48% от 7.2 милионното население на България живее в "материални лишения" и е принудено да се отказва от елементарни неща, включително пълноценна храна.

Всъщност така наречените "работещи бедни" са тези, които на практика не свързват двата края въпреки работата си. Тези неща, разбира се, вероятно ще намерят лесни обяснения чрез термини като "производителност на труда", "ефективност на икономиката", "брутен национален продукт" и прочее. Отчасти зная българските обяснения - за бедността е виновна корупцията; виновни са бившите комунисти, че окрадоха страната; виновни са бутналите комунизма, защото при комунизма имаше работа за всички.

На мен лично ми беше интересно как реагират прочелите статията за българските бедни отвън, все пак статията излезе и в "Яху". Мога да кажа, че съм изненадан. Не преобладаваше съчувствието, нито оптимизмът.



Ето що изчетох оттук-оттам:



"Материалът разказва, че тия хора ще имат апартамент и пенсия след години. Не е лошо. Има и хора, които нямат работа"...; "500 долара месечно е много повече от достатъчно, ако не се извращаваха принципите на образуване на цените... Просто работниците с почасово заплащане при съвременната технология могат много да произведат при много малко работни часове, така че истинските цени на храната, облеклото и жилището да са много по-ниски от 500 долара месечно, сигурно дори едва по 20 долара месечно или дори по-малко..." ;"...Трябва жилищно зониране в Америка... Има толкова много бедни в Америка, има много с дори изключена вода и електричество... Стреля се почти всяка вечер. Защо не позволяват да се работи надомна работа навсякъде, трябват равни права и еднакъв икономически достъп... Eatonville в Орландо е отличен пример за това."

"За съжаление глобален проблем. Социално-икономическата термодинамика достигна критична маса. Гражданските размирици и бунтове стават все по-разпространени, дори в САЩ. Свят, който дава 400 милиона за боксов мач и голф, докато добри хора страдат... - Господ ще нареди скоро всичко в Съдния ден." ; "Така е там, където социалистите искат хората да са бедни и гладуващи... Това Обама иска и за Америка. Обама не иска свободно предприемачество. Обама иска социализъм и го доказа с Obamacare - социалистически данък за средната класа и бедните."

Да ви кажа ли нещо - нашият драматизъм на фона на световния е по-голям само защото е наш. Но на мен това не ми е утеха.