Ако до миналия четвъртък някой можеше да намери нещо "висше" във Висшия съдебен съвет (ВСС), вече и най-върлите оптимисти са на мнение, че порочният механизъм на вземане на решения лъсна открито. Призна си го и самият съвет - част от членовете му заявиха още в четвъртък, че трябва да се саморазпуснат.
Поводът е, че по време на избора на председател на ключовия Софийски апелативен съд (САС) кадровият орган показа пълната си несъстоятелност. И проблемът не е, че единственият кандидат за поста Нели Куцкова не беше избрана въпреки голямата подкрепа, която имаше от колегите си. Скандалното е, че тя получи устна подкрепа от достатъчно на брой членове на съвета, които след това обаче не дадоха гласа си за нея. И отказът да бъде избрана увисна без мотиви.
Част от съвета постъпи лицемерно. Опитът на Ясен Тодоров след това да замаже положението с обяснението, че Куцкова е била политически ангажирана преди близо 20 години като зам. правосъден министър и кандидат за вицепрезидент, само наля масло в огъня. Защото
ВСС никога не се притеснявал от собствената си политическа ангажираност
Половината от членовете му все пак са избрани от политическите сили. Освен това Тодоров забрави каква кръгова отбрана правеше мнозинството в съвета на депутата от ДПС Делян Пеевски, как го възстановяваше безрезервно при всеки негов опит да се върне в съдебната система, където просто трупаше стаж между два депутатски мандата. В същото време скри публични факти за неговата атестация и несменяемост.
Ако може да се търси нещо положително в скандала, това е, че даде аргументи за две от промените в конституцията, лансирани от Министерството на правосъдието. Едната е, че кадровите въпроси за съда трябва да се решават от отделна колегия на съвета, в която няма прокурори и превес имат съдиите, избрани пряко от съдиите да ги представляват при управлението на третата власт. Втората наложителна промяна е премахване на тайното гласуване. Ако вотът беше явен, нямаше как определени членове на съвета лицемерно да се скрият зад него - да сипят суперлативи за Куцкова, а после скришно да натиснат бутона "против". А управляващите нямат никакъв повод да се замислят струва ли си да крепят този състав на съвета, ако приемат промените в конституцията.
Всъщност шансът да бъде избрана Куцкова бе нищожен. Мнозинството в съвета
не обича магистратите, които изразяват открито мнение,
различно от неговото. И които са разпознаваеми не само в гилдията, но и в обществото много повече от големите шефове в съдебната власт. Вероятно с Куцкова начело на САС щеше да се развали определена конфигурация в този съд, обслужваща нечии интереси. Защото за всички е ясно, че опитите за натиск и неправомерно влияние в която и да е структура на съдебната власт минават през шефа.
Сега на ход са всички съдии. Без значение към кой съюз, обединение и лоби принадлежат. Те трябва твърдо да поискат разпускането на съвета и сформирането на следващия по друг начин - с ясно посочване на мотивацията за парламентарните номинации и с пряк вот за гилдийните. Сега ако т.нар. революционно малцинство във ВСС хвърли оставка и го напусне, едва ли ще повлече крак. Около това ще се пошуми известно време, ще влезе в летния устен доклад на Брюксел, но няма да доведе до промяна. Само ще остави мнозинството, изпълняващо политически и други поръчки, да си играе както си иска. Но то така или иначе го прави и сега. И нито натискът отвътре, нито общественото недоволство, нито недоверието на редовите магистрати -
нищо не е в състояние да преобърне дефектиралите му практики.
В същото време с провала на процедурата за САС трябва да бъде открита нова. Предстои да се избират шефове и на още две апелативни съдилища - в Бургас и Велико Търново. Територията на трите общо покрива огромна част от държавата. Трябва да бъде посочен и нов председател на проблемния Софийски градски съд. И нищо от това не трябва да бъде оставяно на волята на този състав на съвета, след като открито се видя как реално работи той.
Предлагам и изборите да станат явни. Тъй де: без мотиви и тайно не е етично да гласуваме. Тайното гласуване е начина хората да гласуват по убеждение без да бъдат репресирани за това. Като имаме предвид "реформите", които се свеждат до кадрови промени, нима ВСС щеше да посмее да отхвърли Куцкова? Стана ми смешно, защото се сетих за нещо, което ми разправяше един колега. Не се сещам за цялата история, но края беше:
-Ке ти зададам един упрос, на който отговорот ке бъде ДА.
Не знам какви трябва да сме, ако не разбираме, че новата власт иска да сложи свои хора в съдебната система. И го прави нагло и безцеремонно. И това не е случайно. Точно по този начин я притиска и командва. Вместо съдебната система да се освободи от партийното влияние, тя отново е подчинена на същото. За хората никой не мисли. Те искат послушни магистрати, които да им изпълняват поръчките. Да им прикрива далаверите, да им помага да вземат още повече власт и облаги.