2 май, Сливен, малка квартална църквичка. Нова е, вдигната с дарения. Казва се "Св. цар Борис-Михаил Покръстител", годишнината от Покръстването е храмов празник. Вътре и отвън в дворчето са петдесетина миряни. Отец Йоан отслужва Света литургия, при която съгласно решение на Светия синод от 29 април трябва да спомене четири пъти "христолюбивом царе болгарстем Симеоне". Отец Йоан не го прави.
На 3 април 1860 г. по време на тържествена великденска служба в храм "Свети Стефан" в Цариград Иларион Макариополски вместо името на вселенския гръцкия патриарх казва - "всякое епископство православных". "Той изрекъл сакраменталната формула, определена само за свещенослужител, който няма друга църковна власт над себе си" (Тончо Жечев). Това е една от най-важните стъпки по пътя към Българска екзархия. При църковни служби

подобни промени са важни

Няколко пояснения. Името на Симеон Сакскобургготски и досега звучи в храмовете ни, но без регламент на Светия синод. Широката публика може да не знае, но църквата, или поне висшият клир, отдавна приема Симеон за цар на българите. Как точно - не е ясно. Още през 2005 г. русенският митрополит Неофит, патриарх днес, казва, че е цар. Не е известно Сакскобургготски да е миропомазан. Няма свидетелство за такъв акт, за повечето историци не е. Но монархисти, Симеон и църквата твърдят, че е.
"Какъв цар е той? Миропомазан ли е - не. За какво говорим тогава?", посреща ни млад мъж в двора на църквичката "Св. цар Борис-Михаил Покръстител". Член е на храмовото настоятелство. Не иска проблеми със синода, затова си спестява името. Против решението е.
В дворчето на пейка са приседнали 76-годишната баба Стефка, бивш фармацевт, и дядо Красимир, на 66 г., бивш работник в строителството. "Не е лошо. Няма лошо да го споменават", казва жената. Не била монархистка, напротив - за републиката е. Дядото обаче е яростно против: "Помните какви гори беше, за какви имоти ставаше дума? Той казваше - не, за Бога, нищо за себе си не искам, нямам претенции към България... А като дойде на власт - далавери, двойни декари взе". "Ама дали е така? За мен не е ясно какво е взел. Какво ли знаем ние в България? Казва ли ти някой нещо открито?", опонира Стефка. "И аз не знам, но такива бяха коментарите", упорства дядо Красимир. Продължава: "Не е бил цар поначало. Ако е царувал, е бил малолетен. Верно, така се е случило в живота му, но не е бил цар". После добавя нещо, с което и баба Стефка се съгласява: "По-скоро патриархът и другите управници трябва да въведат вероучението в училищата. Това да правят, то е много по-важно. А не да се занимават с царуването му".
Тук е и доцентът от Историческия факултет на Великотърновския университет Димитър Димитров. Специалист е по средновековна история, разяснява по-задълбочено нещата:
"Средновековна България до голяма степен следва византийските образци. Във Византия императорът е поставеник Божий и той в някакъв смисъл представлява Христос на земята, като е и негов роб подобно на всички останали. След V век се установява практиката патриархът да миропомазва императора и да го коронясва. Това са два акта - венчава се, образно казано, императорът с царството и същевременно се осъществява връзката между бог и императора. Императорът бива споменаван и в службите. Това е практика, която в България се възстановява под някаква форма след Освобождението и е пренебрегната през 1944 г. Случаят с решението на Светия синод е малко изненадващ. Има един деликатен момент - доколко българският ексцар е цар. Църквата все пак трябва да се съобразява с конституцията, нали? По-важното: тя дава заявка за какво -

че ще го миропомаже? Ще го коронася?

Ще го венчае за царството? След сегашния акт тя трябва да направи и следващия. Църквата признава Симеон за цар и не признава конституцията на България - това би трябвало да следва от едно такова решение", казва доц. Димитров. Ако историците са прави, че Симеон не е помазан, то е прецедент църквата да го почита по този начин.
Димитров си обяснява синодалната активност с някои "деликатни политически моменти". "Има различни коментари, вкл. и за възможното присъствие на Симеон на парада на 9 май в Русия. Т.е. той да представлява българската държава - като законен цар на една конституционна република. Доста е странно, разбира се", смее се Димитров. Опитва се да прави паралели. Сеща се - Камбоджа. "Тя си изгони краля, дойдоха червените кхмери, после - други комунисти, които възстановиха царя. Но те си възстановиха монархията. А тук не е възстановена". Из дворчето на църквата се чуват и други версии. Като например, че цялата работа е масонска, тъй като Сакскобургготски и Николай Пловдивски, вносител на предложението, били масони. Но водеща е "деветомайската" - държавните ни мъже нямат намерение да ходят на парада, затова отива пратеник на църквата, който някак (никой не може да си обясни как) е със статут на цар на българите.
Сред миряните има и млади, и стари. "В това настръхнало време, когато всички се дебнем, противопоставяме, има толкова много неща, които църквата може да направи, за да ни обедини. Толкова много! А сега - това решение изведнъж... То не обединява. Заклевайки се в републиканската конституция като премиер, Симеон признава, че не е цар", изказва личното си мнение 45-годишната Биляна Стоянова, учителка по български език. Тя също е член настоятелството. Възрастна жена промълвява - "Хубаво е царят да се споменава". После разбира, че иде реч конкретно за Сакскобургготски. Вече е против.
Литургията привършва. Името на Симеон не се чува. "Ако трябва някой да бъде споменавам, то той трябва да е равностоен на Борис-Михаил. От българските политици няма такива", отсича на излизане Йоан. Прави и "технологично уточнение" - липсвало разяснение как точно да се каже въпросното име, нямало инструкции.
Църковното тържество завършва с изпълнения на хор "Тракия пее" при Тракийското дружество "Лазар Маджаров" - Сливен. Участват жени, повечето възрастни. Тракийките са и кротки, и люти.

Води се следната дискусия:

Петрана Илчева, около 60-годишна: "Какво лошо има, това е едно уважение? Симеон не направи злини на България. Тая принцеса, дето ще ражда сега (британската - бел. авт), цял свят говори за нея. Нека пък да го споменават, какво ни пречи?".
Татяна Казакова, 35 г.: "Не съм съгласна. Той дойде от друга държава, искаше да си вземе земите. Не трябва да го възхваляваме".
Златка Янева, около 60 г., създател на хора: "Има толкова много велики българи, които могат да се споменават. Последният Симеон особени заслуги няма. Ако трябва, нека първият Симеон се споменава, този - не".
Петрана: "Недейте така, момичета! Излязъл е на 7 години, няма вина за бедите. Имал е наследствени земи, гори... Като всички нас. Поканиха го да се върне, не се е натискал той."
Златка: "Защо си взе всичко, защо не го подари на някой детски дом?"

Петрана: "Подари, как да не подари, недейте така!"

Златка: "Ние сме наследници на тракийски бежанци, дошли голи, боси и половината им родове избити. Нося фамилията на разстрелян. Бащата на мъжа ми, син на убития, е бил само на две годинки. От там нататък той бяга в България, създава семейство. Как мога аз да не уважавам България? Да не мислите, че съм създала този хор, защото ми се пее и ми е лесен животът? Но искам споменът да остане. Искам да се знае тракийският девиз "Не забравяйте, но не отмъщавайте!" Бабата на моя мъж е имала огромна къща в Булгаркьой. Ние и тухличка не взехме след години, дори не поискахме. А Симеон? Защо ни отмъсти? Той е бил натоварен във влак и изпратен в чужбина. Това ли е трудната съдба?"
"Върна се, за да си вземе всичко. Защо ни отмъсти, защо?", завършва Златка.