Дадохме хиляди левове за техника, която съпругът ми ползва в работата си. При развод имам ли право на дял от нея? Мога ли да претендирам за някакви части или за пари?

И.А., София



За да се стигне до отговора на конкретния въпрос, определено трябва да се изяснят няколко общи правила, свързани с т.нар. лични имущества в режима на съпружеската имуществена общност (СИО).

Общите правила за този режим са посочени в чл. 21 от СК. Според въпросната разпоредба "вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити". Кодексът добавя и че съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, както и че този принос се предполага до доказване на противното. Това означава, че всичко, придобито по време на брака, се счита общо. И че при прекратяване на брака по правило всеки има право на 50 на сто от имуществото. Има хипотези, в които може да се претендира за повече, за по-голям принос и т.н. Но правилото е, че съпрузите имат дялове поравно. До прекратяването на брака те са в идеални части.

И в предишния СК, и в сега действащия законодателят обаче изрично се е погрижил за т.нар. лични (индивидуални) имущества. В специални разпоредби се определя, че тези обекти не са подчинени на режима на съпружеската имуществена общност, а се определят на практика от режима на разделност. С тези текстове законът фактически казва кои вещи са само на единия съпруг - и в брака, и след евентуален развод. Така например лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Освен тях според чл. 22 от Семейния кодекс лични са и вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение. Изрично е посочено, че те принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Или иначе казано, законът определя, че дори и наследството да е получено по време на брака, то пак си е само на съпруга наследник и представлява лично имущество. Чл. 25 от СК пък дори предвижда, че "всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица" и дори с другия съпруг. Или иначе казано, всеки от съпрузите в общи линии може да прави каквото си иска с личното си имущество. Има обаче особености и ограничения примерно при разпореждането с личен недвижим имот, ако той е семейното жилище.

Предвидено е дори т.нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество. Така според чл. 23, ал. 1 се считат за лични вещите и влоговете, придобити през време на брака изцяло с лично имущество. Тук основно се има предвид с пари от наследство или дарение да купиш например имот. Този имот е също за съпруга наследник или надарен. Това е пълна трансформация. Законът допуска и частично преобразуване. То е уредено във втората алинея, която указва, че може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество. СК казва: когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, то лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Тази претенция става със специален иск до съда, който е установителен. Той може да се предяви при делба. Няма забрана това да се прави и по време на брака. С този иск се търси решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже. Ако обаче незначителна част е с лични средства, то съдът отхвърля претенцията за личен дял.

След като бяха изяснени хипотезите, при които има лично имущество, се стига и до конкретния проблем. СК предвижда специален раздел "Получаване на част от личното имущество". Така според чл. 30 от същия кодекс "при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството". Дадена е възможност този иск да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.

По правило обаче възможността е оставена при развода. Това означава, че ако двамата съпрузи са дали много пари за техника или каквото и да е друго, което ползва единият съпруг, дори и в професията си, то този, който не я ползва, има право да претендира с иск. С него може да иска част от стойността на въпросната техника. Това може да бъде скъпо хотелско оборудване или луксозно такси, или компютърна система, може да са акции, вземания от заем, наем от техника или имоти и др. На практика от всичко на значителна стойност.

Необходимо е да се знае, че това правило и иск може да се приложат и за личните вещни права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.