Дори когато са монополисти и са обречени да печелят, държавните предприятия се сблъскват със сериозни проблеми. Причините са различни - от дефекти в управлението до груба държавна намеса. А някои от титаните на българската икономика отдавна да са фалирали, ако не получаваха животоспасяващи траншове от бюджета. Това показва проучване на Бизмонитор за 15 важни фирми със специален фокус върху представянето на "АЕЦ Козлодуй", "БДЖ - Пътнически превози", "БДЖ - Товарни превози", "Национална компания Железопътна инфраструктура", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Анализът обхваща 2013 и 2014 г., като стъпва на данните от финансовите отчети, представени от самите предприятия.

От гледна точка на ликвидността сред разглежданите компании има две крайности. На единия полюс са ВМЗ-Сопот, НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2", "БДЖ - Пътнически превози", "БДЖ - Товарни превози", които са подложени на сериозен ликвиден риск и са възможни скорошни проблеми с платежоспособността им. На другия полюс са дружества като "Булгартрансгаз", БЕХ, "Терем", НДК, които са свръхликвидни, а това е знак, че не управляват ефективно своите активи.

С изключение на "Булгаргаз" и донякъде "АЕЦ Козлодуй" всички останали анализирани компании работят с много ниска оперативна печалба или са на загуба.



Компаниите от групата БДЖ са особено зле



За 2013 г. "БДЖ - Пътнически превози" има приходи от продажби в размер на 93 млн. лв. В същото време финансирането от държавния бюджет е 170 млн. лв. Това означава, че дружеството получава от основната си дейност едва 35% от общите си приходи, а 65% идват от джоба на българските данъкоплатци. При това през 2014 г. положението се влошава и за деветте месеца е отчетено понижение на превозените пътници с общо над 1 милион. Като основна причина предприятието сочи многото ремонти по железопътната инфраструктура. В доклада за дейността не се коментира качеството на жп услугата спрямо други видове транспорт - например автобусен. Посочен е спад на приходите от продажби с 2.7 млн. лева, а като причина се изтъква съкратената с 2.1 млн. лева държавна субсидия. Но държавното финансиране не би следвало да се отчита като приход от продажби.

Разходите на дружеството през деветте месеца на 2014 г. растат спрямо същия период на 2013 г. Това се дължи главно на по-високите разходи за тягова електроенергия. Освен това в средата на 2013 г. ДКЕВР въведе нова такса за тока - "задължения към обществото", която допълнително натовари и бездруго закъсалото дружество. Ето как държавата с административни намеси влияе зле на икономическите резултати. Има и други подобни примери с фирми, включени в анализа.

Дългът на "Пътнически превози" расте от 286 млн. лв. в началото на 2013 г. до над 350 млн. през третото тримесечие на 2014 г. Дружеството е тежко зависимо от държавната субсидия, която към миналия октомври вече е почти 70% от всичките му приходи. Очевидно е, че се налага незабавно преструктуриране.

Също както "БДЖ - Пътнически превози",



и НКЖИ не може да покрива разходите си със собствени приходи



Компанията получава от държавния бюджет 140 млн. лв., което е над половината от всичките й приходи. Разходите за оперативната дейност на компанията за 2013 г. са 339 млн. лв. Задълженията й растат - от 1.3 млрд. лв. в началото на 2013 г. до 1.6 млрд. през третото тримесечие на 2014 г. През целия този период НКЖИ е на загуба, като почти неизменно разходите за възнаграждения средно на служител превишават средните приходи, които той е генерирал. На практика всяка година дружеството разрушава близо 200 млн. лв. икономическа стойност.

"БДЖ - Товарни превози" успява да приключи 2013 г. на плюс, благодарение на 30% ръст на превозените товари през последното тримесечие. През първите девет месеца на 2014 г. тенденцията на повече стоки и повече приходи продължава. Но добрите новини свършват дотук. Дружеството посочва в анализа на дейността си, че честите ремонти на жп мрежата пречат на бизнеса му и влияят негативно на приходите му. Към третото тримесечие на 2014 г. то дължи 111 млн. лв., като 98% от общите задължения са краткосрочни, а това, заедно с ниската ликвидност, означава риск.

На този фон "Булгаргаз" е безапелационен отличник. Няма проблеми с ликвидността, към края на 2014 г. компанията е до голяма степен финансово независима от кредитори. Оперативните разходи намаляват - основно заради понижени разноски за външни услуги и за лихви (заради спада на задълженията на компанията, които през периода се свиват от 403 млн. до 158 млн. лева).

На пръв поглед, "Булгаргаз" е добре представящо се дружество. Но и над него има черни облаци. Газовият монополист има



проблеми със събирането на вземанията си от големи клиенти



като топлофикациите в София, Плевен, Бургас, Враца. Те пък на свой ред са заложници на НЕК, на която са продали ток, а тя бави плащанията. Междуфирмената задлъжнялост е чудесна илюстрация на проблемите, които държавата забърка в енергийния сектор. Свръхрегулацията и изкуствените цени по верижен начин затрудняват работата на поредица дружества. Няма как да подминем и непрофесионалния кеш мениджмънт на "Булгаргаз" - през 2014 г. почти 100% от паричните му средства останаха блокирани в КТБ, а всеки знае, че е крайно рисковано да държиш всичките си пари в една банка. Да не говорим и че е нарушение на нормативната уредба.

Държавните предприятия би следвало да бъдат обект на специално внимание от страна и на изпълнителната власт, и на икономическите анализатори. За съжаление, специалното внимание често се изчерпва с публикуване на финансови отчети на сайта на Министерството на финансите.

Самите фирми често подават само допустимия минимум финансова информация. Някои дружества упорито избягват да подават отчет за паричните потоци и доклад за дейността, а други ги пишат, но като "за отбиване на номера", без сериозна аналитична част. Фирми като НЕК, БЕХ, "Булгаргаз", които са фокус на голям обществен интерес, си позволяват да пропускат публикуването на финансови отчети за някои тримесечия - вероятно когато числата са особено лоши. Има и такива, които пускат отчети с противоречива информация и дори с фактологични грешки - "БДЖ -Товарни превози", "Мини Марица-изток" и др. Липсва стандартен формат на финансовите отчети и затова всяко предприятие си има собствен, а това прави трудни сравненията. Отделно едно и също предприятие в различни отчетни периоди "сервира" финансовите си данни в различна подредба и изчерпателност, което също пречи на анализа. Много фирми предпочитат да не качват данни в интернет - последният финансов отчет на страницата на "Холдинг БДЖ" например е от 2006 г. Всичко това е гарнирано с липсата на контрол за качеството на предоставената информация.

Големият извод е, че без държавна подкрепа някои от дружествата отдавна щяха да са изпаднали във фалит. Те са натоварени със социални функции и на свой ред тежат на държавния бюджет. Проблемите се трупат с години, лошите практики се неглижират, реформите се отлагат. Само че всяко отлагане прави разрешаването на проблемите по-трудно и по-скъпо, а цената я плаща цялото общество.



* Бизпортал ( http://www.bizportal.bg ) предоставя ежедневна информация за обществени поръчки и корпоративни търгове. Пълен анализ на финансовото състояние на държавните предприятия и мониторинг обществени поръчки и европейски проекти може да се открие на http://www.bizmonitor.bg.