|
| Към Софийския университет винаги има наплив на кандидат-студенти. Държавата предлага приемът в приоритетни специалности да се защити, а бройките в направления с лошо качество и реализация на кадрите да се орежат. |
да не катастрофират в лобитата в Народното събрание
Съществуват две предпоставки този път наистина да се стигне до промяна на модела на финансиране на университетите и до разкъсването на плоската връзка между парите, които вузовете получават, и броя на студентите, записани в тях. Във вида, в който е предложен, законопроектът нямаше да е възможен без успялата да се наложи като работещ инструмент рейтингова система на университетите. Събирането на огромно количество информация за качеството на обучение в отделните университети и професионални направления може да не изигра имиджовата роля, която има в други страни, но пък направи възможно провеждането на държавна политика в сектора. Втората предпоставка за промяна е новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Тоест за промените има и финансов стимул. Какво предлага просветното министерство и защо предложението този път може да се окаже работещо?
Първата стъпка в посока на промяна на модела за финансиране на университетите вече бе направена на базата на рейтинговата система - въвеждането на допълнително финансиране за най-добрите професионални направления. Специалностите с добро ниво и реализация на завършилите получават по-висока издръжка на 1 студент спрямо останалите вузове. Тези добавки за качество в момента не са много високи, като парите, които вузовете получават по тази схема, по данни на МОН съставляват 12.8% от общото. Това може да се промени лесно при наличие на средства и МОН дава заявка за рязък скок на добавките за качество още догодина, така че те да достигнат 30% от общото финансиране. Това
вече е солидна тежест на добавката за качество
спрямо общото финансиране - 410 млн. лв. за 2015 г.
Много по-амбициозно и проблемно от гледна точка на евентуална съпротива е намерението на МОН да използва данните за качество на обучението и реализация на студентите и при определяне на приема. Просветното министерство предлага занапред приемът да бъде обвързан с тези критерии, като държавата си запази правото да определи приоритетни и защитени специалности, в които няма интерес от страна на студентите, но са важни за икономиката. Много ще е интересно да видим как точно ще стане това, като законопроектът тук не хвърля светлина и препраща към бъдещо решение на правителството. Възможно е заявките на университетите за прием да бъдат обвързани с коефициенти с отделни показатели от рейтинговата система, по подобие на добавките за качество. Така при тези университети и специалности, при които качеството не е добро и има свръхпредлагане на кадри, може да се прилага механично орязване на приема.
Каквато и система обаче да се разработи, след създаването на рейтинговата система тя е технически възможна. От гледна точка на целесъобразност подобна
намеса от страна на държавата е отдавна закъсняла
Прекомерната свобода на университетите по линия на приема и неудачите около акредитацията доведоха до раково разрастване на системата на висши училища. Това не се отрича от никого. Резултатите от подобно ограничаване на местата за прием в държавна поръчка и по-солидните бонуси за качество наистина могат да доведат до постепенно закриване на несвойствени специалности в отделни университети.
Това няма как да радва ректорите и тук за тях е предвиден морков - премахване на ограниченията за прием в платено обучение. В момента университетите имат право да приемат платени студенти до 5% от капацитета на дадено професионално направление. Сега се предлага това ограничение да отпадне. Тоест държавата ще определя по-строго държавната поръчка, но всеки е свободен да учи срещу по-висока такса, ако не е успял да се класира за тези места. Освен че това на теория гарантира финансовите интереси на университетите, държавата ще си спести и критиките, че се намесва прекалено брутално в предлагането на висше образование. По-рестриктивната политика на държавата при определяне на приема в държавна поръчка може да се тълкува и като ограничаване на достъпа до образование на фона на ангажимента на държавата да имаме 36% висшисти на възраст 30-34 години до 2020 г. и във връзка с това платеното обучение отново стои като алтернатива. Голямата уловка тук е
ще има ли изобщо желаещи да бъдат платени студенти
на фона на демографския срив и масовото учене зад граница. И в момента редица университети не предлагат платено обучение на бакалаври въпреки законовата възможност да го правят, защото не успяват да запълнят и при по-ниските такси свободните места. Това също е аргумент в посока на евентуално свиване на системата. Друг е въпросът какво въобще стана с цената на висше образование и липсата на разлика между държавна поръчка и платено обучение от гледна точка на таксите. Тук се предлага някаква полусмесена система на частно-държавни университети, което звучи като компромисен вариант, който обаче ще намали съпротивата срещу промените.
Наред с намесата в приема и либерализирането на платеното обучение законопроектът предвижда още два механизма, които да стимулират оптимизирането на системата. Забраната един преподавател да участва в акредитацията на повече от едно висше училище при позволени в момента две би довела до отпадане на много университетски звена. Този текст обаче не се предлага за пръв път и е спорно доколко ще мине в Народното събрание. Предлага се и държавно финансиране на проекти за сливане на звена.
На пръв поглед, всичко това може да изглежда като поредните кръпки в Закона за висше образование, но смелото прилагане на тези текстове на практика може да доведе до сериозна промяна в системата на финансиране. Ако промените влязат в сила, като нерешен въпрос ще остане единствено по-солидното финансиране на научната дейност в добрите университети. Ще е любопитно да видим каква ще бъде реакцията на ректорите по тези промени и дали при дебатите в НС ще надделее общият над частния интерес. Щеше да е прекрасно, ако университетите осъзнаваха сами необходимостта да развиват специалностите, в които са силни, вместо да се занимават с продажба на хартии, наречени дипломи. Не би. Сега за целта им се предлагат и пари.
