Семейството на известния нацист Йозеф Гьобелс реши да предяви финансов иск срещу издателството "Рандъм хаус" в Германия заради биография на бившия пропаганден министър на Третия райх. Наследниците на Гьобелс твърдят в иска си, че издателството им дължи процент от приходите, тъй като в биографията обстойно са цитирани дневниците му. Книгата "Гьобелс. Биография" е написана от историка Петер Лонгерих и е публикувана в Германия през 2010 г., а преди дни излезе и английският й превод. Делото се точи вече от месеци, като през септември м.г. съд в Мюнхен нареди на издателската къща да разкрие какви приходи е получила от биографията. На последното заседание на 23 април обаче бе прието обжалването от страна на компанията. Следващото изслушване ще е на 9 юли и на него се очаква съдът да реши каква ще бъде съдбата на думите на един от най-известните военнопрестъпници.

Правните възражения на "Рандъм хаус" са срещу



собствеността върху авторството



Издателите се позовават на текст в дневника на Гьобелс от 1936 г., според който той е имал устна уговорка с издателя Ехер Ферлаг за посмъртното публикуване на дневниците, обясни адвокатът Райнер Дрезен пред "Дойче веле". Ферлаг тогава е ръководил издателската дейност на нацистката партия. Всички оцелели документи на издателството принадлежат на провинция Бавария, но договор специално за издаването на Гьобелсовите дневници не е бил открит след войната.

Самият иск е подаден от Кордула Шахт - дъщерята на хитлеристкия министър на икономиката от 1933 г. до 1937 г. Ялмар Шахт. Именно тя притежава правата върху дневниците. Действителните роднини на Гьобелс не се появяват пред медиите, но вероятно става въпрос за наследници на братята и сестрите на пропагандния министър, тъй като Гьобелс и съпругата му Магда отравят шестте си деца и се самоубиват в бункера на Хитлер в края на Втората световна война. "Рандъм хаус" обаче



има и морални възражения



и не смята за логично да плаща пари на наследниците на военнопрестъпник. "Не исках да повярвам, че някой може да изисква приходи от думите на Гьобелс", заяви неколкократно пред медиите адвокатът Райнер Дрезен. Той съобщи възмутен, че семейството на Гьобелс получава пари за употребата на тези цитати от десетилетия. Всички са плащали и никой не е решил да се бори срещу това. Авторът на книгата професор Петер Лонгерих също не е доволен от възможността правата да принадлежат на частни лица вместо на институциите. "Контролът върху правата би могъл да включва инспекция на ръкописа преди публикация, което в този случай не бе направено. Но говорейки общо, не можем да позволим такъв контрол да се упражнява от частни лица, каквито и да са интересите им", коментира пред в. "Гардиън" историкът. "В този случай говорим за дъщерята на колега на г-н Гьобелс. Тази ситуация е абсолютно неприемлива. Това е въпрос не само на морал, но и на професионализма на историците", каза той.

Иронията в случая е, че авторското право върху тези текстове всъщност изтича след броени месеци. На 1 май т.г. се навършиха 70 години от смъртта на Гьобелс, което значи, че от 1 януари 2016 г. по германските закони текстовете ще станат обществено достояние. Дотогава правният спор едва ли ще е приключил, особено след проваления опит за споразумение. Първоначално издателската къща се е съгласила да плати известна сума за използването на текстовете, при условие че тя ще бъде дарена на благотворителна организация, свързана с Холокоста. Шахт обаче отказа с мотива, че парите принадлежат на оставащите роднини на Гьобелс. Самите дневници са изключително подробни - Гьобелс ги е писал от 1924 г. до самоубийството си на 1 май 1945 г. Лонгерих цитира голяма част от тях в писаната от него биография - повече от всички други книги, писани за Гьобелс преди това, отбелязват литературни критици.

Общо



пет версии на дневниците на Гьобелс



са били публикувани през годините - през 1934 г. той самият публикува тогавашните си текстове. През 1948 г. американският журналист Луис Лохнер публикува "Дневниците на Гьобелс" - книга, базирана на фрагменти от тях, открити в книжата му в Берлин. През 1977 г. немският писател Ервин Фишър и издателската къща "Хофман унд Кампа" публикуват част от тях, които датират от 1945 г., на английски и германски език. Тогава в казуса се намесва швейцарският банкер Франсоа Жену, който твърди, че има пълните права над дневниците на нациста. Жену твърди, че е получил правата от член на семейството на Гьобелс - вероятно сина на Магда Гьобелс от първия й брак - Харалд. След споразумението, в което немски съд зачита правата на Жену над текстовете, издателството спира публикациите. През 1981 г. "Хамиш хамилтън" публикува дневниците на нациста от 1939 г. до 1941 г., но тяхната автентичност още е предмет на спор. Едва през 1987 г. Германският институт за съвременна история започна да работи по пълно издание на всички материали, писани от Гьобелс, които притежава. Публикацията е одобрена от Жену, а текстовете са толкова обемни, че последният том от тях излиза едва през 2008 г.

Вероятно юридическият казус с книгата "Гьобелс. Биография" ще се заплете още повече, тъй като тя наскоро бе публикувана и във Великобритания. Специалистът по авторско право от "Юнивърсити колидж" в Лондон Крис Холанд коментира в блога на университетската библиотека, че откъсите от дневниците на Гьобелс може дори да останат под закрилата на авторското право в Обединеното кралство в продължение на 23 години, ако се окаже, че не са публикувани никъде преди това.



Оцеляла от Холокоста протегна ръка на счетоводителя на "Аушвиц"



Поредното съдебно заседание на процеса срещу счетоводителя на "Аушвиц" - Оскар Грьонинг, завърши с трогателна сцена. 81-годишната Ева Мозес Кор - една от свидетелките срещу Грьонинг и оцеляла в концентрационния лагер, протегна ръка на бившия нацист, за да го поздрави за смелостта му да се изправи пред съда. В отговор Грьонинг я прегърна и целуна.

"Знам, че много хора ще ме критикуват за тази снимка, но нека е така. Ние сме две човешки същества седемдесет години по-късно. Никога не бих разбрала защо гневът е за предпочитане пред добрия жест. Нищо добро не произлиза от гнева", коментира Ева във фейсбук профила си. "Бих искала всеки нацист, всеки виновник да излезе пред света и да каже какво е направил. Заради тази простичка причина съм признателна на Грьонинг, че поне е направил усилие. Не смятам, че това го прави герой, но той поне призна какво е вършил пред обществен съд."

Бившият счетоводител на "Аушвиц" е обвинен в съучастничество в убийството на поне 300 000 евреи в газовите камери. 93-годишният Грьонинг от години говори публично за времето, през което е работил в лагера. Макар че е успял да държи миналото си в тайна в продължение на десетилетия, през осемдесетте той се запознава с членове на неонацистки движения, които твърдят, че Холокостът е измислица. Потресен, Грьонинг разкрива истината на семейството и близките си, започва да свидетелства в съда и се появява в редица документални материали, в които разказва за ужасите на "Аушвиц" от позицията на работещ там.

"Когато се случат трагедии, трябва да седнем и да обсъдим - какви са опциите за жертвите и за виновните? Повечето хора са тук (в съдебната зала), за да го обвинят в неща, които той вече си е признал. И какво от това?", пита Ева Кор. "Не мисля, че трябва да му вдигнем паметник, но той може да бъде добър пример, който да покаже на младите, че това, в което е участвал, е ужасно, грешно, че той съжалява. Ето това послание би било полезно на обществото."