Полицейската операция в Куманово очерта профила на истинските рискове, пред които сме изправени. Независимо от оскъдната информация има няколко относително ясни детайла. Куманово не е бил цел на терористичната група, а по-скоро нейна база, пространство, в което са били подготвяни операции. Изглежда, че първоначално полицейските органи са подценили съпротивата, на която могат да се натъкнат. Числеността и бойната подготовка на групата показва, че става дума за предварителна организация. Сред заловените и убити терористи има добре познати фигури от югославските войни и от събитията през 2001 г. Няма основания да се смята, че местното население е било готово да окаже подкрепа на органите на реда.

Версията на официалните власти в Скопие изглежда достоверна, но непълна. Без съмнение става въпрос за група, съставена от хора с предишен боен опит. След края на югославските войни



мнозина бойци продължиха да се сражават като наемници



в различни локални конфликти. Няма съмнение, че част от тях са били привлечени на страната на ИДИЛ и "Ал Кайда". Трудно е да се приеме, че те биха поели инициатива за предизвикване на терористични актове по идеалистични или чисто религиозни подбуди. Много по-вероятно е те да са били наети и подготвяни за предизвикването на хаос и безредици. Вероятно подготовката им е била насочена към действия в общия контекст на политическо противопоставяне и нестабилност в Македония.

Медийният образ на случилото се остава частичен и едностранчив. Извън кадър е самото политическо противопоставяне в Македония. Някак безкритично медии и коментатори приеха гледната точка на социалдемократическата опозиция, повтаряйки тезата за организирането на операцията в Куманово от страна на самите македонски власти. Новите лица в социалдемократическата партия потърсиха възможност за собствената си изява, насърчавайки протестите на гражданите. Тук не става въпрос дали и доколко гражданските протести имат основание или не. Ние добре познаваме играта с флашки. Те не се появяват случайно; тяхното разпространение няма нищо общо с гражданската съвест, но почти винаги вършат работа при дискредитирането на политическия опонент.

Проблемът е в това, че гражданските протести и неадекватната реакция на властите в Скопие преминаха определена граница. Оттук нататък споровете относно аргументацията на протестиращите нямат значение. Независимо от различните си мотиви за протест хората, които излязоха на улицата, демонстрират недоверието си в правителството. Властта не може да продължи да управлява. Каквито и действия да предприеме правителството на Никола Груевски, те няма да доведат до преодоляване на гражданското недоволство. В тази ситуация изглежда, че дори и подаването на оставка и провеждането на предсрочни парламентарни избори



няма да доведе до постигането на стабилност



Нашият опит показва именно това - предсрочните избори сами по себе си не водят до постигането на ново равнище на легитимност. Когато диалогът между управляващи и управлявани е толкова дълбоко нарушен, изборите могат само да забавят политическата криза, но не и да я преодолеят. Проблемът не е само в партийната система, а и в равнището на мобилизация на гражданското общество. Хората, които днес протестират срещу Груевски, не го направиха много по-рано, когато режимът се опитваше да създаде илюзорната представа за своето превъзходство. Затова днес протестите остават податливи на идеологическо пакетиране, нетрайни и лишени от ясна перспектива.

Президентът и правителството в Македония определиха случилото се в Куманово като тежка терористична заплаха, като провокация от страна на опасна терористична група. Официалните институции се опитват да изградят представата за външна заплаха, но тя има своите дълбоки измерения в разделението на македонското общество. Мобилизиращият ефект на този подход най-вероятно няма да се реализира. Общественото мнение в Македония не е готово да се обедини срещу заплахи от подобен вид. Недоверието в институциите е толкова дълбоко, че гражданската енергия не може да бъде елемент от системата за гарантиране на националната сигурност. При тези условия управляващите остават сами, податливи на всякакъв вид внушения и сценарии, лишени от доверието и подкрепата на гражданите, но все така решени да запазят властта.

Задълбочаващото се вътрешно разделение и недоверие в Македония продължава да бъде основният рисков фактор за развитието на ситуацията. Независимо от очевидните външни интереси и усилия за въздействие основният проблем пред западната ни съседка продължава да бъде състоянието на македонското общество. Кантонизирането на Македония през последното десетилетие води към фактическа федерализация на страната. Няма значение дали властите в Скопие признават това или не. То се случва във всекидневния живот на хората и ще продължи да бъде източник на заплаха пред македонската държава.

Усилията за нормализация в Македония не бяха подкрепени навреме и с необходимата решителност. Съобразявайки се прекалено много с гръцката позиция, Европейският съюз не даде ясна перспектива за присъединяването на Македония. По подобен начин се разви и процесът на интегриране в НАТО. Развитието на доктрината "Путин" насърчи влиянието на Сърбия и продължава да оказва съществено въздействие върху политическата ситуация в региона. Гръцката криза ще продължи да оказва негативно икономическо влияние върху Македония. Активизирането на процесите, свързани с ислямския фундаментализъм, задълбочава вътрешното разделение в македонското общество. На фона на всичко това случилото се в Куманово изглежда само



като начало на нов период на дълбоки сътресения



и изпитания пред Македония.

България също подцени възможностите за изграждане на ефективно партньорство. В процеса на присъединяването си към Европейския съюз нашата страна, както и Румъния не инвестираха почти никакви усилия в изграждането на трайно регионално сътрудничество. Не се възползвахме от опита на страните от Вишеградската група, така че присъединявайки се към НАТО и Европейския съюз, да разширим пространството на сигурност към страните от Западните Балкани. Не се възползваме ефективно от възможностите за активно трансгранично сътрудничество като елемент от общата среда за сигурност. Политиката ни в региона се оказа прекалено силно зависима от партийния профил на управляващите мнозинства, а това ни лиши от възможности за въздействие и подкрепа.

Случващото се в Македония е проблем пред сигурността и на България. Поуките са очевидни. Нашите страни не са сериозна терористична цел, но са заплашени от това да се превърнат в транзитна зона, в преходно пространство за организирането на терористични нападения. Деградиралата социална и стопанска инфраструктура на крайграничните територии повече от когато и да било се превръща в рисков фактор за развитие на терористична дейност. В същото време липсата на активна гражданска подкрепа за публичните институции не ни позволява да изградим среда за сигурност, която надхвърля ограничения капацитет на специализираните ни институции.

Ефективният отговор на рисковете, пред които сме изправени, преминава през заемането на активна позиция. Колкото по-изолирана изглежда страната, толкова по-трудно биха могли да бъдат преодолени разрушителните ефекти на кризата на държавността, която се развива в Македония. Тя се нуждае от цялата регионална и евроатлантическа солидарност, която може да бъде мобилизирана. И България трябва да поеме част от тази инициатива.