Когато се говори за реформа в пенсионния модел, винаги се набляга на солидарния принцип. Какво обаче означава солидарност? Първото, което му хрумва на човек, е, че ще има хора, които ще са по-дълги периоди без работа - дали защото не са конкурентни на пазара на труда, дали защото са раждали и отглеждали деца, дали защото са гледали болни близки (нарочно тук не включвам получаващите инвалидни пенсии), и те ще са допринесли по-малко за пенсионната система, но ще получават пенсии, макар и по-ниски, докато са живи.

Т.е. солидарност е, когато има хора в нужда, да им помогнеш - в случая да им финансираш част от пенсиите. Тук обаче изниква следващият въпрос: защо трябва да си солидарен, т.е.



да помагаш на хора, които не са в нужда?



Защо трябва да плащаш пенсиите на някого, който се пенсионира на 45 или 50 години, продължава да работи и получава пенсия с 10-15 години повече, отколкото изобщо е осигуряван. И защо работещите в частния сектор трябва да плащат пенсиите на тези, които получават възнагражденията си от бюджета? Значи веднъж тези заплати идват от данъците, които са събрани от всички данъкоплатци, втори път им плащат пенсиите от вноските, които са събирани от работещите в частния сектор.

Както се казва,



преди да се обединим (солидаризираме), трябва да се разграничим



За да има истинска солидарност и поне някаква заинтересованост на внасящите пенсионни осигуровки в държавното обществено осигуряване, в рамките на НОИ трябва да се обособят няколко фонда, като всички те трябва да са пенсии за старост и прослужено време и да се финансират от постъпленията в тях. Първият е Фонд на работещите от трета категория, заети в частния сектор и в държавните предприятия, които не са на бюджетна издръжка. Това ще бъде най-масовият фонд с най-много постъпления, но и с най-много получаващи пенсия. Това ще е и най-справедливият фонд, защото тук хората ще са внасяли най-дълго и, така да се каже, са заслужили пенсиите си.

Вторият е Фонд на работещите от първа и втора категория, заети в частния сектор и в държавните предприятия, които не са на бюджетна издръжка. Тук ще са всички категорийни работници. В този фонд работодателите внасят по-високи вноски, но трябва да е ясно, че пенсията не може да е висока, ако някой иска да се пенсионира по-рано и да я получава по-дълго.

Третият е Фонд на работещите, които получават бюджетни заплати - 3-та категория. Това би трябвало да е масовият случай на пенсиониране при държавна служба. Тук много важно правило трябва да бъде, че плащанията към фонда трябва да са част от Фонд "Работна заплата", който се определя с държавния бюджет всяка година. Този фонд трябва да има горна граница, фиксирана в закон, която да не може да се повишава и автоматично да се редуцира с намаляването населението на България.

Последният е Фонд на работещите, които получават бюджетни заплати - 1-ва и 2-ра категория. Тук важи всичко, което е написано за третия фонд. Но има и едно важно допълнение - в секторите, където е въведено правилото за изплащане на определен брой заплати при пенсиониране или при напускане на системата, тези, които се възползват от това правило, да не могат да се пенсионират, преди да достигнат общата възраст за пенсиониране.

Трябва да има и отделен фонд само за инвалидни пенсии, който да е към Министерството на труда и социалните грижи и да няма нищо общо с НОИ.

Тъй като



населението намалява и застарява,



но затова пък живее по-дълго, повече от очевидно е, че българите няма как да получават високи пенсии. Нещо повече, ако бъдещите пенсионери изобщо получават някаква пенсия, тя ще бъде минимална и едва ли ще има някаква осезаема връзка с личния осигурителен принос. Това ли искаме - солидарност плюс бедност, плюс несправедливост? Ножът е опрял до кокала и трябва да се взимат спешно мерки. Една такава мярка е драстичното намаляване на работещите на бюджетна заплата, защото тази сфера не генерира брутен вътрешен продукт, а освен разходи за заплати (пряка щета за бюджета) създава пенсионни и здравни права (бъдещи щети за бюджета).

И накрая един съвет: който иска достойна пенсия за в бъдеще, да не разчита на "държавата", а сам да помисли за себе си и да започне да спестява, докато все още има време. Точно така правят хората в развития свят от десетилетия.



*Авторът е финансов консултант. Още текстове от него може да прочете на http://blog.andiel.com/.