"Каквито и указания да бъдат дадени от съда, те ще бъдат изпълнени - сега, в бъдеще, ако се наложи, трети и четвърти път. Това дело ще влезе в съда. Независимо от това какви указания се поставят пред нас. Ще изпълняваме тези указания и обвинителен акт ще има". Така коментира само преди дни пред репортери в Брюксел главният прокурор Сотир Цацаров връщането от страна на Софийски градски съд на делото и на обвинителния акт срещу Христо Бисеров - бивш главен секретар и депутат от СДС, народен експредставител от ДПС и зам.-председател на парламента от квотата на движението.

Часове по-рано от градския съд съобщиха, че съдебното производство е прекратено и върнато на прокуратурата за "отстраняване на нарушения в обстоятелствената част". В разпореждането на състава на СГС се казва и че "изложените в обвинителния акт обстоятелства са недостатъчни, за да очертаят в пълнота рамката на обвинението". Като се оставят настрана тези предварителни съдебно-прокурорски игрички, които Наказателно-процесуалният кодекс не само позволява, но и дори насърчава, то от цялата случка стана ясно,



че съдебно дело срещу Христо Бисеров ще има



А този процес и свързаните с него издирвателни и конфискационни мероприятия могат наистина да отворят политическата Кутия на Пандора, от която да изскочат мръсните тайни на поне част от държавния и политически елит.

Обвинителният акт срещу Бисеров, който сега бе върнат за ремонт от съда, бе внесен от прокуратурата в съда в началото на април. Той обаче не е за пране на пари, каквото беше първоначалното обвинение на бившия депутат. Прокуратурата го даде на съд за други 3 умишлени престъпления - неплатени данъци в особено големи размери - около 25 000 лева, нарушаване на валутния закон с недекларирани сделки с валутни ценности и за това, че не е декларирал пред Сметната палата пари по сметки в Швейцария.

Още тук някъде стана ясно, че



са установени сметки на Бисеров в Швейцария



Тук има една въпросителна за това как точно се е стигнало до тях, след като на няколко пъти вече се появиха информации, че швейцарските власти са отказали да свалят банковата тайна по отношение на бившия възлов фактор в СДС, а после и в ДПС. Именно затова се смята и че разследването за пране на пари е затруднено. През ноември стана известно, че българската прокуратура не е могла да предостави достатъчно данни за т.нар. предикатно, първоначално, престъпление, извършено от Бисеров, т.е. деянието, с което той е придобил парите, които после е изпрал. Заради това и първоначално искането на българските власти не е било уважено. На 16 март тази година българската прокуратура обаче изпрати допълнителна информация.

И сега се очаква пак становището на швейцарските власти по отношение на разкриване на банковата тайна.

Че няма още сваляне и разкриване на банковата тайна за сметките в Швейцария на Бисеров, потвърди и комисията за конфискуване на престъпно придобито имущество. Наличието на сметки не е банкова тайна, а размерът на преводите е известен от сигнала на чуждите служби, по които започва наказателното разследване срещу Бисеров и доведения му син у нас, заявиха оттам. Шефът на комисията Пламен Георгиев обяви обаче, че



за първи път в Швейцария е наложен запор



на банкови сметки по искане от България. И че става дума за сметките на Христо Бисеров, по които били превеждани суми в Македония на доведения му син Ивайло Главинков. Преводът бил в размер на 314 529 долара и 117 192 евро

В същото време Георгиев обясни и че освен "швейцарските преводи и сметки" с решение на Софийския градски съд са запорирани имоти на Бисеров, на обща стойност 1 262 483 лв., и имоти на Главинков, на стойност 293 хил. лв. Наложена е възбрана на недвижим имот в София, автомобил и запор на девет банкови сметки, свързани с Бисеров.

По отношение на Главинков пък са възбранени апартамент в София, вилна сграда в Долна баня, дялове в пет търговски дружества, както и девет банкови сметки. Обезпечение е поискано и на средства, които той е давал назаем на физически лица и фирми, както и средства, които връщал по заеми от физически и юридически лица.

Сега двамата имали три месеца, за да предоставят пред Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество декларация за средствата с неустановен произход. Ако успеят да докажат произхода на средствата, запорът върху имуществото се отменя. Ако ли не - в съда се внася искане за конфискация. По предварителни сметки на комисията бъдещият иск срещу Бисеров би трябвало да е за 2 292 083.99 лв., а срещу Главинков - за 5 115 571 лв.



Общо - за над 7 млн.лв.



Шефът на комисията за отнемане на престъпното имущество стана особено популярен през последните дни и седмици, след като разказа пример за произхода на средствата, които оспорва ръководената от него структура. Сред тях били парите, с които е вдигната еднофамилна двуетажна къща в центъра на София зад Военна академия. Георгиев обяви, че става дума за сделка, сключена между фирма на съпругата на Бисеров и нейния син Главинков и японска фирма. Съпругата на Бисеров и Главинков имали по 25 дяла на номинална стойност 25 000 лв. в тяхната фирма. Само за 4 месеца обаче незнайно как стойността на дяловете на Бисерова поскъпнала на 850 000 лв. и на тази цена тя ги е продала на японците, твърди шефът на комисията. А впоследствие същата фирма обратно препродала дял на съпругата на Бисеров, но по номинал. Пламен Георгиев обясни, че фирмата е регистрирана в Япония, а изпълнителният й директор е японски гражданин. Той посочи, че не виждал никакви пазарни аргументи как може за 4 месеца дяловете на една фирма да повишават с толкова пъти своята цена. "Има няколко такива сделки, има преводи в чужбина, направен е анализ и сме установили, че



действително има огромни суми с неустановен произход",



коментира Георгиев и добавя, че имало едни суми, които постоянно се въртели между фирми, въртели се акции и дялове, които повишават стойността си баснословно само за няколко месеца. На практика парите от сделката с японската фирма отивали при Главинков и съпругата на Бисеров, а оттам нататък с тях е погасен кредитът за строителството на двуетажната сграда, която комисията претендира да бъде отнета. Част от парите са отишли към фирми, регистрирани на Сейшелските острови, добавя Георгиев.

Прокуратурата действа по-бавно, защото първо трябва да докаже предикатното престъпление, докато комисията работи по т. нар. закон за гражданска конфискация. След като се установи, че има пари с незаконен произход, комисията внася иск в съда и производството е независимо от това на прокуратурата, твърди още Георгиев.

Как точно обаче ще докажат, че парите от такива сделки са незаконни, е интересно да се види. Защото, първо, много хора вероятно са правили такива врътки и, второ, има много случаи, в които акции се вдигат главоломно и много повече. Така или иначе тази игра предстои.

В крайна сметка обаче е на път да бъде създаден пример, по който да се рови дълбоко в имуществото на елита. И да се види колко гнило е всъщност.

Включително и когато става дума за прословутите, но досега само имагинерни швейцарски сметки на политиците от различни цветове и от различни периоди. И че те могат да се простят с тях или поне да им бъдат запорирани.

Ето сега например Георгиев твърди, че запорът на швейцарската сметка на Бисеров



бил наложен по силата на Конвенция от Лугано от 2007 г.



за засилване на сътрудничеството между ЕС и Швейцария, Норвегия и Исландия. Документът предполагал взаимно признаване и на съдебни решения. Конкретно в случая с Бисеров решението на Софийския градски съд за налагане на запор върху негово имущество, включващо и банковите сметки, е било изпратено от българската конфискационна комисия до Швейцария и така авоарите му били замразени.

Всъщност още преди няколко години бе направен пробив в Швейцария по отношение на банкови сметки на българи. Години наред се смяташе, че банковата тайна в тази държава е пречка да се открият изнесени от България пари от бившите комунистически величия и от пръкналите се партийни новобогаташи. Всички опити за установяване на такива сметки удряха на камък. Не помогнаха и опити на известни международни фирми да установят следите на милионите и милиардите, за които се предполага, че са изтекли в посока Западна Европа, включително и чрез фирми на бившите специални служби.

Пробивът дойде по един конкретен казус. Първоначално новината дойде от световните агенции, които изненадващо съобщиха, че



България ще получи от Швейцария банкови данни



във връзка с международен трафик на наркотици и афера за пране на пари.

Кратичко бе отбелязано, че Федералният наказателен съд в Белинзона е отхвърлил многобройни жалби на собственици на банкови сметки срещу българско искане за правна помощ. Молбата се отнасяла до искане за разкриване на банковата тайна за български граждани. Случаят се оказа свързан с дело срещу Евелин Банев-Брендо. Оказа се, че по съдебно решение на съда в Белинзона и в Лозана е свалена банковата тайна за негови, на негови фирми и на негови близки банкови сметки в Швейцария.

Пробивите през последните години определено са сериозни и може да повлекат разплитането на много подобни случаи и разследвания. Ако, разбира се, желанието на българското правораздаване е наистина да накаже организираната престъпност и корупцията по високите етажи.