Само защото хората се смятат за част от нация, това не значи, че държавата е съгласна с тях. Макар че туристите се стичат в Доминиканската република - най-посещаваната дестинация на Карибите, много малко от тях са запознати с борбата, която десетки хиляди хора водят, за да докажат правото си на доминиканска националност. Родени и израснали там, много от тях имат свидетелства за раждане, лични карти и паспорти, които го доказват. Държавата обаче твърди, че в продължение на над 80 години е издавала тези документи заради бюрократична грешка. А засегнатите остават без гражданство.

Доминиканската република дели остров с Хаити. В продължение на близо век хаитяните са били евтина работна ръка за захарната индустрия. С промяната на икономическите интереси те и потомците им са се ориентирали към други професии - от строителството до домашния труд. Десетки хиляди са се установили в страната и са родили деца. Техните деца също са родили деца.

Но доминиканците от хаитянски произход са открили, че в последните десет години им е изключително трудно да получат или да обновят документите си. От 2007 г. насам властите са започнали да



отхвърлят свидетелствата за раждане



на хората с френскозвучащи (тоест хаитянски) имена или на тези, за които се смята, че имат поне един родител от хаитянски произход. Доминиканската република предефинира със задна дата критериите за определяне на това какви са чужденците, родени в страната, като така oтказа да даде документи на хиляди хора.

През 2013 г. Конституционният съд валидира тези практики и ефективно отне доминиканската националност на около 210 000 души - деца на родители без документи и родени между 1929 г. и 2007 г. Съдът също така нареди и ревизия на гражданските регистри, които да идентифицират всички, "погрешно" записани като доминиканци.

"Карибската общност" (КАРИКОМ), която представлява региона, бе сред разгневените. Тя нарече решението "ужасяващо и дискриминационно" и отказа да приеме молбата на Доминиканската република да се присъедини към организацията.

Поддавайки се на националния и международния натиск, миналия май Доминикана прие нов закон, който даде право за кандидатстване за гражданство на хората, чието раждане е било регистрирано (и чиито семейства са имали формален мигрантски статут). Останалите, които са около 110 000 души, трябва да поискат разрешение за пребиваване на чужденци, с което имат право да поискат натурализация две години по-късно. Това се случва



въпреки факта, че са родени в страната



и в много случаи се самоидентифицират като доминиканци.

Времето изтича и за двете групи хора. До февруари т.г., когато бе краят на срока, по-малко от 5% от 110 000 души в първата група бяха регистрирани. "Амнести интернешънъл" изрази тревога, че всички те остават в правно чистилище - ако са се регистрирали, без да са получили документи, или ако не са. От 16 юни нататък правителството ще има право да депортира всички без документи, като се смята, че втората група хора са в особено голям риск.

Местните политици от дълго време използват "хаитянския въпрос" за политически и икономически цели. Диктаторът Рафаел Трухильо, който управляваше Доминикана между 1930 г. и 1961 г., промотираше расистката идеология за въображаемото "бяло" превъзходство на доминиканците над хаитяните. През 1937 г. той е наредил избиването на около 20 000 хаитяни и доминиканци от хаитянски произход, живеещи на границата.

През 90-те г. популярният кандидат за президент Пеня Гомез - чернокож, останал сирак след клането през 1937 г., трябваше да изтърпи нападките срещу хаитянските си предци и стереотипизирането, които опозицията използва, за да очерни репутацията му. През 1996 г. той загуби с малко от Леонел Фернандес, който доминира политическата сцена оттогава. През 2016 г. Фернандес отново ще се кандидатира за президент, угаждайки на



сантиментите на неонационалистите



точно когато разпалеността им достигна екстремни нива. Напоследък често има демонстрации срещу нелегалните хаитянски имигранти първо поколение в столицата Санто Доминго и горене на хаитянския флаг в Сантяго.

Въпреки че тези протести се провеждат от малка част от населението, това е контекстът на опашките за регистрации. Правителството иска дебатът да се фокусира върху обтегнатите отношения с Хаити, като това ще прикрие факта, че е отнело правата на собствените си граждани. Хората с отнета идентичност дори са били обвинявани, че заблуждават и мамят държавата, че изобщо са доминиканци. С припомнянето на "хаитянността" на тази група и говорейки за тях в контекста на мигрантите първо поколение, черните доминиканци се превърнаха в идеална политическа храна за елита, който искаше да привлече гласове чрез събуждане на расовото напрежение.

Доминикана явно успешно създаде група от рекатегоризирани граждани втора класа, като го сегрегира административно от останалите и ги накара да прескачат бюрократични обръчи, за да получат гражданството си. Те не могат да работят законно. Децата им не могат да ходят на училище. Очаква ги експулсиране към държава, която много от тях не познават, в която нямат семейни връзки и чийто език не говорят. Дори ако не ги депортират, заплахата вероятно ще виси над главите им и формално ще са изгубили статута си като равни граждани в Доминикана. Те откриват, че въпреки документите всъщност са чужденци в родната си държава. Трудно е да се избегне заключението, че всъщност никога не са били нейни граждани.



*Авторът е докторант в Центъра за гражданство, гражданско общество и управление на закона в Университета на Абърдийн, работи за "Хаитянската група за подкрепа" - правозащитна организация във Великобритания, както и за "Амнести интернешънъл".