Много неща им липсват на българските политици, но поне за едно качество трябва да им се признае, че го имат в излишък - комбинативност. Умението да навързваш нещата така, че да се окажеш с подходящите хора в точната схема, без оглед на идейни противоречия и вражди в миналото, е крайно полезно във всички сфери на живота. Но най-вече в земетръсната територия на българската политика с нейните непрестанно движещи се подземни пластове, които отварят разломи на неочаквани места в неочаквани моменти.

Сред най-успешните партийни школи, които изграждаха подобни качества, бяха СДС и НДСВ. Синият мастодонт, който след краткотрайното царуване на Иван Костов се разпадна на милион парчета,



произведе наистина уникални комбинатори



Да си спомним само за Христо Бисеров, който измина пътя от главен секретар на СДС до дясна ръка на смъртния враг на Костов Ахмед Доган. Или пък бившият шеф на варненските сини Янко Станев, който неотдавна предизвика всеобщо удивление (както и тих ужас от абсурдите на родната политика), завръщайки се начело на местната партийна структура след дългогодишна служба в ДПС, с такава лекота все едно се прибира от ваканция. А стане ли въпрос за НДСВ, въобще няма нужда от индивидуални примери. Царската партия превърна комбинаторството във фундамент на партийната политика, след като с лекота влезе във властта заедно с БСП и ДПС, прикривайки срамотиите си зад булото на възхвалявания от апологетите на Симеон Сакскобургготски "нов тон в политическите взаимоотношения - тон на диалог и толерантност".

Именно по тази линия навлезе самостоятелно в политиката и Меглена Кунева - един от най-успелите ученици на вече официално признатия от църквата наш цар. И тя измина дълъг път - от издънка на комунистическата номенклатура до член на либералноцентристката НДСВ, първи български представител в Еврокомисията, партиен лидер на "Движение България за гражданите", а отскоро и вицепремиер от квотата на Реформаторския блок. През 2012 г., когато учреди формацията си (първо като гражданско сдружение), и тя ратуваше за нов тон в политиката. Тогава (вече) бившата еврокомисарка го даваше малко като "самотен воин" с атаките си срещу това, което наричаше "политическия картел" - ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". "ГЕРБ не искат партньорство, а съучастничество", обясняваше Кунева. В края на 2014 г. вече беше открила, че коалиция с партията на Бойко Борисов е "разумна за страната". С какво толкова се промени за такова кратко време ГЕРБ, че Кунева дори прие да стане заместник на Борисов в оглавяваното от него правителство, тя и досега не казва. Но факт е, че формацията й е във властта и всичко е в съответствие с "новия тон в политиката".



Значи комбинацията е сработила



По същия начин Кунева успя максимално да капитализира участието си в Реформаторския блок. Още от евроизборите през май миналата година, когато тя обвини екслидера на ДСБ Иван Костов, че задкулисно работи срещу избора й за евродепутат, стана ясно, че дясната коалиция е събрала хора, които не само че не се харесват, но и си нямат абсолютно никакво доверие. Както и че единственото, което ги споява, е разбирането, че ако не се явят заедно на парламентарни избори, ще останат отново извън властта за неопределено дълго време, което можеше да се окаже фатално за политическото им бъдеще.

В тази клатушкаща се конструкция Кунева най-добре поддържаше равновесие. Най-напред бившата еврокомисарка прикотка шефа на СДС Божидар Лукарски, за да балансира влиянието на другата голяма партия в блока - ДСБ. И с негова помощ неколкократно провали опитите да се избере председател на РБ, оправдавайки се първо с изборите през октомври, след това с липсата на доверие между партиите в коалицията, а накрая дори с нуждата да се почака правителството да направи все някакви реформи. Такъв не е избран и досега, а и никой вече и не споменава темата. Истината е, че нито Кунева, нито протежето й Лукарски можеха да съберат достатъчно подкрепа, за да оглавят блока. При това положение за нея се оказа по-изгодно да държи десния съюз в състоянието на организирана анархия, в което се намира и досега. Междувременно тя успя много добре да изтъргува участието си в РБ в преговорите с ГЕРБ за правителство, пласирайки самата себе си и Божидар Лукарски като негови членове. А в същото време удържа и позициите си в парламентарната група на реформаторите, прокарвайки за неин съпредседател заместника си в ДБГ Найден Зеленогорски.

Междувременно започнаха да наближават местните избори и Кунева, която досега толкова



успешно блокираше обединителните процеси в десницата,



наскоро неочаквано призова реформаторите да се явят с обща регистрация за вота. На пръв поглед причината е също толкова банална, колкото и на парламентарните избори - поединично партиите в коалицията са безпомощни и анемични и нямат шанс за някакъв приличен резултат. За ДБГ обаче това е прикрита битка с ДСБ за надмощие в блока. Хората на Кунева вече активно се опитват да изземат инициативата по места и ако успеят, ще пласират много свои кандидати на изборите под логото на РБ. Първият ход вече е направен - ДБГ предложи за обща номинация на десните в София бившия колега на Кунева от кабинета "Сакскобургготски" Соломон Паси. Той е спорна фигура и това пролича от първите мигове след номинацията му, която доведе до всеобщо удивление, отчаяние и сарказъм в социалните мрежи. След първоначалната изненада костовистите изригнаха и напомниха къде е мястото на ДБГ в София - на подкрепяща формация. "Партията с най-голяма тежест в София е ДСБ - нейната тежест е по-голяма от общия сбор на другите. ДСБ трябва да издигне кандидат-кмет и той трябва да бъде подкрепен от другите", заяви категорично депутатът Атанас Атанасов. И това е само началото, защото реформаторите имат шанс да се отличат на местните избори в малко градове и битката за избираемите места ще е безмилостно жестока. Оттук възможните развития са ясни - открит и шумен сблъсък на централно ниво, който би заплашил целостта на коалицията, или компромис в името на опазването на нейната стабилност, а оттам и тази на правителството. Тук вече можем да очакваме намеса от страна на Бойко Борисов, който ще се опита да извлече полза от десните междуособици и да поеме ролята на арбитър между двете големи фракции в РБ. Което едва ли ще свърши добре за самите реформатори.