Не допусках, че ще се стигне дотам, но трябва да кажа добра дума за председателя на ПЕС Сергей Станишев, който в неделя отиде в Скопие, за да говори на митинг срещу корумпираната власт в Македония. За първи път виждам смисъл от неговото председателство на ПЕС, чийто втори мандат изтича след три седмици. Нямаше друг начин български политик да се появи на вътрешнополитически митинг в Македония, освен като представител на международна организация. В това си качество Станишев не само не бе освиркан, но и получи аплодисменти от смесеното македоно-албанско множество.

България има сериозни исторически основания да се пази от подозрения, че се меси във вътрешните работи на Македония. Но като кандидат за влизане в ЕС Скопие се съгласи да се подложи на европейски контрол, защото такива са копенхагенските критерии за демокрация - първото условие за приемане в Евросъюза. Хубаво е, че грижейки се за своето недалечно политическо бъдеще, което ще се решава на конгреса на ПЕС в Будапеща на 12 и 13 юни, Станишев видя полза и от един политически рейд в Македония за защита на европейските принципи на демокрацията. Ако не друго, поне те могат да играят обединяваща роля между България и Македония, без да предизвикват дежурната мнителност от страна на Скопие.

Нека за миг забравим що за политик изрича следните думи, както и за коя страна се отнасят, и да преценим тяхната принципна стойност: "Свободата на словото бе потискана тук много години наред. Представители на неправителствените организации бяха обявявани за врагове, защото изразяваха различно мнение от официалното. Много пари бяха потрошени за луксозни проекти, вместо да бъдат финансирани здравеопазването и образованието". И още: "Нема правда, нема мир!"

Звучи толкова искрено и смело, че ми се прииска Сергей Станишев в качеството си на председател на ПЕС да бе излязъл на митинг по време на едногодишните протести срещу подкрепяното от него правителство на Пламен Орешарски и да бе казал същото. Щом има способност да забележи нередностите в Македония, сигурно е можел да види същите проблеми и в България. Нима свободата на словото тук не се потиска от години? Нима разните неправителствени организации не бяха смятани за врагове на правителството на Орешарски - и то до такава степен, че симпатизиращите им двама европейски посланици също попаднаха сред враговете? Нима не бяха потрошени милиарди за наливане в луксозния проект "КОЙ?", разпределящ порциите в държавата, докато здравеопазването и образованието получаваха минимални дажби - колкото да оцелеят?

Но да не смесваме вътрешната и външната политика. Да видим какво правеше Станишев на международен терен, преди да се събуди отвращението му от корумпираната върхушка в Скопие. Само преди осем месеца той отиде като председател на ПЕС в Букурещ не за да протестира срещу доказаната с европейски сертификат корумпирана върхушка, а да подкрепи нейния лидер Виктор Понта като кандидат за президент. Ако сега в Скопие пред 20 000-30 000 души той едва се осмели да произнесе няколко думи на "македонски" и български, като предпочете да се изразява на английски, съпроводен от преводач, на 22 септември 2014 г. дръпна пред 70 000 души в Букурещ цяла реч на румънски, която вероятно бе научил наизуст, защото нито веднъж не се запъна. И в нея нямаше дори намек, че ПЕС забелязва нещо нередно в румънските управленски среди.

Възниква принципен въпрос: Може ли човек като Станишев да бъде носител на европейски ценности и не ги ли компрометира, когато се вижда, че ги прилага по целесъобразност? Македонците не са в Анадола, за да си мислим, че не следят внимателно какво става в Европа. Да не забравяме, че мнозина от тях се обявяват за потомствени българи само колкото да пътуват и работят свободно в страните от ЕС като европейски граждани. Няма как да не са чували колко са допринесли Станишев и други като него за образа на България като една от двете държави в ЕС (заедно с Румъния), наблюдавани заради корупция на високо равнище. Сложете на една везна Никола Груевски, Виктор Понта и Сергей Станишев, абстрахирайте се от политическия им цвят и ще видите колко мощен изравнител на авторитети могат да бъдат парите. Парите, съчетани с власт, безотговорност и безнаказаност. Дяволът може да ви чете без запъване всяка част от евангелието и затова е важно да се знае не само какво се говори, но и кой го казва.

А иначе България наистина трябва да се тревожи, че корупцията усложнява още повече проблемите на Македония, защото я прави по-уязвима за външна намеса. Появата на въоръжени банди - поканени от властта или самоорганизирали се - показва колко опасно е да се подкопават устоите на държавността. Когато една от главните грижи на министър-председателя е да се сдобие за държавна сметка с възможно най-скъп мерцедес, за да създаде удобство на своите деца, няма как да се вълнува от благоденствието на останалите македонци. Когато подслушването става национален спорт, няма как да се говори за национално доверие. Когато премиер и вътрешен министър се наговарят да прикриват убийство, няма как да служат на върховенството на закона, защото се превръщат в съучастници на престъпление.

По какъв начин България може да бъде полезна на Македония? Тъй като същите грехове тежат и на съвестта на нейните политици, най-добре е да не се предлага за коректив. Тя би била убедителна, ако бе вкарала в затвора поне един корумпиран премиер, каквито изобилстваха през 25-годишния преход, запомнен преди всичко с грабеж и корупция. Когато македонците скандират "Збогум, Груйо!", не ни отива да им пригласяме. "Братя и сестри, обичаме ви. Искаме да видим Македония спокойна, просперираща като член на ЕС", провикна се Станишев на митинга в Скопие. Истина е, но внимавайте да не замените Никола Груевски с любимец на Сергей Станишев, защото досега се е събирал все с лоши приятели.