"Огледах се и видях хиляда българи и десетина турци. И помислих, че българската войска е тук, само че няма коне и копия.

Викнах с все сила:

- Братя, ние сме много, а турците малко. Да отървем войводата.

А народът се отдръпна от мене, както калта се отдръпва от хвърления камък и както се бяга от чумав. И аз останах сам и с отпуснати ръце в средата на площада."

(Антон Дончев, "Време разделно")



Спомних си този откъс от романа "Време разделно", когато слушах какво ни говори румънската вдъхновителка на борбата с корупцията Моника Маковей, която като бивш министър на правосъдието бе част от властовия елит, но се изправи срещу него и го разтресе из основи. С едно телевизионно интервю и една лекция в София пред немного слушатели тя внесе дълбок смут в родния управленски елит, като отправи няколко прости, но предизвикателни фрази към българското общество. "Трябва ви човек с авторитет, който иска реформата. Трябват ви хора, които се осмеляват, които поемат риск. Страхът парализира. Някой трябва да започне", каза тя и обобщи: "Не мога да повярвам, че няма нито един прокурор, който е достатъчно смел и не иска да го направи, не иска да започне. Може да го наречете война или битка, но трябва да се започне. Не променяйте законите, важни са хората". Последва тишина и отдръпване. При бърза проверка откъде се взе тази смутителка на спокойствието, повечето запитани казаха, че нямат нищо общо с посещението й. Било инициатива на самозвани активисти.

На висок глас се обадиха само някои бойкоугодни медии, които изпищяха, че



в България се пръскат подривни идеи,



и призоваха премиерът Бойко Борисов да се разправи с онези от администрацията, които от куртоазия или глупост се завъртяха край румънската гостенка. Препоръчано му бе да започне от правосъдния министър Христо Иванов, от когото се дистанцира дори коалиционният му партньор от Реформаторския блок и министър на икономиката Божидар Лукарски (СДС). Той отсече: "Доколкото знам от хора, на които имам доверие, тя не се ползва с добро име в Румъния, дори обществените настроения са силно негативни по отношение на нейното наследство в правосъдната система на Румъния. Лично не познавам тази персона, но знам, че и като евродепутат има, меко казано, странно поведение и имидж." Проправителствен сайт му се притече на помощ, за да ни осведоми коя е тази "персона": "В Румъния Маковей се ползва със скандална репутация и е нещо като местната Татяна Дончева". А напориста журналистка нападна гостенката по време на лекцията й, че като кандидат за президент е събрала само 4% от гласовете, т.е. да не се прави на много популярна.



Що за реакции?



Еничарите в медиите ги разбираме, но нима нормалните хора се чувстват сковани от страх като "по турско", когато някой ги зове да се изправят срещу корупцията? Колко са ощетените българи и колко са корумпираните властници? Вероятно разликата е много повече от 1000 на 10. Но парализата е пълна, защото за четвърт век преход така и не се намериха двама-трима смелчаци да започнат битката. Ако Моника Маковей е готова, да заповяда за правосъден министър, провокираха я журналисти. За изненада тя не им отказа, но обясни, че няма кой да я покани, което си е самата истина. В продължение на медийните провокации можем да се запитаме: Бихте ли гласували за нея, ако се кандидатира в България? Струва ми се, че у нас би събрала повече гласове, отколкото в Румъния, където вече си е свършила работата, а ние все чакаме някой отвън да ни спасява.

Всъщност Моника Маковей ни каза добре известно нещо: че държавата шикалкави и имитира борба с корупцията, с която се е сраснала. Тя не се поколеба да разобличи фалша в най-модерния за момента политически шлагер, според който трябва да се промени първо конституцията, за да се пристъпи към действие. "Промяната на законите и на конституцията бави битката с корупцията. Важни са хората. Не ви трябват промените в законите, за да разследвате сериозна организирана престъпност, просто трябва да го направите. Нека прокурорите не чакат политиците да кажат "давайте". Защото те няма да го направят", препоръча Моника Маковей. Всеки знае, че това е самата истина. И от Европейската комисия посочиха в няколко доклада, че няма смисъл да се променят постоянно закони, щом така или иначе не се прилагат. Брюксел многократно поиска да му се дадат имена на осъдени високопоставени лица, за да отчете най-сетне някакви резултати и в България, след като Румъния събра зад решетките корумпирани големци колкото за цяло правителство - че и за повече. Толкова трудно ли е да се назоват имена, за които отдавна се знае не само у нас, но и в чужбина, че са оплетени от зависимости в подземния свят? Нима нито един прокурор не е вън от конспирацията? Ако е така, по-добре е да се промени конституцията само в един член, който да закрие прокуратурата и да провъзгласи за официална задкулисната власт. Така ще е по-честно към обществото, което безропотно понася всичко. За да му даде



личен пример за смелост на българска земя,



Моника Маковей определи като "лъжа" думите на премиера Бойко Борисов, според когото в Румъния се води съдебна разправа с политически опоненти, а не същинска борба с корупцията. Никакво дипломатическо неудобство не пречи нещата да се наричат с истинските им имена, щом учтивите намеци не помагат. Изправени пред румънското чудо в правосъдието, български политици вече няколко месеца го омаловажават или го представят като политическа имитация. Имали специална агенция за борба с корупцията. А ние откога имаме не една, а няколко (нищо че Съветът на Европа ги определи като "книжни тигри")? Накарали политиците да декларират имущество и конфликт на интереси. Това го правим още преди да им е хрумнало на румънците. Осъдили били министри на затвор. А ние колко министри съдихме (и оправдахме)? Ще има още.

По същия начин можем да кажем: Вие се хвалите пред Европа с вашата Моника, но и ние си имаме влиятелна Моника, която доскоро даваше опорни точки на правителството. Вашата оправи образа на Румъния, смятана за корумпирана колкото България. Нашата е професионален имидж мейкър и знае на коя пиар агенция колко трябва да плати държавата, за да я представи добре в чужбина. Вие си мислите, че ще влезете в Шенген, защото големците ви влизат зад решетките. Ние няма да даваме министри на вълците, както казва половинката на нашата Моника, и пак ще влезем в Шенген, защото сме ваше ремарке. Ако ни търсите кусури, за да изтъкнете успехите си, ще натиснете спирачките на ремаркето. То не се движи на собствен ход, но може да спира. А с него и влекачът.