Русия и САЩ чертаят планове за Сирия след свалянето на президента Башар Асад, чийто режим се пропуква на фона на военни поражения и раздор сред приближените му, писа наскоро в. "Таймс". Според изданието темата за наследник на дискредитирания лидер е била основна при разговорите на държавния секретар Джон Кери и руския президент Владимир Путин в Сочи през май. Въпреки че Москва все още не е готова да се откаже от подкрепата за Асад, руски политици за първи път са признали, че боевете навлизат в решителна фаза и е нужна стратегия заради реалната заплаха от крах на режима в Дамаск. За тази цел специалният пратеник на САЩ за Сирия - Даниел Рубинщайн, пристигна още на 18 май за консултации в Кремъл.

През последните няколко месеца сирийската армия търпи тежки военни поражения и в северната, и в южната част на страната. Бойците на режима загубиха контрола над Идлиб - столица на едноименна провинция край границата с Турция. Джихадисти постепенно овладяват и южната област Дераа. Именно военните загуби са пропукали единството във висшия ешелон на сирийската власт. Според попаднали в медиите съобщения ръководителят на дирекцията по политическа сигурност Рустум Газалех е бил убит през април от поддръжници на генерал Рафик Шехадех, който бе началник във военното разузнаване. Той бе уволнен веднага след покушението. Преди това беше арестуван и шефът на тайните служби Али Мамлук. Самият Асад призна наскоро, че армията му



търпи поражение



на бойното поле. Ситуацията му се усложнява и заради все по-голямата зависимост от Иран. Хората на "Хизбула" попълват местата в изтъняващата сирийска армия, което пък на свой ред предизвиква недоволство сред военните в Дамаск. Според някои представители на режима те на практика са приели "фактическото разделяне" на страната и сега се опитват да запазят контрола в редица стратегически области, като оставят над 50% от страната в ръцете на джихадисти и други бунтовнически групи.

Според италианския в."Република" постоянните офанзиви от страна на различните сунитски групировки на опозицията, които открито си съперничат, откриват перспективата, че столицата Дамаск може да падне дори до края на юни. Наскоро те завзеха почти всички магистрали, които водят към града от страна на стратегическите източни райони. Именно през юни пък се планират да завършат преговорите между Запада и Иран за иранската ядрена програма. Свалянето на Асад или най-малкото завземането на столицата ще бъде истинска катастрофа за Техеран, тъй като сирийският режим е основната опора за иранската сигурност в региона. Именно за това водачът на ливанската шиитска групировка "Хизбула" Хасан Насрала отправи призив за свещен съюз в Близкия изток за борба срещу "екзистенциалната заплаха" от джихадистката сунитска "Ислямска държава".



Падането на Дамаск



ще е военна, политическа и най-вече психологическа победа и за страните от Персийския залив, които са предимно сунитски и се оглавяват от Саудитска Арабия. Те живеят в постоянен страх, че Иран може да доминира в залива. Един от въпросите е кой всъщност може да е победителят, ако градът падне - "Ислямска държава" или групировките, финансирани и въоръжавани от Рияд, Турция и Катар. В съответствие с ислямската доктрина падането на Дамаск има огромно значение. Много правоверни мюсюлмани са убедени, че това ще помогне на исляма да завладее целия свят. На джихадистите това ще донесе допълнително огромно политическо преимущество, което на свой ред ще ги превърне в основния съперник на Саудитска Арабия за господство в сунитския свят. Повече от ясно е, че Иран се опитва с всички сили да не допусне това развитие. Затова следва да се очаква рязко засилване на насилието, което ще продължи, докато сунитските кланове, подкрепяни от Рияд и шиитските им врагове, които са подкрепяни от Техеран, не стабилизират своите позиции в Близкия Изток. Не е много ясно как точно в тази битка могат успешно да се намесят САЩ, Европа и Русия, които доскоро не проявяваха голям интерес какво става в региона.

Грубата истина е, че народните въстания, които в продължение на месеци не слизаха от телевизионните ни екрани през 2011 г., дори не се доближиха до възвестяването на



нова ера на демокрация



и либерално управление в региона. Вместо това резултатът беше нестабилност там, където преди имаше стабилност, икономическите проблеми започнаха да изглеждат още по-лоши, нарасна влиянието и мощта на групировки като "Ал Кайда" и се родиха страшилища като "Ислямска държава". Младите араби, които заляха улиците, знаеха какво искат. Те споделяха крайната цел за възвестяване на политическа реформа и създаване на икономически възможности. За съжаление, те нямаха време за създаване на програма за постигане на тази цел. Това се случи поради бързото падане на лидерите в региона, буквално един след друг, което създаде вакуум, който бързо беше запълнен от фундаменталистки и терористичните групировки, които имат готови структури в много страни.

В случая със Сирия вакуумът в сигурността улесни възхода на "Ислямска държава" и подобни групировки не само имаха цели, но за разлика от протестиращите по улиците, те имаха и средства, за да постигнат своите цели, отбеляза "Дойче веле". Тероризмът отне инициативата от протестиращите. Когато потискането от страна на режима спрямо протестиращите се превръща в насилие, само джихадистите желаят да влязат в сблъсък и дори да умрат в името на своята кауза - хората от средната класа като учители, лекари или таксиметрови шофьори предимно протестират по улиците мирно за промяна. Фундаменталистките и терористични групировки видяха възможност да прогонят светските автократи от региона не за да се стигне до плуралистична демокрация, а като начин за въвеждане на техните перверзни интерпретации на исляма и, в случая с ИД, до създаване на екстремистки халифат.

За това допринесе и намесата на Запада, който в продължение на повече от десет години залагаше ту на нови съюзници в завзетия Ирак, като шиитското мнозинство за сметка на сунитското малцинство, или пък подкрепи недостатъчно светските бунтовници в Сирия, което доведе до големия възход на ислямистите, които вече разполагат с истински армии, милиони долари и поддръжници от цял свят. Ако допреди няколко години се очертаваше, че нещата в Ирак бяха затихнали, както искаше Вашингтон и Брюксел, те избухнаха с нова сила заради пренебрегнатите предупреждения за дискриминацията на сунитското малцинство. Кутията на Пандора вече е отворена и е малко вероятно в близко време да бъде затворена. Междувременно Близкият изток и Северна Африка ще продължават да горят. Последното нещо, от което САЩ или арабският свят се нуждаят, е от Белия дом отново да признаят, че за пореден път са действали погрешно, след като са имали възможността да действат правилно. (По материали на чужди медии)