Да чукаш на дърво, да ходиш по гледачки, червени връвчици, за да "не хванеш очи", да търсиш отговори в звездите. Кашпировски и в по-ново време - Катерицата Беатрис, не са телевизионни герои, а симптоми за неуравновесения вътрешен свят на постсоциалистическия човек. Вярата в окултното и суеверията не излизат от главите на някои съвременни българи. И още повече - легитимират се през действия и приказки на публични личности, които заменят политически и управленски решения с "бабини деветини". Бабите трябва да се обичат и слушат, но дори и те са по-практични, приземени и разумни от някои политици. Суеверието, мистиката и страховете от неизвестното прескачат от обществените върхове до низините. Особено след серията заклинания, които видяхме тези дни - ръсене със захар по главни пътища и тамяна на екзорсист пред сградата на Министерския съвет. Гелеменов обяви: "Обикновено обсебените хора не знаят за злото в себе си."



Движенията на окултното във властта



"Аз не съм гадач", отбиваше въпроси, на които не иска да отговори бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Спомените за неговия баща - цар Борис III, един от най-обичаните политически лидери в България, разказват за склонността му към суеверие. Особено след атентата в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г. Историческият роман "Корона от тръни" описва как цар Борис често е разлиствал ловния дневник на Монарха - Фердинанд, който е свързвал датата 13-и с лоши събития. Нападението над Борис на 13 април го спасява от атентата в църквата. Ето какво е записано в романа на Стефан Груев, син на един от най-близките царски съветници - Павел Груев:

"Борис далече не споделяше всичките суеверия на баща си. Цар Фердинанд имаше страст към окултното и вярваше във всевъзможни предчувствия и поличби. Макар и дълбоко вярващ католик, той се отдаваше на това си влечение с почти научна сериозност. Борис, който беше истински набожен християнин, но и голям почитател на науката, не се интересуваше от неща като спиритизъм и магия. Но като всички други членове на фамилията и той имаше своите суеверия, които оправдаваше понякога със забележки като "Човек никога не знае!".

"Една странна личност" - Любомир Лулчев, ученик на Петър Дънов, по това време направил "някои смущаващи предсказания". Сбъдването им спечелило доверието на царя към Лулчев (малко преди това руският царски двор се доверява за неизвестното на сибирския феномен Распутин). По това време и княгиня Евдокия открива философията на Бялото братство. Окултното в политиката се разгръща в несигурните години на преврати и братоубийства чак до гибелната Втора световна война. С наближаването й се появяват и предсказанията на младата пророчица Вангелия Гущерова (баба Ванга).



От Бялото братство към "червеното конче?"



Според разкази на съвременници на следващата управленска династия в социалистическо време Тодор Живков се опитвал да подражава на политическото поведение на цар Борис. Пословични са обаче духовните превъплъщения на дъщеря му - социалистическата принцеса Людмила. "За кратко се възпроизвежда и фигурата на жената в бяло (княгиня Евдокия - Людмила Живкова). При това със сходна езотерика (дъновизъм, но обогатен с тайното учение на Блаватска и Рьорих), като отново изниква пророчицата Ванга...", пише за тази епоха Тони Николов.

Как, за Бога, суеверието и склонността към окултното се предава във властта вероятно може да го каже феноменологията. Но е в полето на абсурдното т.нар. управленски елит да проявява подобни черти. Днес ги виждаме и в представители на обслужващия персонал на някогашната номенклатура, а и на тези, които искат да им подражават. И, разбира се, нямаше да е същото, ако не живеехме в епохата на медиите.

"Червеното конче?" срещу уроки е едно от най-видимите проявления на съвременния политическия окултизъм. "Никой не смята, че това са бабини деветини, щом дори първи мъже в държавата като Бойко Борисов и Сергей Станишев са си вързали червени конци. Те сигурно вярват, че кончето ги пази от уроки, а отстрани хората ги наблюдават и си мислят, че двамата се предпазват от гондураците (вампирите) и караконджулите в политиката. Освен тях известни манекенки и певачки също не свалят алената прежда от китките си", пише през 2011 г. в разследване по въпроса сайтът "Разкрития".



За ноктите, брадата и с "Бога напред"



През същата година премиерът Бойко Борисов ще разкаже чрез в. "Труд" за неговото "конче? ", че е от кака му. "Да ви кажа, има неща, които още от майка ги знам и ги правя. Например като ти мине някой път, е по-добре да се върнеш. Който ще да е. Не е хубаво да ти минава път някой, като си тръгнал нанякъде. А в понеделник не се бръсна!". И в отговор на учуденото "Защо?" премиерът казва: "Така съм си решил. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така."

Битово-окултното обаче, което се проявява като личностен ритуал, се смесва и с нормите на православното. В интервюто Борисов се двоуми какъв е: суеверен или вярващ. "Началника", както Го нарича, често е негова опорна точка - и в пости, и при освещаване на нови магистрали. "По принцип вярвам си в Господ. Сутрин, като стана, три пъти се прекръствам и казвам: "Боже, ти напред, аз след теб." Това го знам от майка и това правя", уточнява премиерът.

Ето защо при такава всенародна и управленско-елитарна еклектика на философиите и вярата за разбиране на света трябва ли да се учудваме, че един новозагорски кмет е решил да ръси със захар улиците на неговата община срещу катастрофите и загиналите по пътищата. "Предприемайки тази инициатива, общинското ръководство се основава на древно предание, според което, ако пътищата се поръсят със захар, това ще прогони злата прокоба", съобщиха от сайта на общината.

В отговор на въпрос дали не е по-добре да се вземат реални мерки кметът Николай Грозев отговори пред Клуб Z, че катастрофите на са станали заради проблеми с настилката, контрола по пътищата или липсваща маркировка. "Катастрофите не са станали от такива причини. На магистралата си има маркировка, има си всичко. Просто някаква такава прокоба, че катастрофират. Както са карали, изведнъж предната кола заобикаля спрял камион или нещо и те се набиват в него. То не е до пътната обстановка... Общо взето, пътищата на територията на нашата община са добре поддържани. Просто като поверие, да го прогоним", обясни кметът.

"За да е сладко на Богородица", преди години, посред няколко поредни лета, Несебър "карамелизира" улиците си с два тона захар заради зачестили катастрофи на младежи. Отново заради "бързи и яростни" младежи в тази година в Дупница пък правиха курбан за здраве. Мерките са взети, но прокобата остава, припомням думи на новозагорския кмет.



Тоталното обезверяване



Марксовото разбиране за религията като "опиум за угнетената душа" в днешно време е надградено в псевдорелигиозност. Не бива да се забравят травмите от религиозните гонения на комунизма. Те обаче не извиняват някои църковни представители, които се държат като управители на молове, а присъствието на църковната институция в публичния живот в повечето случаи запълва рубриката "Скандално".

Оглупяването заради тотално обезверяване има ужасяващи последици. Виждаме практики като търкане на "заешко краче" до масови паники и социални неврози, които ги причиняват спекуланти с общественото доверие. За някой лев и медийно внимание астролози ("земетресението" на Лещански) и "феномени" гледат в и говорят с отвъдното на чаша ракия и шепа джанки за мезе.

Не е учудващо тогава, че популярни битови разбирания за православната религия и традиционния фолклор се карамелизират в "захаросано безсилие". И често отчаянието се "темперира" в комедия, когато овкусени с безсилие управленски подходи се институционализират.

------

*Авторът е журналист от Дарик радио.