Около 830 евро струва храната, която едно средностатистическо британско семейство изхвърля годишно, сочи последно изследване във Великобритания. Само доставчиците и клиентите на най-голямата британска верига супермаркети "Теско" изхвърлят годишно 60 000 тона хранителни продукти. Факт, който накара фирмата да се замисли как да сложи край на това разхищение. Така например "Теско" вече не предлага акции "Купи три, плати две" и се погрижи да намали размера на опаковките. Освен това от фирмата възнамеряват да предложат на купувачите съвети за по-доброто съхранение на продуктите. При това проблемът с огромните количества изхвърляна храна съвсем не е само британски. "Той е глобален и решението му би трябвало да се търси на всички нива", казва Дивин Нийе от Организацията на ООН за прехраната (ФАО). "Най-напред трябва да се наложи убеждението, че



прахосването на храна представлява проблем



"Тоест - трябва да започнем с потребителите", посочва Нийе. И дава конкретни примери - порциите да са по-малки, да се намери начин за оползотворяване на отпадъците, покупките да се планират в по-дългосрочен план, а ненужната храна да бъде предоставяна на нуждаещи се хора.

Но не само потребителите трябва да променят отношението си към хранителните продукти. Така например в много страни аграрната политика е насочена към това да стимулира селските стопани да произвеждат повече, отколкото се потребява. "Освен това технологиите ни са несъвършени", смята Нийе. Според нея трябва да се намерят начини за намаляване на загубите по веригата - например чрез нови технологии, които биха могли да удължат трайността на храните. За това германската компания ReFood е разработила технология, благодарение на която от изхвърлените храни може да се извлече допълнителна полза. Фирмата събира хранителните остатъци, натрупали се в магазини и ресторанти, и ги трансформира в енергия. В Германия предприятията, които работят с хранителни продукти, са задължени по закон да се погрижат и за изхвърлянето на храните, посочва Николас Бой от ReFood. Тези остатъци не могат просто така да бъдат откарани на сметището, защото там те започват да гният и да отделят метан. Идеята на ReFood е именно рециклиране на излишните хранителни продукти - от картофите и морковите например се произвежда биодизел или биогаз. Както посочва Бой, процесът е сложен и изисква подробно планиране: "Отпадъците трябва най-напред да бъдат раздробени и сортирани. След това се загряват до 70 градуса, за да бъдат унищожени бактериите в тях. И едва тогава биомасата се насочва към инсталациите за биогаз."

Именно затова не е чудно, че все повече хора решават да се борят с тази тенденция, породена от модерните системи за държавно развитие. Както прави Марта, която редовно се рови в купчина черни торби край луксозния Time Warner Center в Ню Йорк. Съвсем наскоро там беше продаден един апартамент на последния етаж на сградата за 42 милиона долара (38.3 млн. евро). Марта е радостна, че в една от торбите с боклук е намерила неразпечатани пакети с книжни салфетки. На салфетките са изобразени мотиви за "Хелоуин", който се празнува традиционно в САЩ и по света през ноември. Салфетките обаче могат да се използват като подложка за сладкишите, които Марта продава, за да припечели малко пари. "За тази цел те са просто идеални", смята тя, цитирана в репортаж на "Дойче веле". Вторник е, часът е 21.30. Купчината торби с боклуци пред една аптека е първата спирка на поредната "събирателна акция", организирана от групата активисти, наричащи себе си Freegans - от съчетанието на free (свободни) и vegans "вегани," а в по-свободен превод също и хора, които отхвърлят безмилостното "използване" на животните.



Стратегия срещу системата



Целта им е да се намерят все още годни за ядене хранителни продукти в отпадъците, изхвърляни от обществото. За тази цел Freegans буквално се "потапят в боклука". Става дума нe просто за това как безплатно да се сдобием с хранителни продукти, казват привържениците на групата. Става дума за една стратегия, насочена срещу системата. "Нима е редно хората да изхвърлят напълно запазени храни?", пита организаторката на групата Джанет Келиш. Преди да проведат поредната си акция за търсене на хранителни продукти в контейнерите, Freegans са разпространили листовки, на които пише: "Производството на хранителните продукти, които консумираме, е причина за ужасни опити с животни, за неимоверен преразход на вода и за замърсяването на околната среда с отровни химикали". Freegans се противопоставят категорично на рекламата, която ни подвежда да купуваме стоки, от които всъщност не се нуждаем, да харчим пари, макар парите да не ни стигат, да завиждаме на другите заради онова, което самите ние не притежаваме, и да изхвърляме толкова много неща, които всъщност са все още годни за употреба.

Като изключим идеализма, "ровенето в контейнерите" е относително неромантична работа. Да вземем например поредната подобна акция край един луксозен супермаркет в Ню Йорк. 31-годишният Бенджамин, който е преподавател в колеж, отваря боклукчийската торба и от нея го лъхва неприятната миризма на гнило. "Доста отвратително, това си е чист боклук", казва той и затваря торбичката. "Интересува ме това



дали има алтернативни модели на капитализма



и на консумативната култура", обяснява той своето участие. За това открил в интернет сайта на Freegans и прочел за акцията им. "Ню Йорк е изключително скъп град не само що се отнася до хранителните продукти, а и до наемите. Ровенето в котейнерите ти помага да намалиш разходите", споделя Бенджамин. Хора с ниски и средни заплати все по-трудно могат да си позволят да живеят в Голямата ябълка, както често бива наричан градът. Докато неколцина живеят в лукс и произвеждат тонове боклуци, мнозинството трудно изкарва толкова, че да може изобщо да преживее. Това подхранва явление като "ровенето в контейнери" в Ню Йорк. В други американски градове като Сан Франциско, Сиатъл, Вашингтон и Чикаго положението е сходно.

Изследване на американското министерство на селското стопанство от 2014 г. установи, че САЩ изхвърлят 31% от хранителните си продукти. Само Ню Йорк произвежда 14 милиона тона отпадъци годишно. Хората вече започват да осъзнават това и създават програми за предотвратяване на разточителството и ограничаване на боклука. Амбициозната цел е до 2030 г. градът да намали изхвърляните боклуци с 90 на сто в сравнение с 2005 г. Градската управа е стартирала за целта над 200 инициативи, например просветни кампании срещу разточителството на хранителни продукти, използването на найлонови торбички и др. Мария научила за групата Freegans от свои приятели. 25-годишната учителка от Уругвай е на посещение в Ню Йорк и за пръв път участва в "ровене в контейнери". "Когато ми казаха за това, не можех да повярвам. В Уругвай е съвсем друго. Няма толкова много боклук и хората не изхвърлят току-така различни неща", обяснява тя.

Според данни на ООН, консуматорите в богати страни годишно изхвърлят почти толкова хранителни продукти, колкото Уругвай произвежда годишно. Мария искала с очите си да види онова, за което й разказвали приятелите й. "Има нещо болно в начина, по който функционират нещата тук", казва тя. Поне в Ню Йорк явно все пак са осъзнали проблема с боклука и особено с прахосването на хранителни продукти. "Надявам се някой ден да няма вече нужда да ровим из контейнерите, защото няма да има и боклук - тогава светът ще е перфектен, а разпределянето на хранителните продукти няма да зависи само от печалбите. Това би било прекрасно", мечтае Джанет Келиш. (По чужди медии)