|
| Емил Хърсев |
"Тройката" се роди на 3 май 2010 г. с първия меморандум за финансова подкрепа между Гърция и Тройката: Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Тройката кредитори пое функциите на надзирател, който да следи как длъжникът спазва договореното и да отпуска на Атина парите от заема по формулата, станала запазен слоган - "пари срещу реформи". Същата Тройка бе автор и на втория "спасителен" пакет за Гърция (сключен на 1 март 2012 г.), както и на международния спасителен план за Кипър (25 март 2013 г.), сполучливо определен от Греъм Уиърдън в "Економист" като "нечестен, късоглед и самоосуетяващ се": заем от 10 млрд. евро срещу задължението на Кипър да затвори втората по големина банка в страната ("Лаики", Популярна банка), да наложи еднократен данък върху негарантираните депозити в банки, да "подстриже", т.е. да отнеме, около 48% от депозитите в най-голямата в страната Кипърска банка и да предприеме широк кръг рестриктивни мерки върху банките, фиска и цялата национална икономика. Скандали съпътстват противоречивата дейност на Тройката през цялата й петгодишна вече история. Дотам остри, че самият термин "Тройка" стана омразен и ненавистен за гръцкия народ, та със специално решение тричленката бе преименувана. Сега официално се нарича "Институциите".
Тройката името си смени, но нрава - не
и си остана същият бюрократичен миш-маш, на който липсва ясна визия, пък и ресурс да се справи с дълговата криза в държавите, които надзирава. Колкото и да се стремят политиците от Стара Европа и САЩ да представят Тройката като троица (т.е. триединно цяло), все по-очевидно става противоречието на интересите между двата полюса на триумвирата. От една страна, остават ЕК и ЕЦБ, естествено, загрижени за целостта на еврозоната, от другата МВФ в класическата си поза на страж на прекия интерес на международните кредитори - длъжникът да плати колкото може повече от дълга, колкото е възможно по-бързо. Че политиката на сокоизстисквачката, заложена в стандартните "матрици" на МВФ, застрашава не само икономиката на страните длъжници, но и цялата еврозона, изглежда, няма особено значение за МВФ. Разривът вътре в Тройката бе отдавна предизвестен и осуетеният компромис с Гърция е само формалният повод да лъсне на бял свят несъвместимостта между двете страни на Тройката. А поводът за раздора между кредиторите е доволно нищожен. Казват, председателят на ЕК г-н Юнкер успял да договори с Атина решаващия компромис и да го съгласува лично "с канцлера Меркел и президента Оланд" (като законопослушен европеец аз дълго рових из acquis communautaire, свещения свод на европейското право, но така и не открих с какви върховни правомощия тъкмо дамата канцлер и господин президентът съгласуват и утвърждават международни финансови споразумения на съюза; сигурно "властью от бога данной" като библейските пророци, "царья и самодержцы всеевропейские" по православните требници). Ставало дума за едни 400 млн. евро държавни доплащания към най-ниските пенсии, които Атина упорито отказвала да отреже. Ловкият г-н Юнкер убедил гръцките финансисти да отрежат 400 млн. държавни разходи от друго бюджетно перо (от разходите за отбрана). Представителите на МВФ обаче отказали да приемат "този бартер" - и взели самолета за "Дълес Интернешънъл". Убеден съм, че тъпият ход на преговарящите чиновници е бил веднага отменен на 19-а СЗ улица и още днес делегацията беглец ще кацне обратно на масата на преговорите и ще подпише "този бартер" без гък.
Но големият въпрос е вече поставен
Ето как формулира проблема участник в преговорите с Гърция, цитиран от "Франкфуртер Алгемайне": "Това е напълно парадоксално. Накрая съдбата на Европа се решава от една институция, зад която не стои нация." Да оставим настрана дали е вярно, че зад МВФ не стои нация, или пък можем да съзрем зад институцията интереса на мажоритарния съдружник в МВФ - САЩ. Въпросът е друг: Кой решава съдбата на Европа? Или по друг начин: Защо европейските нации чрез своите органи - европейските комисия, съвет, парламент, не поемат сами отговорност за сериозните проблеми в съюза? Защо се крият зад Тройката, опитвайки се да представят финансовите проблеми на Европа като нещо, надхвърлящо границите на общността и затова подлежащо на решаване не по собствените закони и процедури на Европейския съюз, а на някакво по-високо, глобално ниво, където прословутата (и все по-съмнителна) "европейска солидарност" е неприложима, а сделките се сключват по общите правила и "матрици", както в Парижкия клуб на суверенните кредитори. Оттук проблемът: Дезертирайки от отговорността си да подкрепи финансово бедстващите страни в ЕС, богатата Стара Европа оставя друг (Кой?) да решава съдбата на съюза. А този, другият (Кой?) е способен да подритва тази европейска съдба само защото 400 млн. евро били отрязани не от дажбата на елинските бабички, а от военните харчове. Дилемата е открита и от нея бягане няма. Решението е очевидно. Но корист глава затрива. Не съм никак сигурен, че Европа може да преодолее егоистичното мислене и да вземе единствено вярното решение: сама да решава проблемите си, и то като общност.
