:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,466,309
Активни 90
Страници 16,975
За един ден 1,302,066
ПАРАГРАФ 22

Българският чиновник не носи отговорност за калпава работа

Това няма да се промени, докато заплатите не се обвържат с ръста на БВП например или с обезщетенията, които плаща държавата заради грешки на администрацията
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Електронните услуги са важни защото, спестяват на бизнеса висене по опашки, време и нерви. Освен това са терминатор на корупцията - компютърът нито иска, нито приема рушвет.
По време на предизборни кампании всички партии се надпреварват да обещават как ще подобрят бизнес средата и как ще намалят административния натиск - особено за по-малките предприятия. Като вземат властта, забравят. Затова за пореден път ще ги подсетим за бурените и трънаците на полето на икономиката.

Електронното правителство в България се развива бавно и мъчително, като трябва да откроим НАП като отличник във въвеждането на е-услугите. Само че



има доста "бъгове" -



и в е-системата на НАП, и в главите на чиновниците там. Наскоро човек от Варна разказа, че като си подавал на гише данъчната декларация за личните доходи, служителката настояла, че служебните бележки не са достатъчни и трябва да представи и гражданския договор. А такова изискване няма. Човекът нямал време и нерви за спорове, напуснал офиса и пратил документите с обратна разписка.

Всеки е чувал, че болничните листове вече се подават по електронен път. Да, но не съвсем. Ако сте счетоводител, пак се разхождате до НОИ всеки месец да подавате информация на гише. Удивителното е, че чиновниците ви искат не документи на хартия, а флашка, от която теглят файлове. Защо трябва да разхождаме файловете с флашки, вместо да ги подаваме електронно на сайта на НОИ?! Абсурдът е достоен за "Алиса в Страната на чудесата".

Ако всяка електронна услуга се придружава от носене на папки или флашки или всички уточнения се правят на гише, придружени с хартиени копия, подписани и подпечатани с "мокър печат", бюрокрацията и администрацията няма да намалеят.

А кому е нужно безкрайното сканиране на едни и същи документи? Ето пример - вашата фирма има 2-годишен договор с контрагент и макар че в него нищо не се променя, НАП иска всеки месец да й го представяте отново и отново, когато прави проверка за възстановяване на ДДС. Явно принципът на чиновника е "Колкото повече, толкова повече".

В други държави, когато фирма сама си открие грешка в данъчните декларации, дължи само лихви, не я глобяват. У нас няма значение дали сам си признаваш, или НАП са те хванали - чака те глоба. Излиза, че за фирмата е по-добре да си мълчи за грешката и да стиска палци да не я хванат, отколкото да си признае и да се поправи. Бюджетът би събрал много повече средства, ако това се промени. Противно на ширещото се мнение, че в България всички фирми хитруват и крият данъци, истината е, че



масовият бизнес предпочита да е коректен



и да не си създава главоболия.

В другите страни от ЕС при проверки първо се дават предписания, а глоби се налагат, ако не се отстрани нарушението. У нас веднага се пише акт. Защо ли? Заради порочната система на допълнително материално стимулиране, която насърчава лова на нарушители. А защо да не се обвържат стимулите за чиновниците с ръста на инвестициите и на икономиката? Щом БВП расте с по-малко от 5%, никакво вдигане на заплати и бонуси в администрацията. Цялата държавна машина трябва да се впрегне в това да улеснява бизнеса, за да има ръст на БВП. Чиновниците трябва да си заработят по-високите възнаграждения.

Не е нормално фирмите да имат между 7 и 14 дни да обжалват административен акт, докато администрацията обикновено разполага с между 45 и 67 дни за отговор. Това трябва да се промени. Тук опираме и до липсата на лична отговорност на служителите, които взимат решенията. Инспекторът пише акта и не му пука, че съдът може да го отмени - за него финансови последици няма. А трябва да има. Ако чиновникът знае, че ще понесе финансова санкция за лошо решение, че при няколко провала ще бъде отстранен от системата и после 10 години няма да има право да заема държавна служба, едва ли ще издава актове за щяло и нещяло.

Особен казус са обезщетенията, които държавата плаща, когато някой я осъди. Пак няма никаква лична отговорност за този, който е виновен за щетата. А трябва да има последствия. Може например, ако има осъдително решение, 10% от заплатите на съответната административна структура да отиват за плащане на обезщетения на гражданите, осъдили държавата. Тогава всеки ще се стреми неговият акт да е законосъобразен. Вижте КТБ - никой в институциите не носи персонална отговорност. Значи ако си бизнесмен и не платиш данък на държавата над 3000 лева, си престъпник, а когато държавни чиновници ощетяват бюджета или взимат грешно решение за милиони, са



под чадъра на колективната безотговорност



Проблем е и липсата на независим орган, пред който да се обжалват административните актове. Сега всеки възразява пред органа, който му е издал акта, и в 90% от случаите органът отхвърля жалбата. Тромавата съдебна процедура и липсата на имуществена санкция за държавните служители, чиито актове падат при обжалване, различните срокове, които имат данъкоплатците да обжалват дадено решение и държавата да им отговори - например 7 дни срещу 6 месеца (виж АПК), са други тъмни "краски" от бизнес пейзажа. И затова не е чудно, че въпреки плоския данък няма опашка от инвеститори. А после търсим пари за пенсии, здравеопазване и т.н.

В Дания има специален посредник за решаване на спорове между администрацията и бизнеса. Над 80% от възникналите казуси се решават в този орган, изобщо не стигат до съд. В България имаме национален омбудсман, но е добре да се въведе и административен омбудсман с по-големи правомощия, който да е независим арбитър на споровете между ведомства и фирми.

В много държави има практика на обвързващите становища - когато една фирма пита как да спази закона, да й се издаде обвързващо становище и никой да не може след това да атакува фирмата. Но НАП често се измъква с необвързващи отговори от типа " Липсва достатъчно информация, ние ще ви отговорим по принцип". А хората питат за конкретен казус. Ако има неяснота, НАП може да ги покани за допълнителни разяснения.

Въпреки всички забележки НАП е най-отворената и най-приятелски настроената към бизнеса администрация. Особено на фона на Инспекцията по труда, която е голям



любител на безсмислените разпоредби,



като изискването всички да пишат графици за отпуските - включително и семейните фирми, където персоналът се състои от двама-трима. А какво да кажем за правилника за вътрешния ред, който е задължителен и за големия завод, и за кантора с две бюра, и за магазинчето за сувенири.

Всички тези глупави изисквания, гласувани от депутати или одобрявани от министри, са кошмар за дребния бизнес. Представете си само - влиза инспекторът, вади дългия списък с изисквания и започва да отмята кое е изпълнено и кое не. Но малкият бизнес не може да плаща на адвокати, счетоводители, ТРЗ-та, не смогва да изпълнява всяка глупава формалност. Проверка - глоби, проверка - глоби, накрая дребният предприемач се отчайва, затваря фирмата и отива на трудовата борса заедно с всички, на които е давал прехрана до вчера.

Кои са най-големите проблеми на българите днес? Безработицата и ниските доходи. А защото фирмите не наемат хора? Защото нямат достатъчно работа, но и защото много трудно могат да освободят някой, когото са наели, а и разходът за заплати и осигуровки в много фирми е най-голямото перо.

Имаме си Кодекс на труда, който на теория защитава работника, като го пази от уволнение, но



на практика генерира безработица



КТ реално защитава тези, които са по-непроизводителни, за сметка на по-добрите, и води към уравниловка в заплащането (което не е изненада за закон, изкован по времето на социализма). По нашия КТ не можеш да освободиш човек просто защото не ти върши работа. Да, той може да е много дисциплиниран и да идва на работа преди другите, но ако не работи качествено, ако не се разбира с колегите или се отнася зле с клиенти, работодателят трябва да бъде свободен да преценява.

При много малки фирми е въпрос на оцеляване да съкратят един човек и да плащат заплата по-малко. Но когато освободеният заведе дело и съдът го върне на работа, като постанови и плащане на обезщетение, това може да доведе до фалит на цялата фирма и всички ще останат без работа и без доходи. Трябва да се въведат опростени процедури за назначаване и освобождаване на работници за фирми до 10 човека примерно. Не може една микрофирма да изпълнява същите критерии по трудовото законодателство като "ЛУКойл", НЕК или БДЖ.

Администрацията у нас се интересува само от събиране на приходи, а не мисли за икономическите ефекти. ЕК реши да облекчи малките фирми в ЕС, като им разреши да начисляват ДДС на касова основа - като дойде плащането. В България обаче бе измислена такава тежка процедура, че никой не ползва облекчението.

Преди време Брюксел забеляза, че НАП прилага двоен данъчен аршин - на българските граждани признава 25% разходи, а на чуждестранните физически лица облага целия брутен доход. И как НАП изравни третирането - въведе задължение разходите да се доказват по международните счетоводни стандарти. Повечето потърпевши от това "Соломоново" решение са адвокати, консултанти, одитори, счетоводители, все хора, които общуват с чуждестранни инвеститори. Е, познайте какво ще им кажат те за бизнес климата в България.

Няма защо да се питаме защо при 10% плосък данък у нас са толкова малко предприемачите и инвестициите. Никой не иска да се дави в блато на бюрокрация, дори това да е блатото с най-ниски данъци в околността. В същото време повечето проблеми са лесно решими - въпрос е на политическа воля.



КОГАТО НАП ТЪЛКУВА ЗАКОНИТЕ



НАП има лошата практика да прави тълкувания на данъчни закони. Не може правила, приети от законодателната власт, да се четат "творчески" от изпълнителната. Ясно е, че НАП винаги ще тълкува законите в полза на фиска, за да събира повече данъци. И спокойно може да си деребейства с указания. Деребейства, защото безконтролността и липсата на отговорност са точно това. Как е възможно да се издават напълно противоположни указания по един и същ въпрос - например трябва ли да се облага с ДДС плащането на задатък (гаранционната сума при подписване на договор за наем). Години наред се приемаше, че задатъкът не е сделка и следователно не се облага с ДДС. НАП даже пусна указание в тази посока. Година по-късно се обърна на 180% и пусна противоположно указание. А след това друго указание, което връща първоначалното положение. Всичко това, без да са настъпили законови промени. Явно в някакъв момент в НАП са решили, че им трябват повече приходи, и то веднага, пускат указание и който се хване, хване, който не е съгласен, да ни съди (което пък е и причината за последния обрат). Виновни няма, наказани - нула.

Фрапиращ казус са застраховките "Живот". В последните три години НАП пуска указания, че се дължат осигурителни вноски, ако работодател е направил застраховки "Живот" на служителите си. Въпреки че има две решения на ВАС от 2012 г., които ясно казват две неща за тези застраховки: че не са нито трудово възнаграждение, нито социален разход, а следователно няма причина върху тях да се плащат осигуровки.

Според чл. 200 от КТ работодателят е виновен за всичко, което се случва в трудовия процес. Значи е напълно логично да направи застраховки "Живот" за своите работници, както сключва "Каско", "Професионална отговорност" и ГО, които никой не се опитва да товари с осигуровки, защото това са необходимо присъщи разходи за всеки бизнес.

Да видим и кога един работник може да получи пари от една такава застраховка? Когато го сполети злополука или заболяване, т.е. настъпи застрахователно събитие, или когато изтече срокът на полицата. Но обезщетенията при застрахователни събития са необлагаеми съгласно ЗДДФЛ. А според Кодекса за застраховане доживяването на края на застраховката също е застрахователно събитие, така че и в този случай парите отново се получават като обезщетение и са необлагаеми. Така че няма никаква правна логика да се искат осигурителни вноски.

При това по казуса се е произнесъл ВАС - Висшият административен съд в България. Само че, кой знае защо, НАП продължава да "тълкува" правилата.


ПАРАГРАФ 22

Като регистрирате фирма на сайта на НАП, там с червени букви пише, че ако подадете различни декларации преди срока, в който трябва да направите плащания по тях, първите пари, които внесете, ще бъдат присъединени към тази, която е подадена първа, а не според най-близкия падеж. Един пример. Подавате годишна данъчна декларация (ГДД) като юридическо лице на 10 март 2015 г., като падежът на данъчното задължение е 31 март. На 20 март пък плащате ДОД за февруарските заплати, а самата декларация подавате на 25 март (това е крайният срок). Системата на НАП автоматично праща парите за погасяване на корпоративния данък - защото декларацията за него е била подадена по-рано. И когато на 25 март подадете декларацията за ДОД, оказва се, че нямате средства в системата на НАП - подоходните данъци, които сте внесли, са отишли за другия данък. Върхът на абсурда е, че когато примерно на 29 март вие си мислите, че си плащате корпоративния данък, НАП ви начислява лихви за закъсняло плащане на ДОД. През цялото време сте плащали по-рано от сроковете, а накрая за награда получавате лихви за забавяне. Абсурдно е системата да те наказва, че си побързал да декларираш задължение. Въпрос само на добра воля е да се оправи софтуерът на НАП.

Още нещо странно. НАП има три системи - за платени, непогасени задължения и т.н. Там, където са вашите задължения, никога няма да излезе, че имате надвнесен данък. Може да видите, че имате "неуточнени данъчни задължения", но те не излизат в плюс. Човек трябва непрекъснато да следи и да отгатва какво е имала предвид системата на НАП, която си действа съвсем самостоятелно и си прави каквото си иска по логика, която е ясна само за програмистите на агенцията (а може и да не е).
 ---
архив: СЕГА
НАП търпи много забележки, но е една от най-дружелюбните към бизнеса администрация в България, защото бързо се модернизира.
 Попълването на документи на ръка е архаизъм във века на електронните комуникации.
Снимка: Михаела Катеринска
Писането на графици за годишните отпуски е на път да отпадне, след като в петък депутатите гласуваха на първо четене промени в Кодекса на труда. Предложението, внесено от депутата от левицата Петър Кънев, бе подкрепено от всички партии. Ето че не било трудно...
16
3636
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
14 Юни 2015 19:57
Единствен изход - закон за личната отговорност! За всяко решение - подписано или гласувано, приелите го носят ЛИЧНА отговорност...
А кой ще го гласува?
--------------------------
Сайтът на Генек
14 Юни 2015 20:50
Всичко написано е вярно, авторе!
Ако има и кой да чете...
14 Юни 2015 21:39
С всичко съм съгласна, само без това - по-лесно уволнение за работещи в малки фирми. Това не става така. А и какво му е трудното и сега - даваш предизвестие и евентуално го пускаш в отпуск докато трае предизвестието. Просто трябва документално да са ти изрядни нещата, нищо трудно няма да уволниш който и да било.
15 Юни 2015 08:55
Утопия.
15 Юни 2015 09:34
Румен Обрешков

Всичко написано е абсолютно вярно. Авторът отлично познава материята! Мога да добавя и още, но защо ли? Справките за задълженията и погасяванията, които чете "пациентът" са различни от тези, които са напраевени за напите, естествено по-семпли и не се вижда всичко. Е, има начин да надникнеш в техните справки, за да си наясно с информацията за теб и не е скъпо.
15 Юни 2015 09:51
Колкото повече писане в една държава, толкова повече дейност за отчитане, толкова по- нужни чиновници.
Чиновниците- основната класа в демократична България.
За 20 г.- 1989-2008, делът на страната ни в производството на световния брутен продукт е намалял 25 пъти.
Защото основното ни производство стана изписаната хартия.
15 Юни 2015 10:36
Не съм адвокат на НАП, но може ли все пак авторът да обясни каква е разликата според него между тълкувание на законова разпоредба и становище по определен казус, данъчен или счетоводен? Защото според мен, трудно ще се докаже откъде чистото изложение в становището преминава в тълкувание на законова разпоредба. Все пак НАП трябва да се позове на конкретната разпоредба при решаване на определения казус.
15 Юни 2015 10:41
mi6osp - точно това ни е проблема, но не е само български, същото се случва и извън бюрокрацията по големите компании. То си е естествен процес - от нивата към завода, от завода към услугите, от услугите към мениджмънта - все изхвърляния, които свършват по естествен начин - скършване на баланса. Революциите са незначителни събития, истинската история се пише от идиотите следващи малките си мечти в огромни количества.
15 Юни 2015 10:52
Инспекторът пише акта и не му пука, че съдът може да го отмени - за него финансови последици няма...

Не само това, инспецторът е заплашен от санкция ано НЕ НАПИШЕ акт - без значение има ли основания или не. Ако актът падне, държавният юрисконсулт Е ДЛЪЖЕН да обжалва - без значение дали има някакви шансове за успех. АКо не обжалва, ще го обвинят, че прави сделки ...
***
Работодателят е отговортен за увреждания и / или смърт от ТРУДОВА злополука, ерго той има право да застрахова тази своя отговорност и това ТРЯБВА ДЕ Е разход.
При тези застраховки работниците (техните наследници) са бенефициенти и получените обезщетения НЕ ТРЯБВА да са приход и да се облагат...Това са толкова древни и отдавна прилагани принципи, че направо е удивително, че току се намира някой умник да ги "тълкува".
15 Юни 2015 11:06
Ил. Николов, наистина ли не схващаш разликата между "становище" и "тълкуване"!?

Становището ангажира НАП винаги и по всичките й "клонове" да прилага еднакъв аршин.

"Тълкуване" е, когато НАП вчера мисли едно, днес друго, а утре пак се отмята, или когато НАП - Изток в София интерпретира по един начин даден казус, НАП Пловдив интерпретира същия случай по-различно, а и в НАП Варна си имат собствено мнение!
15 Юни 2015 11:40

Мерси, pigeon2, не оспорвам казаното от Вас, но мислех, че тълкуване на разпоредба на нормативен акт се извършва от съда, не от НАП.
15 Юни 2015 12:47
Господин Обрешков, прав сте във всичко написано. Повечето от описаните казуси мога да подкрепя документално. Пропуснали сте общините и техните различни практики в прилагането на Закона за местните данъци и такси.
15 Юни 2015 14:26
Това няма да се промени, докато заплатите не се обвържат с ръста на БВП например или с обезщетенията, които плаща държавата заради грешки на администрацията

Това си е глупост отвсякъде.
Даден чиновник може да си върши перфектно работата, но понеже нещо си там БВП или някой друг в друго населено място направил грешка, да му резнем заплатата и на перфектния чиновник.
Защо примерно не се обвърже заплатата на списувателя примерно в в-к Несега, примерно лицето Обрешко Руменов, с ръста на приходите от в-к Несега или с обезщетенията, които плаща в-к Несега, за публикации, по които има осъдителни присъди от засегнатите? Предполагам, че списувателя Обрешко Руменов с радост ще прегърне идеята той да плаща заради чужди грешки - както на негови колеги, така и на началниците му, от които в крайна сметка зависи дали в-к Несега ще има повече или по-малко приходи.
15 Юни 2015 14:30
Особено на фона на Инспекцията по труда, която е голям любител на безсмислените разпоредби, като изискването всички да пишат графици за отпуските - включително и семейните фирми, където персоналът се състои от двама-трима.

Оставаше и да е вярно. График за отпуските е изискване на закона*, а не на Инспекцията по труда. В случая този критикува Инспекцията по труда, че следяла за изпълнението на закона!!!! Браво бе!!
*
*В случаят Законът е Кодексът на труда.
15 Юни 2015 14:37

Особен казус са обезщетенията, които държавата плаща, когато някой я осъди. Пак няма никаква лична отговорност за този, който е виновен за щетата. А трябва да има последствия. Може например, ако има осъдително решение, 10% от заплатите на съответната административна структура да отиват за плащане на обезщетения на гражданите, осъдили държавата. Тогава всеки ще се стреми неговият акт да е законосъобразен.

Поредната дивотия. Примерно, дадена административна структура работи добре и няма да плаща обезщетения, но според предложението в статията 10% от заплатите на тази структура така и така ще се резнат, но къде ще отидат?
Цялата статия е пълна с красиви фрази, разновидности на хайде да бием чиновника, но на практика повечето неща са невярни, а почти всичко е манипулация.
Разбира се, че има много неща да си оправят чиновниците, но трябва да се мисли, преди да се предлага. Поне трябва да се раздели това, което зависи от чиновниците, от това, което не зависи от тях. После трябва да се раздели това, което го решават политически назначените калинки за шефове, от това, което може да реши обикновеният чиновник.
15 Юни 2015 15:28
Значи на 10 подаваш една декларация, на 20 правиш плащане за декларация, която ЩЕ подадеш на 25, а софтуера трябва да познае ??? Няма ли да е по-лесно с кристална топка??? А че софтуера на НАП си е бъгав това никой не отрича. Ама ако може да не си измисляте.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД