:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,466,737
Активни 79
Страници 17,403
За един ден 1,302,066
ПРОСВЕТА

9 причини да се разминават бизнесът и висшето образование

У нас преподаването все още е разделено от научната дейност, а съвместната работа на изследователи и фирми е по-скоро изключение
СНИМКА: АРХИВ "СЕГА"
Българските университети не правят достатъчно да привлекат елита на всеки випуск, който заминава за чужбина.
Как да се стимулират студентите да развият своята изобретателност, а обучението им да допринесе за повишаване на благосъстоянието на обществото? Как университетите да развият научната си дейност, а изследванията им да се използват за реалните нужди на икономиката? Тези въпроси стават ключови с оглед на редица нови международни изследвания, отреждащи икономическа преднина на тези държави, които отрано посвещават учениците си в тайните на предприемачеството и иновациите.

В България нуждата от промяна в системата идва и от други фактори - безработицата сред висшистите, липсата на връзки с бизнеса и многото атрактивни възможности за обучение зад граница. За да ни улесни в този процес, нашето просветно министерство поиска от ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) критичен външен преглед на препятствията пред системата на висшето образование. Съдейки по резултатите от направеното през март-май 2014 г. изследване на предприемаческата мисия на университетите у нас, може да заключим, че възможностите за развитие са много, но за момента просто ги пропускаме.

В проучването са участвали 5 наши вуза - Икономическият във Варна, Техническият, Лесотехническият и Минно-геоложкият в София и Русенският университет "Ангел Кънчев". Още 15 висши училища пък са отговорили на онлайн въпросници. В резултат на това от ОИСР са откроили 9 наши слаби места.

На първо място, външните експерти са констатирали липса на ясно дефинирана роля на висшите ни училища в насърчаването на иновациите и предприемачеството. У нас има най-различни политически документи и оперативни програми, свързани с участието на вузовете в икономиката на знанието. Няма обаче обща политическа рамка, която да обединява разнообразните мерки. Под "иновативен и предприемачески" университет у нас се разбира предимно такъв, осигуряващ подкрепа на стартиращи предприятия, докато организационният капацитет, връзките с външните фактори и лидерството все още не се схващат като част от общата концепция, отчитат от ОИСР. Участието на вузовете ни пък в процеса на интелигентна специализация е маргинално, в резултат на което те не са напълно наясно с възможностите за финансиране. Само отделни университети имат активна роля - например за създаване на ключови промишлени клъстъри, а останалите като цяло нямат информация по въпроса.

Друг проблем е наследен от комунизма - разделянето на преподаването от научната дейност. Научните разработки все още се осъществяват от БАН, а



висшите училища изпитват затруднения



при усвояване на институционалното финансиране за научна дейност. Като голям недостатък е отбелязано и че голяма част от обмена на знания между висшите училища и техните външни и бизнес партньори, например сътрудничеството между университетски изследователи и местни фирми, се извършва от отделни личности. Без ясно изразено лидерство в това сътрудничество обаче ползите от големия брой проекти, често финансирани от ЕС, рискуват да останат ползи само за отделния индивид, без ефект за университета като цяло, смятат от организацията.

Трудностите в организацията на стажовете са другата черна точка. Когато студент си търси самостоятелно стаж, от фирмата са готови да му дадат бележка за проведена практика, но не и да го вземат действително на стаж, отбелязват експертите. Студентите са недоволни, че им се възлагат рутинни задачи, няма и обсъждане на стажа им по време на учебните занятия. Само тези, които намират практика с помощта на свой преподавател, имат към кого да се обърнат за съвет по време на стажа. Въпреки че поотделно много представители на академичната общност подкрепят предприемачеството в техния вуз, като цяло то не е част от стратегическите интереси на ръководството. Много наши студенти са запознати с възможностите за собствен бизнес, които предлагат някои капиталови фондове за начално и рисково кредитиране, но връзките на тази



предприемаческа екосистема



у нас с висшето образование са силно ограничени.

Не на последно място, от организацията забелязват и "системни пречки пред повишаването на привлекателността" на родните университети. Студентите, които предпочитат да учат в чужбина, се увеличават. Незаетите места в нашите висши училища през 2013-2014 г. са 8000, или 11.3% от общата бройка, отчитат от там. Сътрудничеството между вузовете е неясно, като често има съперничество за откриване на нови факултети, катедри и учебни програми. Докторските програми са много, като има риск предлагането им да се превърне в източник на допълнителен доход вместо в начин за разширяване на научноизследователската дейност. И още констатации от ОИСР - дейностите за насърчаване на предприемачеството не са част от акредитационния процес, организацията на учебните програми според нуждите на местната икономика е тромава и нерентабилна...

Срещу това експертите отправят 3 препоръки към държавата и 10 към университетите. Съветите са да създадем Национален съвет по иновации във висшето образование, който да идентифицира пречките пред иновационните проекти, както и фонд, финансиращ на проектен принцип пилотни проекти на университетите. За да подобрим висшето си образование, следва да разработим и система за лесен достъп до



подкрепа за начеващ бизнес



от академични преподаватели. Висшите училища пък трябва да ревизират стратегическите си документи, да инвестират в създаването на координационни механизми за подкрепа на предприемачеството, каквито са например сегашните центрове за предприемачество.

Сред препоръките са още вузовете да въведат обучение по предприемачество за всички студенти от различните факултети и нива, както и да стимулират привличането на външни участници, например с нови критерии за възнаграждения за такива, които допринасят за иновационната им програма. Сред най-важните неща, които следва да направят университетите, са да изградят стратегически партньорства с випускниците, които са ключов ресурс за насърчаване на организационни промени и развитие, както и да превърнат стажовете в неотменно право на всеки студент и да му осигурят подкрепа - като информация преди стажа, напътствие и насърчаване по време на самата практика и като повод за размисъл след нея.

Някои от тези препоръки намират отговор във вече подготвени промени в Закона за висшето образование. В тях се предвижда вузовете задължително да включат в програмите си курсове по предприемачество, които да бъдат свързани и с кариерните центрове. Пари за наука занапред се очаква да се дават не за абстрактни изследвания, а за полезни за икономиката открития. В обучението пък трябва да се включат и практически дейности по отношение на иновациите, а в бордовете на висшите училища да влязат представители на бизнеса, но не проформа, а с реално участие в оценяването на университетските специалности и дейности. Обещания, които предстои да видим кога и как ще се изпълнят.
19
3660
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
14 Юни 2015 19:58
Основна причина - инвестирането в кадри е непознато и дори омразно за родните "бизнесмени"...
----------------------
Сайтът на Генек
14 Юни 2015 20:00
Тези въпросници са поредната глупост и симулиране на дейност. Нима някой сериозно очаква вузовете да напишат истината? Тоест, проблеми като:
1. Пълно безхаберие от страна на преподавателите научил ли е някой нещо. Важното е да има повече студенти, са да плаща държавата за тях.
2. Тотална корупция и купуване на изпитите, особено от чуждестранни (турски) студенти.
3. Адаптиране на изпитите към най-некадърните студенти - тестове за фундаментални неща. Тук имаме пълно копиране на американския опит от шейсетте години на миналия век, когато критериите силно се занижават с цел "политкоректност" - за да могат и негрите да вземат дипломи. Тестовете навлизат там именно тогава.
4. С цел привличане на повече младежи - въвеждане на откровено налудничави, но добре звучащи специалности - без никакъв щанс за реализация за завършилите.
5. Силно снижаване на качеството на преподаване; произвеждане на професори на килограм, със знанията на асистенти.
6. Измисляне на теми за разработки, които не са необходими никому, но така се усвояват пари. Понякога дори просто се преписва по-неизвестна разработка.
7. "Зарибяване" без капка срам - съвсем преднамерено студентите са заблуждавани относно възможностите за реализация - все едно да кажеш - елате при нас да учите за пожарникари, за да станете после премиери.
8. Тотално откъсване на преподавателите от действителността - "мениджмънт" се преподава от хора, които нито са били началници някому, нито са влизали в завод през живота си. Тоест, просто се излагат едни теории без никакви реални примери. Може да видиш как 25 годишна мацка преподава оперативен мениджмънт, без никога да защитавала бюджет през живота си или да е анализирала реална инвестиция. Като куриоз - кара студентите си да направят разработка "построяване на производствено предприятие", а дори не знае какво е "сервитутно право".
9. Никой не предупреждава още в първи курс студентите, че главният критерий, по който ще ги назначат на първото им работно място, е - "кой е съгласен да работи за най-малко пари" - и така ще бъде още десетина години, докато си създадат име.
10. Никой не обяснява на студентите, че ще отидат в реална и силно конкурентна среда, където никой не го е еня жена ли си, хомосексуалист ли си, чувстваш ли се дискриминиран или не и т.н. Даже няма да се интересуват от оценките ти в дипломата. Единственото, което вълнува работодателя е - каква печалба ще му донесеш? А това, за съжаление, не се учи достатъчно в нашите университети.

Как мислите - дали във въпросниците са фигурирали точни ТЕЗИ въпроси?
14 Юни 2015 20:04
Само отделни университети имат активна роля - например за създаване на ключови промишлени клъстъри, а останалите като цяло нямат информация по въпроса.
Значи някои неназовани университети ги чаткали "клъстърите", а други не. И комунизма (дето създаде почти всички български университети) е виновен за всичко. Въобще жалка картинка.
*
Реалността е, че пари за образование просто няма, понеже няма вече икономика, която да я поддържа. От там какви реформи ще се правят е наливане от пусто в празно. А приоритета на Чехльо и началниците му е да даваме пари за въоръжаване да изпълняваме някакви там "ангажименти" на някакво си НАТО - разбирай да пращаме наши гавази да се бият срещу други бедни хора.
14 Юни 2015 21:04
Единственото, което вълнува работодателя е - каква печалба ще му донесеш? А това, за съжаление, не се учи достатъчно в нашите университети.


"Това" няма нужда да се учи в нашите университети. Там трябва да се учи не "за кого ще работя", а "кой ще работи за мен".
Ама предприемаческото мислене трябва да се развива още от основното училище.
14 Юни 2015 21:54
Важното е да има повече студенти, са да плаща държавата за тях.
Пръв пазарен принцип е да се повиши потреблението.
Тотална корупция и купуване на изпитите, особено от чуждестранни (турски) студенти.
Основно пазарно умение да се купува и да се продава. По д-р по икономиката Емил Хърсев, трябва да сме съвършените продажници.
Адаптиране на изпитите към най-некадърните студенти
Това е защита на човешките права, особено от дискриминация.
въвеждане на откровено налудничави, но добре звучащи специалности
Иновациите, когато няма реално производство, започват с фантазии. Дори има общонароден почин на едни еманципатки за развинтване на фантазията у детето ... докато майка му е жива.
произвеждане на професори на килограм
Това е с цел повишаване на качеството - всеки студент да е с "личен асистент", а в бъдеще и с домашен професор.
Измисляне на теми за разработки, които не са необходими никому, но така се усвояват пари.
Ако бяха необходими някому, щяха да имат реална стойност ... и заплащане, поради което щеше да отпадне нуждата от "усвояване" на пари.
"Зарибяване" без капка срам
Рекламата е основен инструмент за увеличаване на продажбите.
"мениджмънт" се преподава от хора, които нито са били началници някому, нито са влизали в завод през живота си.
Но са сертифицирани на "световно ниво", от международни институции, които също нищо не са произвели. Напр. рейтинговите агенции - Как пък нито една няма рейтинг, та инвеститорите да се ориентират колко е рейтингова!
Дали няма пълно разминаване между "свободния пазар" и кадрите (образование, здравеопазване, социална и национална сигурност), които трябва да го захранват?
14 Юни 2015 22:02
Дали няма пълно разминаване между "свободния пазар" и кадрите (образование, здравеопазване, социална и национална сигурност), които трябва да го захранват?


Че къде има свободен пазар? "Бизнесът" също гледа как да се докопа до държавни средства. По правило обществените поръчки се печелят от този с най-дебели връзки или този, който даде най-голям рушвет.
15 Юни 2015 09:18
Друг проблем е наследен от комунизма...

и не бива да забравяме и ролята на ДС, нали? Путин?
Малоумници!
15 Юни 2015 09:21
Това" няма нужда да се учи в нашите университети. Там трябва да се учи не "за кого ще работя", а "кой ще работи за мен".
Ама предприемаческото мислене трябва да се развива още от основното училище.
Що не и в детската градина. Аз не съм чул в западен университет да се преподава препримачество. Тимур тоз път е много точен.
Въобще девизът е "паари нема действайте". Вчера Жана д'Арк илюстрира как се пръскат милиони - 2 милиона за интернет страница. Никога за наука и образование няма да останат пари, защото появят ли се някъде милиони, веднага се правят схеми за тяхното присвояване. Сега пак се вихри корупционен скандал във Фонда за Научни изследвания, главно с неговия управител Николах Христов.
3 милиона се дават за Комисията по досиетата, една сасолютно безмислена работа. Резултатите от нея са плюенето по този и онзи.
От друга страна появят ли се дупки в бюджета и те се запълват от средствата за наука и образование.
15 Юни 2015 09:25
Че къде има свободен пазар? "Бизнесът" също гледа как да се докопа до държавни средства.
С една колежка от Швейцария задвижихме проект по ХОРИЗОН2020. Ще видим какво ще излезе. В Консорциума са над 10 европейски държави. Повечето кандидати са фирми от малкия и среден бизнес. Доколкото разбирам те се издържат от такива бюджетни проекти.
15 Юни 2015 09:47
Цитираното изследване е отговор защо се разминават образованието и бизнеса, а и с обществото. Некадърността, тоталната изолация от научните практики в сродните области, но най-вече изключителна ограниченост, да не кажа скудоумие в самото образование Резултат е абсолютната липса на въображение и свеж поглед към околния свят.
15 Юни 2015 12:29
Има една основна причина за разминаването между бизнеса и висшето образование. "Клиенти" на университетите са кандидатстудентите и студентите, а не фирмите. Не знам защо битува виждането, че висшето образование произвежда кадри за бизнеса.
15 Юни 2015 12:57
Разминаването сега е защото преди 10-15 години бизнесът не е дефинирал хора с какво образование ще му трябват днес, а държавните органи пълни с калинки тогава не са планирали как да има хора с такова образование днес. Ако този процес започне сега, до 10-15 години ще се преодолее разминаването. При това не става въпрос само за бизнеса а и за образователната система, за здравеопазването, за държавното управление, за националната сигурност... В "белите" държави правят така, а не слушат ипиотчета дето редят мантри как пазарът регулира всичко.
15 Юни 2015 14:31
Има една основна причина за разминаването между бизнеса и висшето образование. "Клиенти" на университетите са кандидатстудентите и студентите, а не фирмите. Не знам защо битува виждането, че висшето образование произвежда кадри за бизнеса.


Тази форма на мислене за връзката "студент-университет" е и причината за по-голямата част от изброените недостатъци на системата (има и доста глупости от изброените неща, ама не е това сега въпросът). Наистина този проблем отдавна е поставен и решен: "За университетите клиент се явяват фирмите, наемащи техните завършили възпитаници. Затова, в по-общ план", клиент за университета се явява обществото."
Това е постулирано преди 19 г. (през 1996 г.), веднага след катастрофалното снижаване на кандидатите за инженерно-технически кадри в американската и в английсата дъжрави. Да, и се га има университети, за които студентът е клиент. Но това са места, в които ако си плащаш, то получаваш диплома. Разликата с положението при нас е това, че там цената на образованието покрива с около 15 % отгоре разходите, докато при нас плащаното от държавата + плащаното от студентите покрива не повече от 45-50 % от себестойността (за държавните възове). Затова непрекъсната държавните вузове търсят пари за заплати (я как СУ всяка година около септември е опоскало де що има пари и собствени приходи, та започава стачки за още държавани). А и фирмите не иската да плащата на вузовете за по-специализирани подготовки - директно се чуват "аз си плащам данъците и искам да ми подготвяте фората като за мои нужди." Е, че други иската друга подготовка, като за "техни нужди", никой не го интересува. Затова и за толкова държавни пари фирмите получават "такова" образование.

P.S. Все пак да не се оплакваме от образованието на нашите - направете опити за тези пари да си намерите по-свестни специалисти от Западна Европа. Изненадата ви ще е голяма. А и как така се случва, че нашите специалисти не са харесвани у нас, но са непрекъснато желани навън. НЕ е ли тогава проблема в начина на използване на инструмента, а не в самия инструмент.
15 Юни 2015 14:58
"Друг проблем е наследен от комунизма - разделянето на преподаването от научната дейност."
Боже, прибери си вересиите!
15 Юни 2015 14:59
Статийката е на ниво свободно съчинение със заемки от нови намерения. Разбира се има дежурни виновници, главният от които е комунизмът (каквото и да значи това). Но каква благодат ще настъпи след като всички студенти положат изпит по предприемачество. Само си викам - дано! - както се казва в песента.



15 Юни 2015 15:09
Но започнете с формулирането на правилния въпрос моля Ви се?
Каква част от Брутния вътрешен продукт на Р. България е резултат на производството на стоки и услуги с висока добавена стойност?
15 Юни 2015 15:26
Следващия въпрос е:
"Каква част от износа на Р. България се формира от продукти и услуги с висока добавена стойност?"
15 Юни 2015 17:55
"Друг проблем е наследен от комунизма - разделянето на преподаването от научната дейност."
Пълни глупости. Тази джурналистка нищо не знае. Преди 1989г. имаше Единни центрове, които обединяваха институтите на БАН и катедри от университетите. Най-добра симбиоза беше осъществена между Института по математика и Математическия факултет на СУ.Имаше три блока А, Б и C. C блокът беше деисертация. Тази структура беше предложена от Сендов, като председател на БАН. Учените от БАН четяха лекции в университетите, а учените от университетите участваха бв работата на институтите на БАН. Точно след 1990г. стана разделянето на инстутите на БАН от университетите, на основата на автономия на университетите.
В Германия има около 90 института на Макс Планк, около 70 на Фрауеренхофер, други институти на Лайбниц обществото, институти към Юлих, в Мюнхен и в бившата Академия на науките на ГДР на Адлерсхоф-Берлин. Всички те са откъснати от преподаването.
В Германия имат професори, работещи и в корпорациите им, разработвайки на научно нво.
15 Юни 2015 21:26
Българското Убразование - желание от всяка върба свирка да стане! Да създаде меринджей до меринджея , Айнщайн до Нобела, мила моя майно льо! Мокри сънища XXL-формат!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД