Как да се стимулират студентите да развият своята изобретателност, а обучението им да допринесе за повишаване на благосъстоянието на обществото? Как университетите да развият научната си дейност, а изследванията им да се използват за реалните нужди на икономиката? Тези въпроси стават ключови с оглед на редица нови международни изследвания, отреждащи икономическа преднина на тези държави, които отрано посвещават учениците си в тайните на предприемачеството и иновациите.

В България нуждата от промяна в системата идва и от други фактори - безработицата сред висшистите, липсата на връзки с бизнеса и многото атрактивни възможности за обучение зад граница. За да ни улесни в този процес, нашето просветно министерство поиска от ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) критичен външен преглед на препятствията пред системата на висшето образование. Съдейки по резултатите от направеното през март-май 2014 г. изследване на предприемаческата мисия на университетите у нас, може да заключим, че възможностите за развитие са много, но за момента просто ги пропускаме.

В проучването са участвали 5 наши вуза - Икономическият във Варна, Техническият, Лесотехническият и Минно-геоложкият в София и Русенският университет "Ангел Кънчев". Още 15 висши училища пък са отговорили на онлайн въпросници. В резултат на това от ОИСР са откроили 9 наши слаби места.

На първо място, външните експерти са констатирали липса на ясно дефинирана роля на висшите ни училища в насърчаването на иновациите и предприемачеството. У нас има най-различни политически документи и оперативни програми, свързани с участието на вузовете в икономиката на знанието. Няма обаче обща политическа рамка, която да обединява разнообразните мерки. Под "иновативен и предприемачески" университет у нас се разбира предимно такъв, осигуряващ подкрепа на стартиращи предприятия, докато организационният капацитет, връзките с външните фактори и лидерството все още не се схващат като част от общата концепция, отчитат от ОИСР. Участието на вузовете ни пък в процеса на интелигентна специализация е маргинално, в резултат на което те не са напълно наясно с възможностите за финансиране. Само отделни университети имат активна роля - например за създаване на ключови промишлени клъстъри, а останалите като цяло нямат информация по въпроса.

Друг проблем е наследен от комунизма - разделянето на преподаването от научната дейност. Научните разработки все още се осъществяват от БАН, а



висшите училища изпитват затруднения



при усвояване на институционалното финансиране за научна дейност. Като голям недостатък е отбелязано и че голяма част от обмена на знания между висшите училища и техните външни и бизнес партньори, например сътрудничеството между университетски изследователи и местни фирми, се извършва от отделни личности. Без ясно изразено лидерство в това сътрудничество обаче ползите от големия брой проекти, често финансирани от ЕС, рискуват да останат ползи само за отделния индивид, без ефект за университета като цяло, смятат от организацията.

Трудностите в организацията на стажовете са другата черна точка. Когато студент си търси самостоятелно стаж, от фирмата са готови да му дадат бележка за проведена практика, но не и да го вземат действително на стаж, отбелязват експертите. Студентите са недоволни, че им се възлагат рутинни задачи, няма и обсъждане на стажа им по време на учебните занятия. Само тези, които намират практика с помощта на свой преподавател, имат към кого да се обърнат за съвет по време на стажа. Въпреки че поотделно много представители на академичната общност подкрепят предприемачеството в техния вуз, като цяло то не е част от стратегическите интереси на ръководството. Много наши студенти са запознати с възможностите за собствен бизнес, които предлагат някои капиталови фондове за начално и рисково кредитиране, но връзките на тази



предприемаческа екосистема



у нас с висшето образование са силно ограничени.

Не на последно място, от организацията забелязват и "системни пречки пред повишаването на привлекателността" на родните университети. Студентите, които предпочитат да учат в чужбина, се увеличават. Незаетите места в нашите висши училища през 2013-2014 г. са 8000, или 11.3% от общата бройка, отчитат от там. Сътрудничеството между вузовете е неясно, като често има съперничество за откриване на нови факултети, катедри и учебни програми. Докторските програми са много, като има риск предлагането им да се превърне в източник на допълнителен доход вместо в начин за разширяване на научноизследователската дейност. И още констатации от ОИСР - дейностите за насърчаване на предприемачеството не са част от акредитационния процес, организацията на учебните програми според нуждите на местната икономика е тромава и нерентабилна...

Срещу това експертите отправят 3 препоръки към държавата и 10 към университетите. Съветите са да създадем Национален съвет по иновации във висшето образование, който да идентифицира пречките пред иновационните проекти, както и фонд, финансиращ на проектен принцип пилотни проекти на университетите. За да подобрим висшето си образование, следва да разработим и система за лесен достъп до



подкрепа за начеващ бизнес



от академични преподаватели. Висшите училища пък трябва да ревизират стратегическите си документи, да инвестират в създаването на координационни механизми за подкрепа на предприемачеството, каквито са например сегашните центрове за предприемачество.

Сред препоръките са още вузовете да въведат обучение по предприемачество за всички студенти от различните факултети и нива, както и да стимулират привличането на външни участници, например с нови критерии за възнаграждения за такива, които допринасят за иновационната им програма. Сред най-важните неща, които следва да направят университетите, са да изградят стратегически партньорства с випускниците, които са ключов ресурс за насърчаване на организационни промени и развитие, както и да превърнат стажовете в неотменно право на всеки студент и да му осигурят подкрепа - като информация преди стажа, напътствие и насърчаване по време на самата практика и като повод за размисъл след нея.

Някои от тези препоръки намират отговор във вече подготвени промени в Закона за висшето образование. В тях се предвижда вузовете задължително да включат в програмите си курсове по предприемачество, които да бъдат свързани и с кариерните центрове. Пари за наука занапред се очаква да се дават не за абстрактни изследвания, а за полезни за икономиката открития. В обучението пък трябва да се включат и практически дейности по отношение на иновациите, а в бордовете на висшите училища да влязат представители на бизнеса, но не проформа, а с реално участие в оценяването на университетските специалности и дейности. Обещания, които предстои да видим кога и как ще се изпълнят.