Цените на тока отново са най-горещата българска тема. В началото на юни Комисията за енергийно регулиране оповести своите предложения за новия период - от 1 юли, и от тогава критики и оплаквания валят отвсякъде. Първи се включиха обичайните критици на всичко, свързано с държавните предприятия, и обявиха, че цените за битовите потребители ще бъдат увеличени по вина на НЕК и държавата - понеже НЕК работи лошо, а държавата необосновано задържа цените години наред. Имаше предварително "подгряване", като с повод и без повод различни експерти обявяваха, че нашето население плаща най-евтината еленергия в целия ЕС. Но не трябва да се забравя, че по данни на Евростат, като се отчете и покупателната способност,



българите всъщност плащат най-скъпия ток в ЕС



През последните дни обаче се случи нещо ново. Работодателските организации реагираха безпрецедентно остро срещу предвиденото увеличение на цените, които от 1 юли ще трябва да плащат техните предприятия. Любопитно е дали в тези организации членуват и фирми, които произвеждат "зелена" енергия, или т.нар. американски тецове, или топлофикациите, които са се уредили да продават на НЕК скъп ток, а за своите нужди да купуват от същата НЕК по "регулираните" цени. В групата на интересните реакции трябва да поставим и становището на директора на НЕК. На 5 юни Петър Илиев ясно заяви, че предложенията на КЕВР отново принуждават холдинга да изкупува ток по високи преференциални цени и да го продава на ЕРП-тата по занижени цени.

Тежкото финансово състояние на НЕК, сочено от години като причина за възхода на цените за тока за бита, изисква задълбочен анализ, който да покаже доколко загубите през годините са свързани пряко с ценовите регулации и доколко не. Факт е обаче, че и новият състав на КЕВР затвърждава подхода тежестта на проблемите в енергетиката да се стоварва основно на НЕК. Да, за първи път регулаторът натовари и бизнеса с такса "задължения към обществото". Но неясно защо от тази такса са освободени предприятията , които купуват ток от НЕК, за да го изнасят.



Не е известно и защо НЕК не изнася,



което би й помогнало да намали загубите, които трупа в ролята на обществен доставчик.

И така, всички са недоволни от новите цени на тока, които КЕВР предлага. Очевидно е, че имаме огромен проблем с държавното регулиране. Тогава? Какво и как трябва да се промени, че да се доближим до онези фини настройки, известни като "невидимата ръка на пазара"?

Смисълът на съществуването на регулирани цени навсякъде по света е един и същ - когато няма условия за конкуренция и равнопоставеност на участниците в покупко-продажбата, да действа държавен регулатор.

Добрата новина е, че за страните от ЕС отдавна е дадена насока да се премине към свободно договаряне на цени в сектора - чрез т.нар. трети енергиен пакет и свързаните с него многобройни документи. За съжаление това европейско изискване упорито не се прилага у нас. Нещо повече - прозира повсеместно нежелание свободният пазар да се въведе и да обхване всички. В същото време ще растат загубите, недоволството и недоверието. Тази мрачна прогноза не е трудна. Достатъчно е да разгледаме кой какво получава при новия ценови подход в регулаторния период от 1 юли 2015 г.

Първо, трите електроразпределителни дружества, които продават на населението, ще могат да увеличат цените средно с около 2%. Сигурно е, че те ще настояват, че това е крайно недостатъчно, за да поддържат в изправност съоръженията. На свой ред, обществеността ще иска нови и нови проверки на тези дружества, за да се установи дали реално извършват инвестициите, които заявяват, как правят ремонтите, защо непрекъснато сменят електромерите. Всичко това не само срива икономическата ефективност, но и



има силен деморализиращ ефект върху цялото общество,



което в дългосрочен план е по-вредно дори от преките загуби. Интересът на тези дружества всъщност е свързан силно със съществуващия регулаторен механизъм и пълната либерализация няма да е желана от тях.

Второ, НЕК ще продължи да затъва финансово и няма да се издължава на своите контрагенти.Те, от своя страна, също няма да се разплащат. Работниците няма да получават заплати, хаосът ще се засилва и подхранва непрекъснато. Освен изчислявания в милиарди левове лош резултат подобна среда предразполага към разхищения, грабежи и лъжи, дори и когато поредното ръководство има само добри намерения. Засилват се и апетитите на хора, които имат опит и знаят, че при подобни ситуации чрез правни трикове могат да се спечелят милиони бързо и лесно.

Трето, някои предприятия ще могат да прехвърлят "напред" - т.е. в продажната цена - увеличените си разходи за еленергия, а други - не. Вероятно за определен кръг потребителски стоки цените ще се повишат бързо.

Четвърто, битовите потребители ще понесат пореден удар, защото цените на тока ще пораснат, но заплатите и пенсиите им - едва ли. Работещите хора у нас са около три милиона, пенсионерите са около два милиона, официално безработните - 300 хиляди, а реално безработните - поне още 500 хиляди. При тези условия със сигурност може да се очаква



силен натиск за нарастване на бюджетните разходи за подпомагане



и в същото време ръст на недоволните и възмутени хора.

Пето, производителите на енергия от възобновяеми източници са главни печеливши от това, че има държавен регулатор и обществен доставчик. Те имат дългосрочни договори и обществения доставчик НЕК ще трябва да купува задължително тяхното количество енергия, и то по преференциални цени. Нищо че има достатъчно енергия от други източници - също екологичини и десетки пъти по-евтини. Любопитното е, че някои от тези, които най-много говорят за силата на пазара и на конкуренцията, черпят с пълни шепи от приходите, платени за ВЕИ от обществения доставчик по съчинени, не по пазарни цени. Всичко това има опора в специален закон, приет единодушно от леви и от десни народни представители.

През последните дни един от видните ни бизнесмени, гневен от задаващото се поскъпване на тока, предложи да се отървем от неизгодните за повечето от нас договори с ВЕИ, като обявим в несъстоятелност НЕК. Това не е решение, защото от него сегашните губещи пак няма да спечелят. В отговор защитниците на "статуквото" веднага призоваха да продължим с използването на регулираните цени и обществения доставчик.

Шеста група, особено заинтересована от наличието на обществен доставчик и регулирани цени, е тази на топлоцентралите с "високоефективни" смесени производства на електро- и топлоенергия. Те също печелят от неяснотите в начина на определяне на цената, по която общественият доставчик е длъжен да купува напълно ненужната за него енергия.

При тези условия е ясно, че ако не се действа решително и радикално, първи ще загине общественият доставчик, а след него и други играчи. Крайната сметка ще се представи на всички нас. А затъването в дългово бреме ще бъде дълбоко и много по-тягостно, отколкото това, което преживяхме в края на 2014 г.



Какво може да се направи?



Правителството да задължи министрите на енергетиката, на икономиката и на финансите до края на годината с подкрепата на ЕК да осигурят предоговаряне на всички дългосрочни договори с ВЕИ и с другите производители така, че от средата на 2016 г. да се прилага истински пазарен подход за всички, които произвеждат и продават еленергия, а вместо регулатор и обществен доставчик да действа "невидимата ръка на пазара"- в случая говорим за работеща енергийна борса. Това, разбира се, изисква и много работа по изменение на цялостната законова рамка на този процес.