- Г-н Вазов, новият управител на БНБ трябва да върне доверието в централната банка, което бе сериозно разклатено в последната една година. Как според вас може да стане това?

- Аз не виждам нищо, което да не може да се поправи в следващите месеци, при избора на нов управител и нов управителен съвет, като се вземат нормални и адекватни решения, с които доверието в БНБ отново да бъде в нормални граници.

- Дали ще бъде толкова лесно - дори и Брюксел констатира в един от последните си доклади, че кризата с КТБ е разкрила "институционални и надзорни слабости" на банковия регулатор, водещи до съмнения за здравето на финансовия сектор.

- Ние спекулираме с Брюксел. Спекулираме, грешно интерпретираме, грешно превеждаме, грешно коментираме. Първо Европейската комисия никога не би казала, че финансовата система в България е разклатена. Това е нейната политика. Още повече - всички факти в последната година категорично доказват, че банковата система (не говоря като цяло за финансовата, защото има много други аспекти) се намира в добра кондиция. Да, имаше криза в една банка. Но по-истински стрес тест от този, който издържаха българските банки, не е имало в Европа. Последните данни също показват, че те имат добри печалби.

- Част от печалбата им се дължи на събиране на по-високи такси и комисиони...

- Но пък в същото време имат по-големи загуби, защото са принудени да направят по-големи резерви. Съществува някакъв страх. Банките си вдигат резервите като гаранция и защита заради случилото се с КТБ, всички се страхуват дали няма да има някаква атака срещу тях. Защото случилото се миналата година беше продиктувано от нечии интереси. Случилото се беше атака срещу българската банкова система, а не само срещу КТБ и не само заради лични интереси, които още никой не може да определи. Ние имахме атака срещу цялата банкова система и срещу валутния борд.

- Имаше атака и срещу още една банка - неуспешна атака, защото държавата подкрепи банката.

- Търсеше се банкова криза и срутване на валутния борд. В случая системата издържа, имаме печалби, увеличаване на депозитите. Банковата система се определя от доверието на клиента. След като той я приема за най-сигурното място, където да държи парите си и при много ниски лихви, това означава, че има доверие в банките.

Първа инвестиционна банка като банка също стоеше много добре. Имаше много сериозна банкова политика като управление и имаше логика и смисъл. Не трябва да се сравняват управлението на КТБ с ПИБ. Коренно различно е. Като при КТБ - 6 месеца преди случилото се съм казал, че банката в съвсем скорошен период няма да издържи. При този уникален бум в развитието си тя прегря. Тя не можеше да се управлява, тя започна собствен живот извън мениджмънта. Така става, когато мениджмънтът изпусне развитието.

- Не беше помогнато обаче на КТБ. Смятате ли, че имаше какво да се направи?

- Много е интересен погледът отвън - на непрофесионалиста. Особено когато се управляват големи икономически структури, ако дадено решение днес е било правилно, то след 5 години това решение може да бъде за прокурор. В момента, докато не вляза в БНБ, докато не видя протоколите, решенията, изказванията, не мога да кажа кое е било правилното действие. Общото усещане е факт - БНБ би трябвало да има значително по-агресивни действия в тази ситуация. За мен КТБ можеше да бъде спасена, можеше да бъде преструктурирана и в момента можеше да функционира нормално с всичките условия на банка, намираща се в оздравителен период. Никой не може да ме убеди в противното - тя можеше да бъде оздравена и щеше да бъде по-евтино за държавата. Това са основни принципи в икономиката. Оздравяването на една болна структура е винаги по-евтино от нейното ликвидиране. Ликвидацията има своите финансови измерения, но никой не мисли какви са точно те. Когато всички казаха дайте да я разкостим, се видя колко струва това.

- Смятате ли, че има нужда от някаква промяна в работата на централната банка?

- БНБ не е банка като банка, тя преди всичко е регулативен и административен орган. С времето и с развитието на икономиката и тя трябва да се развива. А ние имаме една застинала структура.

- От досегашните обсъждания за избор на управител на БНБ се налага впечатлението, че това е по-скоро политически, а не експертен избор. На какво ще разчитате при предстоящите обсъждания?

- Това, че сме издигнати от парламентарни групи, не означава, че сме политически фигури. Това е в положителен аспект. Политическите формации се обърнаха към хора извън тях. Това е може би един от първите случаи, в които се обърнаха към професионалисти. Както и да се погледне, и четиримата, които сме номинирани, всички сме били в тази система. Но нито аз съм политическа фигура, нито Бисер Манолов, нито Димитър Радев, нито Виктор Йоцов. Следва опит, постановка, цел, програма и вече тези, които ще ни избират, е хубаво да направят една конкретна оценка, а да не застават партийно зад човека, когото е номинирала партията. Още смятам, че в тази държава нещо може да се промени - когато е издигнат един кандидат и може да се убедиш, че друг, издигнат от друга политическа сила, ще бъде по-добър за държавата, а не за партията.

- Какво мислите за проекта за промени в Закона за кредитните институции, които предвиждат отпадане на тайната за банки в несъстоятелност?

- Има две неща - първо, целият институт на банковата тайна, който съществува, си има своите порочни елементи. Но в същия момент отиването към другата крайност - всеки да има достъп до такава информация, не е добър вариант. И може би добрият вариант за мен е да се търси някакъв диагонал - да се вади банковата тайна за влезли в съдебно дирене лица, когато има съмнения за престъпни деяния. В случая с КТБ например има много читави, много нормални хора, които нямат нищо общо нито с лоши кредити, нито с пране на пари. За тях е опасно, защото е възможно да се появят различни форми на рекет. Много хора отново могат да започнат да крият пари, да имаме бум на обири. Става въпрос и за разкриване на корпоративни тайни.

- Смятате ли, че икономиката ни е започнала да се възстановява?

- Да, има такива признаци. Възбужда се предприемачеството, вече има и леко възбуждане на кредитната активност. Колкото и парадоксално да звучи, смятам, че и гръцката криза ще окаже положителен ефект върху икономиката ни. В момента от гръцките инвеститори и предприемачи от средния клас тече много сериозен паричен поток към България. Има сериозно изнасяне на бизнеси. Те очакват криза. Говорим за средния и малкия бизнес, който може да работи тук. Няма никакви гранични бариери, имаме благоприятна данъчна политика.

- Как ще се отрази кризата в гръцките банки на българските им клонове?

- Те са си самостоятелни търговски дружества. Става нещо много интересно обаче. Депозити, който са се намирали в банките в Гърция, в момента се намират в българските гръцки банки, за да не бъдат блокирани. Това е спасяване на ресурс - една част към България, друга част към други страни.

- Според проф. Стив Ханке страната ни не трябва да влиза в еврозоната...

- По-добре ще бъде, защото ще падне валутният борд. Колкото и да е добър, той се оказва ограничител на икономическия растеж. Но нямаме друга форма за излизане от него освен влизане в еврозоната. За да имаме истински ръст, нормален икономически живот, мислене, предприемачество, инвестиции, ние трябва да влезем в еврозоната. Положителен момент за банките е, че ще влезем в европейските регулативни функции, всичките регулации ще важат и за нас.