На Еньовден (24 юни) в страната се прави възстановка на древния ритуал бране на билки. В този ден, според вярванията, те имат магическа сила. Лечебните растения са едно от големите богатства на нашата земя. Видовете са стотици и за всяка болка си има и билка. От години за отглеждането им се говори като за възможност в селските и в планинските райони. На това се залагаше и за постепенно оттегляне от производството на тютюн. Заради липсата на целенасочена политика този преход е доста бавен, по-скоро тепърва започва независимо от добрите възможности за печалба. А брането на билки, често бракониерско или против всякакви правила, продължава да е основната форма на добив.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Страната ни е в челната петица по производство и износ на билки наред с Индия и Афганистан. Освен че у нас ги има много, те са и със силна способност за възпроизводство. Има забранени за бране билки като корен от бял оман или медицинска ружа, както и такива с ограничителен режим - лазаркиня, божур. В България има над 700 вида билки. От тях се събират 200 - 250 вида и голяма част отива за износ.



Колко и как може да се печели?



Засега у нас най-разпространено е събирането на билки. С такава дейност, според различни оценки, се занимават между 250 и 300 хиляди души. Те са от най-бедните слоеве на населението и предпочитат тази дейност, защото получават парите си веднага, при предаването на набраното в изкупвателните пунктове. Една от най-скъпите билки - липовият цвят - се купува за около 1.5-2 лв./кг. Ако човек събере 30 кг за ден, може да си заработи до 60 лв. Повечето от останалите билки са по-евтини - килограм корен от коприва например е 15-20 ст. Естествено, доходът зависи от сезона, сръчността на работника, вида билка и др.

Проблемите пред събирачите са много - като се почне от липсата на работни облекла и инструменти, мине се през недостатъчно добре заплатения им труд и се стигне до изискването да платят такса за всеки килограм билки, още преди да са ги събрали. Изискването е записано в Закона за лечебните растения и отдавна от Българската асоциация на билкарите и гъбарите (БАБГ) настояват да отпадне, за да се стимулира браншът. "По логиката на закона трябва най-бедните да финансират държавните или общинските структури", казва председателят на асоциацията Марлена Стояновска. По думите й въпросните такси така или иначе не се плащат от берачите, а от билкозаготвителите - фирмите, които изкупуват и обработват билките (почистват, сушат, балират и др).

В конкурентните на нас страни като Румъния, Полша, Босна и Херцеговина, Албания такси няма. А и това, което все пак се плаща, не носи кой знае какъв ефект за бюджета. "По-скоро таксите действат като инструмент за тормоз на билкозаготвителите", смята Стояновска и предлага да се въведе билкарски билет. Според нея повечето билкари биха предпочели да платят еднократно определена сума, след което да берат спокойно. Така и доста берачи



ще излязат от сивата икономика



"80% от тях са роми. Тъй като повечето получават социални помощи, при доставянето на събраните билки в пунктовете не си показват личните карти или не се подписват под предаденото количество, за да не изгубят помощите", обяснява Стояновска.

Това води до друг проблем. Така наречената "проследимост" е невъзможна за нашите билки, тъй като все повече западни фирми, към които ги изнасяме, държат на информация за това къде са расли, кой ги е събирал, бил ли е с чисти ръце и др. Засега от асоциацията са се преборили за билет само за 4-5 билки, сред които хвойната и шипката.

Докато събирането на лечебни растения едва може да попълни семейния бюджет, второто ниво от веригата - билкозаготвителите, които изкупуват, обработват, балират, пакетират и продават билките, могат да си докарат прилични доходи. Някои родни фирми в последните години стъпиха твърдо на пазара, подобряват материалната си база и разширяват дейността си. Не е ясно обаче колко точно са билкозаготвителните пунктове, които по закон трябва да се регистрират в районните инспекции по околната среда. В действителност почти няма по-голямо българско село или град, в който да няма пункт за изкупуване. "При усилена работа и разумно влагане на спечелените средства хляб в този бизнес определено има", казва Стояновска.

Има и доста млади хора, които успешно навлизат в бранша. За да се започне бизнес с билки, трябва да се подготви, макар и малка, но добра преработвателна и складова база - сухи и проветриви помещения, площадки за сушене на билките, навеси, под които да съхнат на сянка.



Инвестициите на първо време не са големи,



но трябва да се спазват базисни изисквания. Събирането на билките трябва да е в чисти опаковки, в които не е имало химични материали, до помещенията не трябва да има достъп на животни, добре е да се построят сушилни, да се закупят балировачки и др.

Фирма "Бул херб" от с. Дойренци се занимава с билки от 1992 г. В началото са регистрирали пунктове за изкупуване на билки, а сега вече работят с доставчици. Купуват предимно липов цвят, лист бръшлян, плод шипка и глог, които изнасят в Полша и Германия. Собствениците обясняват, че заради слухове, че от бизнеса с билки се печели много, са се навъдили много прекупвачи, които завишават цената. "Така понякога не може да си покрием разходите за рекламация на продуктите", казват от фирмата.

"В началото е доста трудно, има много пътувания и разходи", споделя и собственикът на "Монси-52" - журналистът от БНТ Явор Симов, който започнал да се занимава с билки, защото винаги се е лекувал с тях. Той все още избива първоначалните си разходи от над 5 хил. лв., тъй като всичко спечелено реинвестира. Първоначално започнал да изкупува 4-5 вида билки - мента, маточина, лайка и др., защото искал да ги предлага в изчистен вид в хранителните магазини, където са и по-достъпни. Сключил договор с цех от Родопите - той им носел билките, там ги изчиствали от клечки, сламки и примеси, след което той ги опаковал с помощта на приятели и предлагал в 4-5 столични магазина. "Така цената скача - ако 100 г жълт кантарион в билковите аптеки струва 1 лев, когато е изчистен, цената му е 2 лева за 50 грама", казва той. Постепенно бизнесът му се разширил до 15 вида. Скоро Симов планира да направи собствена база, която да оборудва със сушилни и машини. "Пазарът сам те дърпа, все повече хора започват да се интересуват от здравословния начин на живот", казва той.

Проблем на билкозаготвителите създават и "сивите" пунктове, които не са регистрирани в районните инспекции по опазване на околната среда и подбиват цената. Какъв е размерът на търговията отвъд закона е въпрос с повишена трудност. Просто защото



официална статистика в този сектор няма



Реално почти няма начин и да се изчислят набраните килограми билки у нас - винаги може да платиш такса за 100 кг, а да набереш 200 кг и никой да не разбере.

Билкозаготвителите печелят от продажба на продукцията си на фирми износители, които са третото ниво от веригата, макар че има и такива, които директно изнасят продукцията си навън. По неофициални данни страната ни произвежда около 17 000 тона билки, като само 3000 тона остават у нас. Най-търсени в чужбина са листа от коприва и маточината, плодът на шипка, лавандулата и белият трън. На практика родни билки се търсят по целия свят - Европа, Африка, Америка.



-------------------------------------------------------------------------------------------------------------



Перспективата - собствена плантация и евросубсидии



Най-перспективно, а и най-щадящо за природата е култивирането на билки. Бъдещето на този бизнес действително е голямо, особено на фона на засилващата се тенденция за водене на природосъобразен начин на живот. Нуждата от работна ръка намалява, по-лесно се въвеждат нови видове, чието търсене се засилва. Не се разчита на случайността или на климатичните капризи. Освен това рентабилността на декар при отглеждане на билки е по-голяма от тази при традиционни култури като картофи, хмел или тютюн.

"Към този бизнес все повече започват да се насочват млади, образовани, интелигентни хора със стабилни професии, които търсят допълнителни доходи", твърди Даниела Попова, собственик на фирма за култивиране на билки "Булхербс". По думите й фирмите у нас в този бранш вече са десетки. Тя е поела бизнеса от родителите си, които от десетилетия се изхранват с това. Разполага с 500 дка ниви с култивирани билки и 15 декара разсадници. Ориентирала се е към производство на



по-рядко срещани и специфични билки,



от които произвежда етерични масла, които пък изнася на строго определени пазари. "Доходността от произвеждането на билки надвишава определено печалбата от други сектори като зърно или тютюн", казва Попова. Тя обяснява, че първоначална инвестиция от 800-1000 лв. на декар се избива още в първата година, като едно насаждение може да се експлоатира около 6 г. Все пак трудностите са ежедневие - най-голям проблем според нея е липсата на ясна политика и наука по отношение на култивирането. "Редовно трябва да се образовам и да изучавам билките сама. Професор от Мичиганския университет например ми помага за рядко срещаната билка мечо грозде, която е на изчезване и която опитвам да култивирам", споделя Попова.

"Еко билко" пък се занимава с производство на мурсалки чай от 7-8 г. Билката е завъдена от семената на естествения мурсалски чай, растящ по скалите на рида Мурсалица край Триград. Собствениците започнали от любопитство да го садят, берат, пакетират и продават главно на български фирми. Разполагат с 3-4 декара и определят печалбата си по-скоро като скромна: "Доходите ни са слаби на фона на разходите ни по бране, опаковане, сушене и наем за складови помещения."

Бъдещето на култивираните билки личи и по увеличените площи у нас, засети с лавандула, роза, маточина, бял трън, кориандър, валериан и др. Увеличават се фирмите, които правят екстракти от лавандула и роза, както и производителите на чай. Десетки са и фирмите, които се ориентират към козметиката. Култивирането на билки у нас става все по-примамливо и



заради новите възможности по европейската Програма за развитие на селските райони



По нея земеделските стопани могат да кандидатстват за субсидии за отглеждане на биобилки. Евросубсидии има и по линия на директните плащания.

За съжаление няма данни за годишния оборот, който реализират родните производители на билки. Откъм законодателство може и да сме що-годе добре - България е единствената държава в ЕС със Закон за лечебните растения. Но същото не може да се каже за прилагането и спазването на правилата. Освен това преработката на билки е възможност за разкриване на работни места, но у нас продължава да е слабо развита, изнасяме суровината, а преработката й в чужбина създава работните места там.



СПЪНКИ

Освен таксата за бране има редица други съпътстващи разходи - за редовни обезпаразитяващи процедури по складовете, за тяхната поддръжка, за лабораторни изследвания на билките, за регистрация на цехове, за заплати на работници и др., споделя Явор Симов. От една страна, някои горски си затваряли очите пред неправилното събиране на билките - изкореняването им или изсичането на цели дървета (при липата), докато в други случаи се правели безброй проверки и инспекции. "Щом билката е опакована, тя вече става храна и от Агенцията по храните искат сертификат за произход. Как да се даде такъв, ако билката е купена от три баби от село? Дори да се подпишат под дадените количества, те не могат да дадат фактура или стокова разписка", споделя Симов. Законовата дупка е факт, тъй като самите инспектори не можели да посочат нормативен акт, който да указва как в случая да се удостовери произходът. Затова, за да си "реши" проблемът, журналистът започнал да купува билки само от сертифицирани изкупвателни пунктове.



ЕКЗОТИКА

Голям шум се вдигна преди месеци около една от най-скъпите билки - шафрановия минзухар. От неговите цветове се отделят близалцата, които се използват в хранителната индустрия. Макар за отглеждането на шафран, известен като червено злато, да могат да се получат от 2000 до 8000 евро субсидии, хората у нас, които го добиват, са малцина. Един от тях е българинът с шведско гражданство Хасан Тахиров от Кърджалийско, който се е заел с разпространение на идеята, че шафранът може да замени традиционното за Родопите тютюнопроизводство. Държавата пък се ангажира да създаде 1000 декара демонстрационни полета, където фермерите да бъдат обучавани в отглеждането му. За подходящи за отглеждане на шафран се смятат почвите в Пловдивско, Русенско, Лудогорието и Кърджалийско.

Цветовете на шафрановия минзухар са лилави и с форма на звезда. През нощта се разтварят. Деликатните му цветчета се берат ръчно. Необходими са повече от 150 000 растения за получаването на 1 кг шафран, което го прави най-скъпата подправка в света. Цените на шафрана на едро и дребно варират от близо 1000 до 10 000 евро за килограм.



ПАТЕНТ

Производители на култивиран мурсалски чай в района на Триград планират да поискат патентоване на билката като запазена марка. За това се заговори в началото на юни. Край селото има над 30 декара плантации с мурсалски чай. Според собствениците на нивите билката е със същите лечебни свойства, както е и диворастящият чай, защото е засадена на същата надморска височина и при близки условия. Мурсалският чай е с най-добри качества от естествените му находища при надморска височина над 1100 м. Искането за патента е заради продажбата на пазара на чай, отглеждан в други райони и при други климатични условия. Билката, за която често се говори като за "родопската виагра", макар че основните й лековити свойства са съвсем други, всъщност расте и в Южен Пирин, както и в планината Славянка (Алиботуш). Видът е защитен, на теория се вземат някакви мерки за опазването му, но той продължава да е обект на варварско бракониерско унищожаване.